Р Е Ш Е Н И Е    3416

 

Номер   3416

Година   22.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100500

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „.К.Б., ЕИК*, с адрес: Г.С., Б.„Б.8., представлявано от С.И. – ИД, Ч. юрк. В.В., против И.И.Т., ЕГН*, с А. Г.Б., Б.„С.С.К.М.“2, в.Б, .6.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредитен лимит по партида от 12.10.2016 г., по силата на който на ответника е предоставен кредитен лимит по партида в размер на  1`169.66 лв. Според ищеца непогасения остатък от кредита е  993.88 лв., от която: 884.56 лв. – главница, 109.32 лв. – лихва, дължима съгласно т.6 и т.7 от договора. Твърди се, че кредитния лимит е изцяло усвоен от длъжника и е предназначен за погасяване на просрочени задължения по преходен договор с дружеството. В обстоятелствената част на исковата молба са описани падежът на задължението и броя погасителни вноски, които е следвало да заплати ответника. С исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита съгласно т.15 от договора, без да се уведомява длъжникът при забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо. Твърди се, че кредитът не е обслужван редовно, считано от 06.02.2017 г. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил наличието на договорни взаимоотношения с ответника датиращи от 13.05.2014 г. и сключените с длъжника договори.

С молба с вх. №5854/15.06.2018 г. ищецът конкретизира, че претендираната лихва от 109.32 лв. е наказателна, за забава и е начислена на основание т.7 от договора. Наказателната лихва от 25% е начислена върху размера на непогасената минимална погасителна вноска /намалена с размера на дължимите към датата на падежа годишни лихви по т.6 от договора/ за дните на просрочие.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на И.И.Т., ЕГН*, с А. Г.Б., Б.„С.С.К.М.“2, в.Б, .6, че дължи на ищеца „.К.Б., ЕИК*, с адрес: Г.С., Б.„Б.8., представлявано от С.И. – ИД следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.Г.д. №2240/2017 г. по описа на РС-Бл. произтичащи от Договор за предоставяне на кредитен лимит по партида от 12.10.2016 г., както следва: сума в общ размер на 1`169.66 лв., от които сумата от 884.56 лв. – главница и сумата от 109.32 лв. – лихва за забава върху неизплатената главница, считано от 01.01.2017 г. до 25.08.2017 г.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

С разпореждане №3522, постановено в закрито съдебно заседание проведено на 28.06.2018 г., съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В указания от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за нередовност на исковата молба. В тази връзка са изложени доводи за противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата относно претенциите за заплащане на лихва. Сочи се, че в исковата молба се твърди, че е настъпила падежна дата на 06.02.2017 г., а в същото време се претендира лихва за забава за период преди падежа на вземането. В случай че съдът не приеме доводите за нередовност исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва всички изложени в исковата молба твърдения. Заявява, че не е уведомен от ищеца за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, поради което счита, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Ответникът се позовава на трайната съдебна практика съгласно ТР 4/2013 г. като сочи, че изискването за уведомяване е както за банковите институции, така и за всички други платежни институции.

В съдебно заседание ищецът - редовно призован, се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените искове по основание и размер.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от упълномощен представител, който оспорва изцяло като неоснователен предявения иск.

По делото са приети писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно-счетоводна експертиза.

Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

По заявление на ищеца „.К.Б. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №7281 от 30.08.2017 г., постановена по ч.Г.д. №2240 по описа на РС-Бл. за 2017 г. срещу длъжника И.И.Т.. По повод постъпило от последния, в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, възражение против заповедта за изпълнение, с разпореждане от 15.02.2018 г. по същото ч.Г.дело, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания срок искът е предявен.

По делото е представен договор за предоставяне на кредитен лимит по партида от 12.10.2016 г., сключен между страните, по силата на който ищецът е предоставил на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер до 1`169.66 лв. Разрешеният кредитен лимит е предоставен еднократно по партида на титуляра и е усвоен от него в деня на подписване на договора, като съгласно т.2 от раздел II от договора, ГПР по кредита е  21.06%, като общо дължимата сума от Титуляра е  1`277.09 лв. Уговорена е годишна лихва /т.6 от договора/ в размер на 19%, начислена върху дълга по главницата. Съгласно т.9, ответникът се е задължил всеки месец до датата на падежа или на първия следващ работен ден, ако падежът е в неработен ден, да погасява минималната погасителна вноска /представляваща 9.10% от размера на главницата плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони/ в срок и размер на 106.42 лв. по посочената банкова сметка на издателя в ПИБ. При непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът заплаща на издателя върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие наказателна лихва съгласно тарифата в размер на лихвата по т.6 плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта. При частични погасявания по партидата погасяването на задълженията се извършва по видове задължения в следния ред: 1. лихви, такси и комисионни; 2. непогасени задължения по главницата от преходни отчетни периоди; 3. задължения по главницата от последния отчетен период. Уговорен е срок за ползване на кредита /т.17 от договора/ - 12 месеца. Съгласно т.14 от договора издателят има право да обяви ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра в срок, определен от издателя, в случай, че титулярът не извърши което и да е плащане по договора повече от пет работни дни след дата,та, на която такова плащане е станало изискуемо. В т.15 е уговорено, че ползваният кредит се превръща автоматически в изцяло и предсрочно изискуем и издателя предприема незабавно действия за принудително събиране на вземанията си в т.ч. по С. ред, без да уведомява титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи когато: е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо съгласно договора.

