Р Е Ш Е Н И Е    3364

 

Номер   3364

Година   16.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200118

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на „.К.О. представлявано от управителя С.М., подадена срещу НП №ПО-02-12/05.02.2019 г., издадено от Директора на Б.Д.„З.Р.”, с което на жалбоподателят на основание чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 20`000.00 лв. затова, че при извършена на 06.06.2018 г. проверка на обект: ТМСИ, изграден в ПИ 21498.186.42 и ПИ 21498.186.43, местността „Л.” по КККР на г.Д. е установено, че на територията на обекта в участъка на р.М. с начало на географски координати „N41°49′27.4″ и „Е23°37′12.4″ и край на географски координати „N41°49′44.8″ и „Е23°37′46.3″, е установено, че от коритото на р.М. от място с географски координати „N41°49′44.8″ и „Е23°37′46.3″, „.К.О. представлявано от управителя С.М. извършва изземване на мокри /прясно иззети/ наносни отложения с механизация и без разрешително – установено е наличието на образуван пресен изкоп, от който са изземвани същите. Товарен самосвал с рег №* изсипва пресен наносен материала върху производствената лента на промивно – пресевната инсталация, разположена в границите на обекта, а друг товарен самосвал с рег №* пълен с мокри /прясно иззети/ наносни отложения се приближава към лентата на същата инсталация, а след установяване на паркирания служебен автомобил на БДЗБР на входа на обекта се отдалечил от инсталацията - нарушение по чл.118ж, ал.2 от ЗВ.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално-правни норми. Аргументират се единствено със съображение, че деянието не е извършено.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява представител.

Процесуалният и представител – адвокат М., в съдебно заседание и представено писмено становище, поддържа жалбата като доразвива по същество довода изложен в нея. Сочи, че липсват събрани гласни доказателства, които пряко да установяват, че жалбоподателя е изземвал наносни отложения с механизация. Излага, че дружеството-жалбоподател добива скален материал от регламентирано депо, съгласно сключен между него и О.Б. договор. Свидетелите на АНО са видели именно такъв материал, който вече е бил обработен и приготвен за клиенти, а багера, който е забелязан от тях е бил необходим за товаро-разтоварния процес на същия.

АНО – редовно призован, представител не се явява.

В съдебно заседание процесуалният му представител – гл. юрисконсулт К., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. В представено писмено становище, излага съображения, подкрепящи доводите и за правилност и законосъобразност на издаденото НП. Твърди, че не са налице допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а извършеното нарушение е доказано по безспорен начин. Описанието на нарушението в АУАН и НП е пълно и ясно, като и двете съдържат основните му съставомерни белези. Санкцията е определена правилно по вид и размер, като не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.06.2018 г. около 07.00 часа свидетелите С.В. и С.К. - в качеството си на служители в Б.Д.„З.Р.”, пристигнали с автомобил пред ТМСИ, изграден в ПИ 21498.186.42 и ПИ 21498.186.43, местността „Л.” по КККР на г.Д., с цел извършване на проверка. Двамата установили, че входната врата на портала към базата е затворена, като през оградата видели, че товарен самосвал с рег №* изсипва пресен наносен материал от който се изтичала вода върху производствената лента на промивно – пресевната инсталация, разположена в границите на обекта, а друг товарен самосвал с рег №* натоварен с мокри наносни отложения от които също се изтичала вода се приближава към лентата на същата инсталация. Малко след това, след като двамата били забелязани от лицата в базата, водача на последния от автомобилите се отдалечил с него от инсталацията, след което се скрили от погледите им. Малко след това свидетелите С.В. и С.К. били допуснати на територията на обекта, като при направен обход на територията му видели верижен багер без регистрационни табели, но с мокра лопата, който се придвижвал на собствен ход към инсталацията, по път, който бил напръскан с вода и по който имало пресни следи от земекопна и превозна техника, водещ до образуван пресен изкоп в коритото на р.М., намиращ се също в границите на проверявания обект на разстояние около 800 метра от инсталацията. След това свидетелите на АНО снели географските координати на обекта по течението на реката, както и на изкопа, като установили, че територията на обекта в участъка на р.М. е с начало на географски координати „N41°49′27.4″ и „Е23°37′12.4″ и край на географски координати „N41°49′44.8″ и „Е23°37′46.3″, а изкопа е на място с географски координати „N41°49′44.8″ и „Е23°37′46.3″. Междувременно свидетелите на АНО установили също така, че натоварените на товарен самосвал с рег №* наносни отложения са изсипани на десния бряг на реката.

