Р Е Ш Е Н И Е    3432

 

Номер   3432

Година   22.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101097

по  описа  за

2018

година

 

Производство e образувано е по искова молба с правно основание чл.124 от ГПК, предявена от А.Ю.С., ЕГН*, с А.С.Ю., о.Я., Ч. А.Н.Р., със съд. адр. Г.Я., У.„Ц.Б.3“№85, против ПК„М., Булстат*, с адрес: Г.Я., У.„Ц.Б.I.№1., представлявана от председателя Х.А.Х..

Твърди се в исковата молба, че ищцата е наследник на Ю.М.Ю. (Ѝ.Ю.), починал през 1970 г. Приживе Ю.Ю. е бил собственик на поземлен имот с пл. №18 в. кв.4 по отменения план на с.Ю. с площ от 1`187 кв.м. По сега действащия план на селото от този имот са образувани УПИ XI и УПИ VIII в кв.9. За УПИ VIII в кв.9 ответната О.отказва да издаде скица, тъй като за същия има издаден нотариален акт на ПК„М.“. Сочи се в исковата молба, че от 1955 г. наследодателят на ищцата владее УПИ VIII в кв.9, а след смъртта му единствено тя е владяла имота, включително и след построяването на сграда в него от ПК„М.“. Владението й продължава и до настоящия момент. Ответната К. се е снабдила с констативен нотариален акт №56, том II, рег. №2215, дело №204 от 03.07.2018 г. на нотариус М.К., рег. №553 и района действие – Рг.РС, с който е призната за собственик на процесния имот на основание давностно владение.

С тези обстоятелства А.С. обуславя правния си интерес от предявяването на установителен иск за признаване за установено, че е собственик на основание давностно владение на УПИ VIII в кв.9 по плана на с.Ю. с площ от 600 кв.м., при граници и съседи – УПИ ХI, пл. №1., улица и УПИ XII и искане за отмяна на констативния нотариален акт.

С исковата молба е направено и искане по чл.537, ал.2 от ГПК – за отмяна на НА №56, том ІI, рег. №2215, дело №204/2018 г. по описа на нотариус М.К., с рег. №553 в регистъра на НК с район на действие – Рг.РС.

С исковата молба се претендират и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който изразяват становище за неоснователност на депозирания иск. Твърди, че ищецът не е собственик на процесния имот въз основа на изтекла придобивна давност, тъй като записванията по разписните листове не създават собственост и не доказват такава.Твърди, че спорния недвижим имот винаги се е владял от ПК „М. която е реализирала и строителство в него.

Съдът след преценка на събраните в производството доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното и прието като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници е видно, че ищцата е наследник на б.ж. на с.Ю., Ю.М.Ю. /Й.Ю./, починал на 05.12.1970 г.

С нотариален акт №119, том І, дело №283/1997 г по описа на нотариус К.М. при Рг.РС ищцата, брат й Р.Й.Ю. и сестра й А.Ю.К. са признати за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот в с.Ю., представляващ дворно място – парцел УПИ XI, пл. №1. в кв.9 по плана на селото, целият с площ то 673 кв.м., при съседи: улица, Ш.С., Р.К., общинска сграда, заедно с едноетажна жилищна сграда и плевня, построени върху имота.

Съгласно удостоверение №90/11.05.1998 г., издадено от О.Я. имот пл. №1. в кв.9 по плана на с.Ю. е идентичен с имот пл. №18 в кв.4 по плана на с.Ю. от 1974 г.

От удостоверение №122/28.07.1999 г, издадено от О.Я., имот пл. №18 в кв.4 по отменения от 1974 г. план ан с.Ю., одобрен със Заповед №6/04.01.1974 г., е с площ от 1`187.00 кв.м.

