Р Е Ш Е Н И Е    3363

 

Номер   3363

Година   16.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100269

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Т.П.”, ЕИК*, с адрес Г.П., ж.„М., т.„Р., представлявано от ИД Л.В.С., Ч. процесуален представител юр. А.С., против М.С.А., ЕГН*, с адрес в Г.П., У.„Р.Д.“, б.91, в.„Б“, а.24.

Твърди се в исковата молба, че между ищцовото дружество и М.С. е налице облигационно правоотношение относно продажбата и покупката на топлинна енергия, възникнали по силата на нормативен акт и регламентирани от публично оповестени Общи условия на топлофикационното дружество. В изпълнение на задълженията си ищецът е доставял топлинна енергия до имота, собственост на ответника, но той не е заплатил стойността на топлинната енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., възлизаща на сумата от 829,22 лв. Съгласно чл.41, ал.1 от Общите условия при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва. „Т.-П.-П. претендира сумата от 194,65 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г.

Ищцовото дружество е предявило вземането си против М.А. по реда на заповедното производство и въз основа на депозирано от дружеството заявление е образувано частно гр. дело №1448 по описа за 2017 г. на Рг.РС. Заявлението е уважено и против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

С тези обстоятелства ищецът мотивира правния си интерес от предявяването на иск за установяване на вземането си против М.А. за сумите по заповед №6445 от 06.11.2017 г., издадена по частно гр. дело №1448 по описа за 2017 г. на Рг.РС.

С исковата молба ищцовото дружество ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът, Ч. процесуалния си представител, поддържа исковите претенции и направените доказателствени искания. Вр. с възраженията на ответника моли за допускането и назначаването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертизи и представя допълнително писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените срещу него искове.

На първо място, в отговора се излагат доводи, основаващи твърдението за липсата на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, по силата на което за М.А. да са възникнали задължения. Ответникът сочи, че никога на е сключвал договор с „Т.П.-П., нито пък има качеството на потребител на топлинна енергия.

На второ място, ответникът излага аргументи, че Общите условия, на приложението на които се позовава процесуалния представител на ищеца, не обвързват М.А., тъй като същите не са приети от него писмено, както изисква разпоредбата на чл.16 от ЗЗД. Ответникът отрича приложението на чл.150, ал.2 от ЗЕ в случая, като се позовава на защитна клауза на пар.1 от ЗЗП.

На последно място, М.А. прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора ответникът не ангажира доказателства и не изразява становище по доказателствените искания, направени в исковата молба.

Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:

Представеното от ищеца извлечение от сметка съдържа данни за задължения на ответника М.А. за незаплатена стойност на предоставена топлинна енергия за периода от 08.07.2014 г. до 09.06.2016 г. Според данните в извлечението общият размер на задължението възлиза на сумата от 829,22 лв. – главница и 194,65 лв. – лихва за забава.

Според констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана и приета в съдебно заседание, проведено на 19.12.2018 г., в ищцовото дружество са осчетоводени и отразени като неплатени сума за ползвана топлинна енергия от М.А. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. в размер на 829,22 лв. Според вещото лице посочената сума – главница, представлява стойността на консумирана БГВ и енергия за отопление. Счетоводната експертиза установява и размера на законната лихва съобразно падежа на задълженията по всяка една от фактурите, определен в чл.34, ал.1 от Общите условия (30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася фактурата) като сочи, че същата е в размер на 194,74 лв.

В съдебно заседание, проведено на 19.12.2018 г., е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. Според констатациите на последната в сградата, където е процесния топлоснабден имот, топлинната енергия се измерва със средство за търговско измерване (общ топломер), собственост на енергодоставчика. Общите топломери са отчитани редовно и технологичните разходи в абонатните станции са отчислявани своевременно. Експертизата дава заключение, че в сградата, която е в режим на етажна собствено, има дялово разпределение на топлинната енергия, което обстоятелството се потвърждава и от приетия като писмено доказателство договор №97 от 30.11.2011 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост и сгради с повече от един потребители, сключен между „Т.-П. и „Т.С.“ЕООД. Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, установява също така, че метрологичните проверки на топломерите са правени в съответствие с нормативните изисквания и през процесния период в сградата е съществувала възможност за въвеждане на системата на дялово разпределение. Според експерта, спрямо абоната М.А. не е спазена методиката за дялово разпределение на топлинна енергия, като стойностите в извлечението от сметка са занижени.

Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, депозирано от „Т.П. ЕАД-С. е образувано частно гр. дело №1448 по описа за 2017 г. на Рг.РС. Предмет на заявлението, насочено срещу М.А., както и на издадената заповед за изпълнение на парично задължение е сумата от 1`023,87 лв., от която а) 829,22 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.10.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлофициран имот, находящ се в Г.П., У.„Р.Д./91/Б/24“ и б) 194,65 лв. – лихва за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г. В законовия двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК, от датата на получаване на препис от заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът М.А. е възразил срещу дължимостта на сумите по заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.149 от ЗЕ, за допустими, но неоснователни, предвид следните съображения:

Исковете по чл.422 от ГПК са предявени от активно процесуално легитимирано лице – заявителят в заповедното производство по частно гр. дело №1448 по описа за 2017 г. на Рг.РС в полза на когото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Против тази заповед в законовия двуседмичен срок е постъпило възражение от длъжника М.А.. Оспорването на вземането на ищцовото дружество от ответника в хода на заповедното производство обуславя правният интерес на „Т.П.-П. от установяването му по исков ред по отношение на възразилия длъжник. Исковата молба, инициирала настоящето производство е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Разпореждането, с което е указано на „Т.П.-П. да предяви иск за установяване на вземането си е получено от заявителя на 20.02.2018 г. Следователно едномесечния срок изтича на 20.03.2018 г., а исковата молба е постъпила преди изтичането му – на 07.03.2018 г.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

По делото се установи, че за топлоснабден имот, находящ се на адрес в Г.П., У.„Р.Д.“ б.91, в.Б, а.24 е доставяна топлинна енергия за отопление и БГВ през процесния период. В тази насока, съдът възприема заключението на съдебно-техническата експертиза, чиито констатации не са оспорени от страните. Установена е и стойността на предоставената от ищцовото дружество топлинна енергия, като дори техническата експертиза установява, че стойностите са занижени поради неправилно дялово разпределение. Стойността на предоставените от топлоснабдителното предприятие услуги се доказва от констатациите на двете вещи лица, изготвили техническата и счетоводната експертизи.

Независимо от горното, съдът счита, исковете за неоснователни, тъй като ищецът не установи, че ответникът М.А. е потребител на топлинна енергия по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ. По делото липсват каквито и да било доказателства, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху топлоснадения имот, описан в исковата молба. Не са налице и други доказателства, установяващи възникването на договорни облигационни правоотношения между „Т.П. и М.А.. Индиции в обратната насока се съдържат единствено в извлечението от сметка. Същото, обаче, е документ, изходящ от ищеца, който дори не е подписан от негов представител, поради което и съдът не приема, че то е достатъчно доказателство за обстоятелството, че М.А. е абонат на „Т.П.. В този смисъл, първоинстанционният съд счита, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на обстоятелство, че именно ответникът е потребител на топлинна енергия респ., че в негова тежест е възникнало задължението за заплащането на стойността на предоставените от ищцовото дружество услуги за топлоснабден имот, находящ се на адрес в Г.П., У.„Р.Д.“ б.91, в.Б, а.24

С оглед горното главната искова претенция, основана на разпоредбата на чл.149 от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД е неоснователна, което обуславя отхвърлянето и на акцесорния иск, имащ за предмет обезщетение за забавено изпълнение.

Водим от горното и на основание чл.235, вр. чл.422 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.П.”, ЕИК*, с адрес Г.П., ж.„М., т.„Р., представлявано от ИД Л.В.С., Ч. процесуален представител юр. А.С., против М.С.А., ЕГН*, с адрес в Г.П., У.„Р.Д.“, б.91, в.„Б“, а.24, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1`023,87 лв., от която а) 829,22 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.10.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлофициран имот, находящ се в Г.П., У.„Р.Д./91/Б/24“ и б) 194,65 лв. – лихва за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена Ч. Бл.РС до Бл.ОС в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

След приключване на настоящето производство с влязъл в сила съдебен акт, заверени преписи от постановените окончателни съдебни актове да се приложат по частно гр. дело №1448 по описа за 2017 г. на Рг.РС.

 

Районен съдия:………………………………….