Проверката на място била извършена в присъствието на свидетеля М.П., който заявил, че е упълномощен представител на „.К.О. представлявано от управителя С.М., което дружество стопанисва обекта. След това същият им представил писмени документи от които установили, че именно това дружество стопанисва обекта. По-късно свидетелите на АНО иззели талоните на двата автомобила, които преди това забелязали, че са натоварени с наносни отложения. След това свидетелите на АНО съставили КП, след което си тръгнали.

По-късно от управителя на дружеството, чиято собственост били двата самосвала, им представил договор за наем на превозните средства, сключен с жалбоподателя, в качеството му на наемател.

На 19.11.2018 г. свидетеля С.В., в присъствието на свидетелите М.Ч. и Д.Т., съставил на жалбоподателя в отсъствие на негов законен или упълномощен представител АУАН №КД-04-187/19.11.2018 г. затова, че при извършена на 06.06.2018 г. проверка на обект: ТМСИ, изграден в ПИ 21498.186.42 и ПИ 21498.186.43, местността „Л.” по КККР на г.Д., е установено, че на територията на обекта в участъка на р.М. с начало на географски координати „N41°49′27.4″ и „Е23°37′12.4″ и край на географски координати „N41°49′44.8″ и „Е23°37′46.3″, е установено, че от коритото на р.М. от място с географски координати „N41°49′44.8″ и „Е23°37′46.3″, „.К.О. представлявано от управителя С.М., извършва изземване на мокри /прясно иззети/ наносни отложения с механизация и без разрешително – установено е наличието на образуван пресен изкоп, от който са изземвани същите. Товарен самосвал с рег №* изсипва пресен наносен материала върху производствената лента на промивно – пресевната инсталация, разположена в границите на обекта, а друг товарен самосвал с рег №* пълен с мокри /прясно иззети/ наносни отложения се приближава към лентата на същата инсталация, а след установяване на паркирания служебен автомобил на БДЗБР на входа на обекта се отдалечил от инсталацията - нарушение по чл.118ж, ал.2 от ЗВ. На 04.10.2017 г.

По-късно АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателят чрез законният му представител.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП №ПО-02-12/05.02.2019 г., издадено от Директора на Б.Д.„З.Р.”, с което на жалбоподателят на основание чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 20`000.00 лв.

НП не е връчено на жалбоподателя /връчено на неустановено лице на 08.02.2019 г/. В последствие е обжалвано на 15.02.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите С.В., С.К., М.Ч., Д.Т., А.П. и М.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.

Условно се констатират две групи свидетели. Установява се, че свидетелите от втората от тези групи, са заинтересовани от изхода на делото. Преценявайки съвкупно доказателствения материал по делото, отчитайки тази заинтересованост, съдът прие за напълно достоверни показанията на свидетелите С.В., С.К., М.Ч. и Д.Т. /свидетелите от първата група/, и за частично достоверни тези на свидетелите А.П. и М.П. /свидетелите от втората група/.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Показанията на свидетелите С.В. и С.К., са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетели-очевидци. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са последователни и логични, и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, констатираното от тях, както и обстоятелствата по съставяне на АУАН-а. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на тези свидетели, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Твърденията на свидетелите С.В. и С.К. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокола за извършена проверка. Същият е официален документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила за посочените факти, изрично удостоверени в него.

Фактическите обстоятелства по съставяне на АУАН се установяват и от показанията на свидетелите М.Ч. и Д.Т., които също следва да бъдат кредитирани изцяло, като непротиворечи и последователни, подкрепящи тези на свидетеля С.В..

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, събрани чрез показанията на свидетелите С.В., С.К., М.Ч. и Д.Т., както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите С.В. и С.К. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност същите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта.

Кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелите С.В. и С.К. оборват показанията на свидетелите А.П. и М.П. в частта, в която всеки от последните двама сочи, че видените от първите такива натоварени на самосвалите мокри наносни отложения, не са такива, а скален материал от регламентирано депо в О.Б., както и, че тези материали първо се изсипват от камионите, а след това се подават на инсталацията с багер.

Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С.В. и С.К., са непротиворечиви относно фактите, че товарен самосвал с рег. №*, е изсипвал върху производствената лента на промивно-пресевната инсталация пресен наносен материал от който се изтичала вода, а друг товарен самосвал с рег. №* натоварен с мокри наносни отложения от които също се изтичала вода се приближавал към лентата на същата инсталация. Относно тези факти свидетелите са единодушни, като съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели за тези факти. Именно поради тази непротиворечивост в показанията на им за тези обстоятелства, както и поради тяхната еднопосочност и логическа издържаност отново в тази им част, съдът кредитира същите относно тези обстоятелства изцяло, отчитайки и обстоятелството, че тези свидетели не са и заинтересовани от изхода на делото. Очевидно е при това положение, че показанията на свидетелите А.П. и М.П. в посочената по-горе част са недостоверни. Ето защо съдът не кредитира показанията на последните за тези обстоятелства.