От Нотариален акт №150, том ІI, рег. №3447, дело №326/2011 г. по описа на нотариус М.К., с рег. №553 в регистъра на НК с район на действие – Рг.РС ПК„М.“-Я. е призната за собственик на двуетажна масивна сграда, представляваща търговски обект със застроена площ от 212 кв.м., разгъната застроена площ 424 кв.м., изградена в УПИ VIII, в кв.9 по плана на с.Ю., одобрен със Заповед №21/1996 г., с площ 600 кв.м., графически изчеслени, при граници (съседи) на УПИ по скица: улица, УПИ XI, пл. №1., УПИ XII, пл. №143, УПИ VII, пл. №141, всички в кв.9 по плана на Г.Я..

С Нотариален акт №56, том ІI, рег. №2215, дело №204/2018 г. по описа на нотариус М.К., с рег. №553 в регистъра на НК с район на действие – Рг.РС ПК„М.“-Я. е призната за собственик на УПИ VIII в кв.9 по плана на с.Ю., одобрен със Заповед №21 от 1996 г. с площ от 600 кв.м. – графически изчислени, при граници (съседи): УПИ XI, пл. №1., УПИ XII, пл. №143, УПИ VII, пл. №141 и УПИ XIX, всички в кв.9 по плана на с.Ю., О.Я..

В разписния лист към плана на селото /лист 21 от делото/ под пл. №1. е записано Обществена сграда, впоследствие е зачертано и е записано н-ци на Й.Ю.. В същия разписаен лист е отразено, че „…сграда с VIII - на ПК„М.“ и н.а. №150, т.ІI, д. 326/2011 г.“.

В подкрепа на претенциите си страните ангажираха гласни доказателствени средства – показанията на двама свидетели на ищцова и на ответната страна.

И двамата свидетели на ищцовата страна потвърждават, че ищцата е наследила процесния имот от своя баща. Твърдят, че имотът е около декар и се ползвал от ищцата след смъртта на баща й, ато отглеждала царевица и, картофи и боб. Сега го ползвала като ливада и го коси. Върху имота има изградена сграда на К.„М.“.

Според показанията на свидетелите на ответника в процесния имот кооперацията има изграден търговски обект, за който никога не е имало спорове. Мястото около самата сграда никога не е разоравано и засаждано. Зад сградата се складирал амбалаж и материали, използвани и продавани в магазина. Пред сградата, откъм пътя има тераса, която е над дворното място и обслужва магазина и сладкарницата, В дворното място е и входа за мазетата, използвани като складове към магазина

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещо лице – инж. К., която бе приета от страните без никакви оспорвания и възражения.

При така приетата фактическа обстановка съдът от правна страна приема следното:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявеният от ищцата положителен установителен иск като такъв с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Такава е квалификацията на иска на ищцата и в изложения в хода на съдебното дирене по реда на чл.146, ал.1 от ГПК доклад по делото, неоспорен от страните по делото.

От преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК.

В случая ищцата иска да се установи по отношение на ответника, че е собственик на описания в исковата молба имот на основание наследство и давностно владение. За нея е налице правен интерес от установяването на обема на правото на собственост върху процесния имот, както и отричане по съдебен ред на правото на собственост на ответника по делото, който се легитимира като собственик на спорния имот въз основа на давностно владение.

В хода на настоящето производство ищцата не установява нито собственост на основание наследство, нито на основание давностно владение, поради следното:

За да е налице придобиване на основание наследство, следва наследодателят да е бил собственик на недвижимия имот, както и ищецът да се легитимира като негов наследник и то до размера на претендираното. В настоящия случай ищцата не доказа нито една от тези предпоставки:

От събраните по делото доказателства при условията на пълно главно доказване ищцата не установи, че Ю.Ю. е бил собственик на УПИ VIII или на имот пл. №18, от който се твърди, че същия е образуван. Записванията по разписните листове, на които се позовава ищцата, не създават права. От съдържанието на самите разписни листове е видно, че записванията са конкретизирани досежно парцел XI (а преди това парцел IX), който обаче не е идентичен с процесния недвижим имот, а е съседен на него. В разписния лист е налице изричен запис, че УПИ VIII е собственост на ПК, т.е. на ответника. Ето защо сам по себе си разписният лист не доказва собственост върху УПИ VIII в полза на н-ля на ищцата, а от там и същата не е могла да го придобие по наследство от Ю..

