П Р И С Ъ Д А    3204

 

Номер   3204

Година   04.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Стела Шипковенска

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20181240200063

по  описа  за

2018

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Ф.М.К., роден на 26.05.1959 г. в г.Я., с адрес: г.Б., у.«Ч.»№2, българка, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, със средно специално образование, безработна, ЕГН*, ЗА ВИНОВНА в това, че:

- на 15.02.2016 г., около 15,00 часа, в двора на къща находяща се в г.Я., у.М.№2,  чрез нанасяне на удари с нож и дървена летва в областта на тялото,  причинила на Е.С.К. лека телесна повреда, изразяваща се в полезна рана с дължина 3 см. и дълбочина 2 см. между палеца и показалеца на дясната ръка, множество порезни рани по китките, на лявото бедро прободна рана с размери 2см. и дълбочина 2см. и на дясното бедро синини с размери на длан, довела до  временно разстройство на здравето без опасност за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като пострадалата е отвърнала веднага на дееца със същата такава телесна повреда, поради което съдът освобождава и двамата от наказание на основание чл.130, ал.3 НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата Ф.М.К., роден на 26.05.1959 г. в г.Я., с адрес: г.Б., у.«Ч.»№2, българка, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, със средно специално образование, безработна, ЕГН*, ЗА НЕВИНОВНА в това, че: - на 15.02.2016 г., около 15,00 часа, в двора на къща находяща се в г.Я., у.М.№2, се заканила на Е.С.К. с престъпление против нейната личност, с думите "Сега ще те изяде земята", „Ще те закопам“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 НК, поради което и и на основание чл.304 НПК го оправдава по така повдигнатото му обвинение за престъпление по  чл.144, ал.1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимата Ф.М.К., ЕГН*, да заплати на частния тъжител и граждански ищец Е.С.К. с ЕГН*, сумата от 750.00 лв., която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани болки и страдания, в резултат от престъплението по чл.130, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск за разликата над сумата от 700 лв. до пълния му предявен размер от 4`000.00 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения гражданаски иск по чл.45 ЗЗД от частния тъжител и граждански ищец Е.С.К. с ЕГН*, срещу подсъдимата Ф.М.К., ЕГН*, за сумата от 2`000.00 лв., която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от престъплението по чл.144, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимата Ф.М.К., ЕГН*, да заплати на частния тъжител и граждански ищец Е.С.К. с ЕГН*, сумата от 200.00 лв. - направени разноски за експертиза по делото.

ОСЪЖДА подсъдимата Ф.М.К., ЕГН*, да заплати по сметка на Рг.РС, сумата от 50.00 лв. - дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата 12.00 лв. – държавна такса за образуване на делото, сумата от 170.00 лв.  – възнаграждение за вещо лице, сумата 22.00 лв. - разноски за свидетели, както и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:......................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 19.07.2019 г.

към ПРИСЪДА №3204 от 04.07.2019 г.

по НАК.Д. №63 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е образувано по частна тъжба на Е.С.К. против Ф.М.К. за това, че: 

- на 15.02.2016 г., около 15,00 часа, в двора на къща находяща се в г.Я., у.М.№2,  чрез нанасяне на удари с нож и дървена летва в областта на тялото,  причинила на Е.С.К. лека телесна повреда, изразяваща се в полезна рана с дължина 3 см. и дълбочина 2 см. между палеца и показалеца на дясната ръка, множество порезни рани по китките, на лявото бедро прободна рана с размери 2см. и дълбочина 2см., и на дясното бедро синини с размери на длан, довела до  временно разстройство на здравето без опасност за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК  - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

- на 15.02.2016 г., около 15,00 часа, в двора на къща находяща се в г.Я., у.М.№2, се заканила на Е.С.К. с престъпление против нейната личност, с думите "Сега ще те изяде земята", „Ще те закопам“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 НК.

Преди даване ход на съдебното следствие съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените граждански искове от Е.С.К. против Ф.М.К., с правно основание чл.45 ЗЗД, както следва:

- за сумата от 4`000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани болки и страдания в резултат от деянието, по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на уреждането – 15.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 2`000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.144, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на уреждането – 15.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като претендира и сторените по делото разноски.

Съдът е конституирал пострадалата Е.С.К. като граждански ищец в настоящото производство по делото.

В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка твърди, че подсъдимата е осъществила съставомерното по чл.130, ал.1 от НК увреждане, като е отправила и закани срещу нейната личност възбудили основателен страх от осъществяването им, с което е осъществен състава и на чл.144, ал.1 НК. Пледира съдът да признае подсъдимата за виновна в извършване на инкриминираните с тъжбата престъпления. Моли гражданските искове за неимуществени вреди да бъдат уважени в пълния претендиран размер..

Частната тъжителка Е.К. поддържа становището на своя повереник.

Подсъдимата Ф.К. дава подробни обяснения по повдигнатите обвинения. Не отрича че на процесната дата е влязла в конфликт с тъжителката, но заявява, че не й е нанасяла удари в областта на тялото, а направотив – била е нападната от тъжителката срещу която се е отбранявала, като твърди, че няма спомен да е произнасяла тежка обида срещу нея. Поддържа, че конфликтът е бил предизвикан от съпруга на тъжителката/брата на подсъдимата/, по повод имуществени спорове между двамата.