Не са налице данни да не се кредитират показанията на свидетелите А.П. и М.П. в останалата им част, защото не се опровергават от останалия събран приет за достоверен доказателствен материал.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът установи, че в хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете на съставянето на акта и НП.

Актът е редовно съставен, макар и в отсъствие на жалбоподателят, като след това му е предявен и връчен. АНО е спазил законовата забрана, като НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето на АУАН, включително и връчването му, но преди изтичане на преклузивния 6 месечен срок, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, поради което не е преклудирано правото за издаване на НП, водещо до незаконосъобразност същото. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

АУАН и НП са съставени, съответно издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. На лист 81 е депозирана заповед №РД-05-58/02.05.2018 г., с която Директора на БДЗБР е оправомощил конкретния актосъставител да издава АУАН по ЗВ, за което има законово правомощие съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от ЗВ. НП също е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.201, ал.2 от ЗВ. Директора на БДЗБР притежава материална компетентност, защото е овластен директно от съответния закон (чл.201, ал.2 от ЗВ, вр. с чл.47, ал.1, б."б" ЗАНН).

От друга страна, мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на БДЗБР.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. В разглеждания казус правната норма на чл.118ж, ал.2 от ЗВ съдържа хипотеза и диспозиция, като този текст установява при какви условия какво поведение е дължимо от правния субект. Неизпълнението на това задължение представлява правопораждащ юридически факт на материалното административно-наказателно правоотношение. Посочената от АНО квалификация на нарушението по чл.118ж, ал.2 от ЗВ, кореспондира с установеното от фактическа страна. Описаното в НП нарушение е именно такива по чл.118ж, ал.2 от ЗВ, като именно това е материалната норма, която създава задължение за юридическите лица, да не изземват наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително. Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.118ж, ал.2 от ЗВ, което кореспондира със санкционната норма на чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ, като и последната също е квалифицирана правилно.

Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно.

Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото неоснователно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Неоснователни са в настоящия случай възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието.

При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно, и осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма. От релевантните за спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват признаците от състава на административното нарушение по чл.118ж, ал.2 от ЗВ.

За гарантиране общозадължителния характер на нормите, определящи дължимо поведение, в Глава 12-та от ЗВ, законодателят е предвидил санкционни последици за физически и юридически лица, в случай на извършване на адм. нарушение. Разпоредбата на чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ предвижда санкция за физически или юридически лица, които изземват наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително – от 20`000.00 до 50`000.00 лв. В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.118ж, ал.2 от ЗВ. Съобразно тази разпоредба: "Не се разрешава изземване на наносни отложения от водните обекти с изключение на р.Д. и водохранилищата, както и в случаите по чл.140“. Последната разпоредба пък регламентира дейностите които се осъществяват по почистването на речните легла в границите на урбанизираните територии. Следователно, със самия факт на изземване на наносни отложения от водните обекти с изключение на р.Д. и водохранилищата, както и при почистването на речните легла в границите на урбанизираните територии законовата забрана е нарушена. Дефиницията на наносни отложения е дадена в &1, т.89 от ДР на ЗВ където е посочено, че "наносни отложения" са динамичен възобновяем запас от твърдия отток, отложен в речното легло по време на пълноводие, с едрина на зърната над 0,1 мм, съставени от неразтворими минерални и скални частици".