Дори записванията да създават някакви индиции, че Ю. е притежавал в собственост имоти, то в тежест на ищцата е да установи на какво основание е придобита собствеността. В исковата молба се твърди, че същата е свързана с упражнявано владение, но гласните доказателства не установяват нито период на владение от Ю., нито владението да е върху имот, идентичен с процесния. Свидетелските показания в тази връзка са общи, непоследователни и без всякаква конкретика, която да навежда към процесния УПИ VIII. Напротив показанията навеждат на извод, че касаят именно имота на Ю., в който същия е притежавал къща. Това обаче е съседния имот на процесния, а именно УПИ XI, за който страните не спорят и който по разписните листове е отбелязан като негова собственост.

Предвид горното ищцата не установи собственост върху спорния имот в полза на наследодателя си, поради което и на основание наследство същата не може да се легитимира като собственик на УПИ VIII, а оттам и искът по чл.124 ГПК, заявен на основание наследство, се явява неоснователен.

Независимо от горното с исковата молба ищцата претендира собственост върху целия недвижим имот, представляващ УПИ VIII. От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за н-ци – лист 9, Ю.М.Ю. има за свои преки наследници няколко лица, сред които е и ищцата. Това обстоятелство сочи, че по наследство С. няма как да придобие целия имот. А свидетелските показания и в тази им част са общи и не установяват нито между кои конкретни лица не е имало спорове, за кои конкретно имоти и респ. дали са точно за процесния или за съседния му, за който спор между страните не съществува.

На следващо място в исковата молба се твърди, че наследодателят на С. е бил собственик на имот пл. №18, за който е отреден процесния УПИ VIII и от който факт произтича собствеността по наследство. От заключението по неоспорената от ищеца експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установи, че УПИ VIII не е образуван само от площи от имот пл. №18 по плана на с.Ю., а и от части от други имоти. Доколкото ищцата не установява и дори не твърди да е притежавала тя или наследодателя и и останалите имоти, включени в УПИ VIII, то и на това основание същата не може да придобие собствеността върху целия УПИ. Нито в исковата молба се твърди, нито доказателствата установяват да са уреждани регулационни сметки и респ. частите от останалите имоти да са заплатени от Ю., то и на това основание той не е бил собственик на целия УПИ VIII, а от там и ищцата не е могла да го придобие по наследство.

Нещо повече – видно е от заключението по техническата експертиза, както и от приложенията към нея, че в различните периоди от време и по различните действащи КРП на с.Ю., процесният УПИ VIII е имал различна конфигурация, номерация и съседи. Нито гласните доказателства, нито писмените по делото обаче установяват Ю. кой имот и в каква конфигурация и съседи е владял, за да се прецени дали е налице идентичност именно със спорния сега имот или с друг, вкл. съседния УПИ за който не се спори.

С оглед на изложеното ищцата не установи не само правата на наследодателя си, но и собственост върху целия имот именно на основание наследство. Ето защо и предявеният на това основание иск се явява неоснователен и като такъв следа да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение твърденията в исковата молба, че ищцата е владяла УПИ VIII и го е придобила на основание давностно владение, съдът намира същите за неоснователни и напълно недоказани.

Събраните по делото гласни доказателства не установяват с категоричност кой имот е владяла ищцата, вкл. върху кой е осъществявала фактическа власт. Както се посочи и по-горе – свидетелските показания на ищцовите свидетели са общи и като цяло сочат владение върху имот с жилищна сграда. По изложените и по-горе съображения обаче, това е УПИ XI, който не е предмет на настоящото дело, а е съседен на процесния.