Представено е и копие от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D.C. и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 13.05.2014 г., сключен между страните, по силата на който Издателят е предоставил на титуляра кредитен лимит (овърдрафт) в размер до 1`000.00 лв., който може да бъде усвояван с използване на всяка от издадените по искане на Титуляра карти.

По делото са приложени разпечатки от извлечения по партида №*322 и партида с №*560, открити на името на ответника И.Т., издадени от ищцовото дружество, в които са отразени движенията по същите.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че отпуснатия кредитен лимит съгласно сключения договор за предоставяне на кредитен лимит в размер на 1`169.66 лв. е отпуснат по партида №*322. Същият е за погасяване на просрочени задължения по преходен договор за издаване на кредитна карта от 2014 г. с партида №*560. На 12.10.2016 г. кредитния лимит е прехвърлен от партидата, открита на името на ответника по процесния договор с №*322 към партида с №*560 по преходния договор за кредитна карта за погасяване на просрочени задължения на името на ответника. Този лимит е усвоен еднократно изцяло, а задълженията по партида с №*560 са погасени. Извършените погасявания на усвоения кредитен лимит по Договор от 12.10.2016 г. са отчетени по партида с №*322. В приложение №1 към експертизата, вещото лице е описало движенията по кредитния лимит с партида №*322. Установени са две погасявания на задълженията, съответно на 25.11.2016 г. в размер на 107.00 лв. и на 10.01.2017 г. в размер на 215.00 лв. Общия размер на погасените задължения са 322.00 лв. Приспадайки извършените две погасявания по договора, според вещото лице не са погасени дължимите вноски по падежни дати: 06.02.2017 г., 06.03.2017 г., 05.04.2017 г., 05.05.2017 г., 05.06.2017 г. и 05.07.2017 г. Дължимата и непогасена главница към 29.08.2017 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е  884.56 лв. Към 29.08.2017 г., дължимите и непогасени лихви съгласно договора за кредитен лимит са в общ размер на 109.32 лв., включващи непогасена лихва върху редовна главница – 69.54 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. и непогасена лихва за просрочие – 39.78 лв. за период от 01.01.2017 г. до 31.7.2017 г.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като пълно, ясно и компетентно дадено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Така предявеният иск е положителен установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410 ГПК. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК където е посочено, че когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

 В конкретния случай, видно от приложеното ч.Г.д.№2240/2017 г. по описа на РС-Бл., на 29.08.2018 г. „.К.Б. е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против И.И.Т.. На 30.08.2017 г. исканата заповед за процесните суми е издадена. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжника по заповедта за изпълнение е депозирал възражение против нея, за което „.К.Б. е надлежно уведомено на 20.02.2018 г., видно от приложена по делото разписка. На 06.03.2018 г. „.К.Б. е депозирало процесната искова молба. При така изложените факти, следва извод, че е спазена процедурата и сроковете по цитираните разпоредби на ГПК, предвид на което съдът намери предявеният иск за допустим.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Съгласно ал.1 на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а ал.4 от същата правна норма предвижда, че ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

От приложения по делото договор за предоставяне на кредитен лимит по партида, се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер до 1`169.66 лв., предназначен за погасяване на просрочени задължения на титуляра по други договори, сключени между страните. Разрешеният кредитен лимит е предоставен еднократно по партида на титуляра и е усвоен от него, като съгласно т.2 от раздел II от договора, ГПР по кредита е  21.06%, като общо дължимата сума от Титуляра е  1`277.09 лв. Съгласно т.9, ответникът се е задължил всеки месец до датата на падежа или на първия следващ работен ден, ако падежът е в неработен ден, да погасява минималната погасителна вноска в размер на 106.42 лв. по посочената банкова сметка на издателя в ПИБ. При непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът заплаща на издателя върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие наказателна лихва съгласно тарифата в размер на лихвата по т.6 плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта. Съгласно т.17 от договора, срокът за ползване на кредита е 12 месеца.