Не следва да се приемат за основателни доводите на жалбоподателя, че забелязаните от свидетелите на АНО върху двата автомобила товари представлявали скален материал добит от регламентирано депо на О.Б.. В случая от събраните доказателства се установява, че при извършена на 06.06.2018 г. проверка на обект: ТМСИ, изграден в ПИ 21498.186.42 и ПИ 21498.186.43, местността „Л.” по КККР на г.Д., е констатирано наличието на образуван пресен изкоп в коритото на р.М. на място с географски координати „N41°49′44.8″ и „Е23°37′46.3″. Този изкоп се е намирал на територията на обекта, като от него към инсталацията са водели пресни следи от земекопна и транспортна техника. Установено е също така, че двата броя самосвали са били натоварени с мокри фракции от които се е изтичала вода. Единият от тези самосвали е изсипал товара си на лентата на инсталацията, а вторият се приближил към същата, след което се върнал и изсипал своя товар до коритото на реката. В същото време багер се е придвижвал от изкопа към инсталацията, като лопатата му е била мокра. при тези установени фактически обстоятелства, следва да се направи извод, че въпреки, че свидетелите С.В. и С.К. не са видели лично действията по изземване на наносните отложения с механизация, забелязаните от тях върху двата самосвала товари са представлявали наносни отложения от изкопа в коритото на реката, като са били натоварени непосредствено преди започване на проверката. Така по делото се доказа по безспорен начин - косвено, че на 06.06.2018 г. на обект: ТМСИ, изграден в ПИ 21498.186.42 и ПИ 21498.186.43, местността „Л.” по КККР на г.Д., на територията на обекта в участъка на р.М. с начало на географски координати „N41°49′27.4″ и „Е23°37′12.4″ и край на географски координати „N41°49′44.8″ и „Е23°37′46.3″, от коритото на р.М. от място с географски координати „N41°49′44.8″ и „Е23°37′46.3″, „.К.О. представлявано от управителя С.М. е извършвало изземване на мокри /прясно иззети/ наносни отложения с механизация и без разрешително. Като е изземвал наносни отложения от водния обект жалбоподателят е извършил адм. нарушение, тъй като е осъществил състава на чл.118ж, ал.2 от ЗВ. За посоченият участък от реката, за който е констатирано нерегламентирано изземване на наносни отложения, няма издадено разрешително за ползване на воден обект, с цел изземване на наносни отложения.

Субекта на нарушението е правилно установен и спор по това обстоятелство не съществува. „.К.О. представлявано от управителя С.М. е стопанисвало проверения обект. Именно на това дружество е ангажирана и отговорността с издаденото НП.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството работодател. В конкретния случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Работодателя по смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ отговаря при неизпълнение на публичноправно задължение, което следва от това, че никое обособено имущество, каквото представлява по същество предприятието на търговеца, както и друго организационно и икономически обособено образувание, не може да прояви вина – субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното адм. нарушение.

Правилно е приложена и относимата към случая административно-наказателна разпоредба.

Наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ, индивидуализирано в размер 20`000.00 лв., т.е. към минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, макар АНО да не е посочил каквито и да е мотиви. В тежест на административно-наказващия орган е да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размер на наложената санкция. В настоящия случай това не е сторено. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. В случая следва да се определи наказанието, при съобразяване спецификата на конкретния казус. при липса на мотиви от АНО досежно определения размер на санкцията, районният съд, в съответствие с принципа на служебното начало и дирене на обективната истина, приема че се касае за формално нарушение за съставомерността на което не се изисква настъпване на вредни последици, че липсват данни относно извършени други нарушения на ЗВ до датата на извършване на деянието /установени с влязло в сила НП/, че конкретното нарушение не е маловажно, но не се отличава от останалите нарушения от този вид, и определяне на санкцията в минимален размер - „имуществена санкция” от 20`000.00 лв., е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение наказание и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, каквото възражение макар да не е направено от въззивното дружество, следва да се посочи, че това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

В случая не е налице и хипотезата на чл.28, б."а" от ЗАНН. Преценката за "маловажност" следва да се прави въз основа на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В процесния случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Начинът, по който нарушителят е извършил нарушението, не се отличава по нищо от обичайния начин на извършване на нарушения от същия вид. Именно поради това, чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №ПО-02-12/05.02.2019 г., издадено от Директора на Б.Д.„З.Р.”, с което на жалбоподателят на основание чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 20`000.00 лв. затова, че при извършена на 06.06.2018 г. проверка на обект: ТМСИ, изграден в ПИ 21498.186.42 и ПИ 21498.186.43, местността „Л.” по КККР на г.Д. е установено, че на територията на обекта в участъка на р.М. с начало на географски координати „N41°49′27.4″ и „Е23°37′12.4″ и край на географски координати „N41°49′44.8″ и „Е23°37′46.3″, е установено, че от коритото на р.М. от място с географски координати „N41°49′44.8″ и „Е23°37′46.3″, „.К.О. представлявано от управителя С.М. извършва изземване на мокри /прясно иззети/ наносни отложения с механизация и без разрешително – установено е наличието на образуван пресен изкоп, от който са изземвани същите. Товарен самосвал с рег №* изсипва пресен наносен материала върху производствената лента на промивно-пресевната инсталация, разположена в границите на обекта, а друг товарен самосвал с рег №* пълен с мокри /прясно иззети/ наносни отложения се приближава към лентата на същата инсталация, а след установяване на паркирания служебен автомобил на БДЗБР на входа на обекта се отдалечил от инсталацията - нарушение по чл.118ж, ал.2 от ЗВ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………….