Нито един свидетел не установи ищцата А.С. да е имала фактическата власт върху целия УПИ VIII, за да може да го придобие по давност. Напротив в исковата си молба ищцата признава факта, който не е спорен между страните по делото, че в процесния недвижим имот има изградена сграда, собственост на ответната ПК„М.”. Признава се и фактът, че строителството на същата е станало още към 1980 г., като ответникът е отдавал същата под наем на трети лица, вкл. към момента на подаване на исковата молба. Признанието на тези факти на практика представлява признание на неизгодни за ищцата обстоятелства, поради което същите имат доказателствена стойност в процеса. Тези изявления се подкрепят и от всички други доказателства по спора, в това число свидетели, експертиза и писмени доказателства. Горното води на извода,

че като собственик на сградата именно ответника е упражнявал владение и върху земята, а не ищцата по делото. В тази връзка следва да се имат предвид и свидетелските показания, установяващи, че от страна на ПК е владяна не само сградата, а и дворното място около нея. Зад сградата е складиран амбалаж и едри и обемни материали, използвани или продавани в магазина, който е съществувал в нея и се е стопанисвал от кооперацията. В дворното място, намиращо се до сградата и именно откъм имота на ищцата – УПИ XI, се намира входът за избените помещения на сградата на ПК, използвани като складове към магазина, като за влизане в същите се преминава и през самия имот. В същата тази част от УПИ се намира и шахтата с водомера, обслужващ сградата на кооперацията и ползван от нея. От другата страна на обекта (откъм входа на сградата за магазина и сладкарницата)/ е бил разположен навес, под който е складиран дървен материал на ПК, а пред сградата и откъм пътя, съществува тераса над дворното място, обслужваща магазина и сладкарницата, които са съществували в сградата (като тази тераса е заснета и по действащия КРП). Част от тези обстоятелства са установени и от вещото лице при огледа на имота, тъй като са съществували в него към този момент, за което инж. К. дава обяснения в съдебно заседание.

Гореизложеното опровергава твърденията в исковата молба, че ищцата е засаждала целия спорен имот, че е косила същия, а от там и че нейна е била фактическата власт върху него. Събраните в тази насока гласни доказателства на свидетелите на ответника са логични и последователни и се подкрепят и от обясненията на вещото лице инж. К.. В противоречие на това са показания на ищцовите свидетели, които не само че не установиха владение на С. за конкретен период, но не посочиха и конкретен имот, върху който това владение да е осъществявано, респ. той да е напълно идентичен с процесния по настоящото дело недвижим имот.

Действително в петитума на иска е заявена претенция, касаеща УПИ VIII. В обстоятелствената част на същия обаче от ищцата е направено изявление, че както наследодателят й, така и самата тя са упражнявали владение върху имот пл. №18, за който е отреден УПИ VIII. С установяване на факта, че процесният УПИ е образуван от части от няколко имота, а не само от имот пл. №18 и при липса на твърдение за владение на части от тези имоти, следва че ищцата твърди владение върху реални части от УПИ – тези които са в рамките на бивш имот пл. №18, кв.4 по плана на с.Ю.. Съгласно разпоредбата на чл.200 от ЗУТ обаче налице е забрана за придобиване по давност на реални части от имоти. Такава забрана съществува и в разпоредбата на чл.59 ЗТСУ /отм./, действал за времето на твърдяното от ищцата владение. Ето защо и предвид наличието на законова забрана затова, ищцата не е могла да придобие имот пл. №18, а от там и части от него, попадащи в рамките на УПИ VIII като реална площ от него.

Забрана за придобиване на имота съществува и от гледна точка на обстоятелството, че по действащия план към периода на твърдяното давностно владение, както сегашния УПИ VIII, така и съседните имоти около него, са отредени за обществено мероприятие. Самата ищца представя с исковата си молба и се позовава на извършени опити за отмяна на отчуждаване на имотите, за което няма данни да е приключило като процедура и то в полза на ищцата по делото.

По отношение направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност върху процесния УПИ:

Преценени в своята съвкупност доказателствата по делото установяват наличието на всички предпоставки на закона затова, тъй като:

В УПИ VIII ответникът е реализирал сграда още към 1980 г., за което ищцата прави признание още в исковата молба. Не се спори и относно собствеността на тази сграда, както и по факта, че тя е използвана от ПК като магазин и сладкарница, ведно със складове към тях. Ч. сградата ответникът е този, който е осъществявал и фактическата власт върху имота като цяло, вкл. върху дворното място, използвано като открит склад, както и за достъп до складовете в самата сграда. Ето защо приложима е презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, а като последица от нейното приложение ответната ПК се легитимира като собственик както на сградата, така и на дворното място около нея.