От направеното в заключението на вещото лице извлечение се установява, че в периода от 12.10.2016 г. до 29.08.2017 г. /датата на заявлението по чл.410 от ГПК/, по усвоения кредитен лимит в размер на 1`169.66 лв. са извършени две погасявания по кредита, съответно на 25.11.2016 г. в размер на 107.00 лв. и на 10.01.2017 г. в размер на 215.00 лв. Общия размер на погасените задължения са 322.00 лв. Според вещото лице не са погасени дължимите вноски по падежни дати: 06.02.2017 г., 06.03.2017 г., 05.04.2017 г., 05.05.2017 г., 05.06.2017 г. и 05.07.2017 г. Дължимата и непогасена главница към 29.08.2017 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е  884.56 лв. Към 29.08.2017 г., дължимите и непогасени лихви съгласно договора за кредитен лимит са в общ размер на 109.32 лв., включващи непогасена лихва върху редовна главница – 69.54 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. и непогасена лихва за просрочие – 39.78 лв. за период от 01.01.2017 г. до 31.7.2017 г.

Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника, направени в съдебно заседание за липсата на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните и за недоказаност на реалното усвояване на кредита. Още с исковата молба ищецът е посочил, че сумата на кредитния лимит е отпусната за погасяване на преходно договорно задължение. Усвояването на предоставения кредитен лимит в деня на подписване на договора по партидата, открита на името на ответника е отразено в разпоредбата на т.2 от договора, подписан от ищеца по делото. Движението по двете партиди се установява от приложените към исковата молба извлечения, неоспорени от страна на ответника по делото, както и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Отделно от посоченото от заключението на вещото лице, се установява и че ответникът е извършил две погасявания на задълженията си по договора в общ размер на 322.00 лв., което също потвърждава възникването на договорното правоотношение между страните.

Независимо от горното, съдът намира, че искът се явява изцяло неоснователен по следните съображения:

На първо място съдът намира, че преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, каквито са твърденията на ищеца. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т.18 на ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т.18 на ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции, каквато се явява ищеца - Решение №123/09.11.2015 г. по т.д. №2561/2014 г. на II т.о., ВКС. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение №12 от 02.10.2012 г. по к. д. №4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. Предвид посоченото, съдът приема за неоснователно твърдението на ищеца, че не е следвало да уведомява ответника за предсрочната изискуемост на договора. По делото липсват доказателства, а и не е налице и твърдение от ищеца, че е адресирал подобно уведомление до ответника и е съобщил за предсрочната изискуемост на кредита. От друга страна, ако се приеме, че с исковата молба длъжникът е уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост, това не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, нито да обуслови основателност на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, нито да промени момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява единствено основание за предявяване на осъдителен иск или подаване на ново заявление по чл.410 от ГПК. Поради изложеното съдът намира, че към момента на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК, не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на ищеца, поради което така предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

По разноските:

Процесуалния представител на ответника е заявил искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Искането е заявено в преклузивния срок по ГПК, респ. в представения договор за правна защита и съдействие /л.69 от делото/ е посочено, че е на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, поради което искането е основателно. С оглед размера на заявените искове и предвид нормите на чл.7, ал.2, т.2, минималното адвокатско възнаграждение по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410 ГПК, възлиза на сумата от 311.88 лв., която сума следва да бъде присъдена на пълномощника на ответника по делото.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „.К.Б., ЕИК*, с адрес: Г.С., Б.„Б.8., представлявано от С.И. – ИД, Ч. юрк. В.В., срещу ответника И.И.Т., ЕГН*, с А. Г.Б., Б.„С.С.К.М.“2, в.Б, .6,  искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване  за установено, че  подалия възражение длъжник И.И.Т., ЕГН*, дължи на „.К.Б., ЕИК* следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.Г.д. №2240/2017 г. по описа на РС-Бл. както следва: сума в общ размер на 1`169.66 лв., представляваща дължима сума по Договор за предоставяне на кредитен лимит по партида от 12.10.2016 г., от които сумата от 884.56 лв. – главница и сумата от 109.32 лв. – лихва за забава върху неизплатената главница, считано от 01.01.2017 г. до 25.08.2017 г.,  като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „.К.Б., ЕИК*, с адрес: Г.С., Б.„Б.8., представлявано от С.И. – ИД, да заплати на основание  чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, на адв. А.Б., АК-Бл., със служ. адр. Г.Б., У.„.Х.Т.”№25, сумата от 311.88 лв. - адвокатско възнаграждение.

 Решението може да се обжалва пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.259 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………………