Именно поради горното през 1996 г. са предприети и действия по изменение на РП, като УПИ VIII е отреден за ПК„М.”. Тази заповед е влязла в сила, с което на практика този факт е станал достояние на всички, вкл. на ищцата по делото. Няма доказателства по делото същата да е оспорила административния акт за изменение на РП, което сочи на признание на правата на ПК, а от страна на последните – манифестиране на собственически права.

Владението върху УПИ и сградата в него от страна на ПК датира от 1980 г. насетне, като в нито един момент не е прекъсвано. Точно обратното, самата ищца твърди, че ПК се е разпореждала, вкл. отдавайки имота под наем на трети лица и др. действия, сочещи на манифестиране на собственически права. Тези обстоятелства се подкрепят и от свидетелските показания на ответниците по делото. Показанията на ищцовите свидетели съдът не кредитира в частта им, в която същите сочат, че спорният имот е засаждан и окосяван от ищцата, тъй като както вече се посочи физически е невъзможно застроеният имот да се използва като нива или ливада, каквито твърдения се поддържат от ищцата С. и свидетелите. Тези показания се опровергават и от обясненията на вещото лице по приетата без оспорване от страните техническа експертиза, която сочи, че при огледа на място не са установени твърдените от тези свидетели обстоятелства за положението на имота, вкл. за начина на ползване, местоположението на сградата и др.

От обясненията на в.л. в съдебно заседание се установи и че УПИ VIII е в рамките на прилежащата площ към сградата на ПК „М. което на практика изключва площи, които да са останали възможни за отделяне и да не са за нуждите на тази сграда. Ето защо владеейки сградата и прилежащия към нея терен, ответникът е придоби същите на основание давностно владение, което е повече от 10 години, било е винаги явно, спокойно и с намерение за своене.

Предвид горните съображения установителната искова претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По отношение на иска с правно основание по чл.537, ал.2 от ГПК:

Този иск е евентуален и неговото уважаване е поставено в зависимост от уважаването на основния иск, с който е съединен. Както се посочи по-горе искът по чл.124, ал.1 от ГПК, не бе доказан като основателен от страна на ищцата, поради което Нотариален акт №56, том ІI, рег. №2215, дело №204/2018 г. по описа на нотариус М.К., с рег. №553 в регистъра на НК с район на действие – Рг.РС, вписан в службата по вписванията – Р. под вх. №2786/03.07.2018 г., акт. №127, том ІХ, дело №1172, не следва да бъде отменян.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна направените по делото разноски от 850.00 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с който А.Ю.С., ЕГН*, с А.С.Ю., о.Я., Ч. А.Н.Р., със съд. адр. Г.Я., У.„Ц.Б.3“№85, моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ПК„М., Булстат*, с адрес: Г.Я., У.„Ц.Б.I.№1., представлявана от председателя Х.А.Х., че е собственик на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот: УПИ VIII в кв.9 по плана на с.Ю., с площ от 600 кв.м., при граници и съседи – УПИ ХI, пл. №1., улица и УПИ XII, като НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна на Нотарилен акт №56, том ІI, рег. №2215, дело №204/2018 г. по описа на нотариус М.К., с рег. №553 в регистъра на НК с район на действие – Рг.РС, вписан в Службата по вписванията – Р. под вх. №2786/03.07.2018 г., акт. №127, том ІХ, дело №1172 на основание чл.537, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА А.Ю.С., ЕГН*, с А.С.Ю., о.Я., ДА ЗАПЛАТИ на ПК„М., Булстат*, с адрес: Г.Я., У.„Ц.Б.I.№1., представлявана от председателя Х.А.Х., сумата от 850.00 лева, представляваща реализирани в хода на делото от ответника съдебно деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………………..