Защитникът на подсъдимата моли да се постанови присъда, с която да се оправдае подзащитната й по повдигнатите обвинения поради неоснователност и недоказаност. Алтернативно моли да се приложи института на реторсията, тъй като подзащитната й е също пострадала от инцидента. Изтъква че събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал игнорира тезата на частното обвинение. Смята, че същите не са доказани по безспорен и категоричен начин. Моли и за отхвърляне на предявените граждански искове. Претендира разноски..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Ф.М.К., роден на 26.05.1959 г. в г.Я., с адрес: г.Б., у.«Ч.»№2, българка, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, със средно специално образование, безработна, ЕГН*.

На 15.02.2016 г., около 15.00 часа, в двора на къща находяща се в г.Я., у.М.№2, съсобствена на пострадалата и подсъдимата, излязла Ф.К. и започнала да нанася на пострадалата Е.С.К. удари с нож и дървена летва в областта на тялото,  с което причинила на Е.С.К. лека телесна повреда, изразяваща се в полезна рана с дължина 3 см. и дълбочина 2 см. между палеца и показалеца на дясната ръка, множество порезни рани по китките, на лявото бедро прободна рана с размери 2см. и дълбочина 2см., и на дясното бедро синини с размери на длан. Същевременно двете си отправили обидни думи и закани. Също така и Е.К. нанесла на Ф.К. удари по  тялото. Тогава И.К. – съпруг на пострадалата излязал на двора и се намесил.  След това от органите на реда при проверка съставили и на двете страни протоколи за предупреждение по ЗМВР.

В резултат на нанесените удари, от изслушаната в съдебно заседание съдебно медицинска експертиза се установява че на пострадалата Е.К. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в полезна рана с дължина 3 см. и дълбочина 2 см. между палеца и показалеца на дясната ръка, множество порезни рани по китките, на лявото бедро прободна рана с размери 2см. и дълбочина 2см., и на дясното бедро синини/контузия с кръвонасядания/ с размери на длан, довела до  временно разстройство на здравето без опасност за живота по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Установява се че порезната рана между палеца и показалеца на дясната ръка и множеството порезни рани по китката на дясната ръка са причинени от допирателно действие на предмет с остър режещ ръб. Такъв предмет може да бъде и посочения в тъжбата на пострадалата нож. Раната като прободна на лявото бедро следва да се приеме че най-вероятно е прободно-порезно нараняване, което се причинява от предмет с остър връх и режещ ръб. Контузиите на дясно бедро  са получени от действие на твърд тъп предмет и причиняването им добре може да се обясни с механизъм на удари с дърво-летва, както се твърди в тъжбата.

След инцидента на подсъдимата Ф.К. е извършен медицински преглед видно от представено по делото медицинско сведителство и изслушаната седъбно-медицинска експертиза, от което е видно, че ден след съобщения инцидент на 16.02.2016 г., са установени телесни увреди на Ф.К. – порезна рана на дясна длан 1см., причинена от допирателно действие на предмет с остър режещ  ръб; малки охлузвания по десен лакът, причинени от допирателно действие на твърд тъп предмет с неравна контактна повърхност; контузия с кръвонасядане на ограничена площ по лява мишница; контузия с кръвонасядане на малка площ по дясна гърда; контузия с ограничено по площ кръвонасядане в слепоочната област на главата. Установено е, че ограничените по площ контузии са следствие от нанесени отделни травматични въздействия с малка травмираща сила на твърди тъпи предмети. Подобни травми могат да се получат по механизъм на удар или притискане от твърди тъпи предмети. Въз основа на оплакванията й е поставена и диагноза сътресение на главен мозък, като тази травма може да се причини от удар с твърд тъп предмет в областта на главата и изисква по-значителна кинетична енергия. Посочените наранявания вкл. и мозъчно сътресение при Ф.К. са с характер да реализират критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 НК.

Преписка вх. №331000-990/2016 г. по описа на РУ-Р., преписка №338/2016 г. на РП-Р., била образувана по повод жалба от Е.К. затова, че била нападната от Ф.К., която отправяла обидни думи и държала нож в ръката – заплашвала я. В хода на проверката е установено, че Ф.К. е сестра на съпруга на тъжителката – И.К., като между двете страни има имуществен спор, което е причина за възникване на скандала.  Изготвени са протоколи за предупреждение по ЗМВР и на двете страни, с указания да не отправят обиди, заплахи и да не се саморазправят. С постановление  от 05.08.2016 г. на РП-Р. е отказано да се образува наказателно производство  и е прекратена прокурорската преписка.

Преписка №2288/217г. на РП-Р., била образувана по повод молба  от Ф.К. и З.К. /майка на Ф.К./, и разпореждане и заповед за незабавна защита по гр.д. №1533/2017 г. по описа на РРС, с наведени данни за престъпления против личността. Извършената проверка е приключила с постановление от 23.01.2018 г. на РП-Р., с което се отказва да се образува наказателно производство и е прекратена проверката по прокурорската преписка. Констатирано е, че отправените думи между страните съдържащи закани имат декларативен характер, което мотивира заключение, че същите не са от категорията на такива, които биха могли да породят основателен страх за осъществяването им.   По преписката са налични данни, че предвид влошените отношения, такива изрази и поведение са реализирани периодично.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото доказателства: чрез показанията на свидетелите И.К. /частично/, М.М., А.К., М.М., полицейските служители, обясненията на подсъдимата Ф.К. /частично/, съдебно-медицинската експертиза, преписка вх. 331000-990/2016 г. по описа на РУ-Р., преписка №338/216г. на РП-Р., преписка №2288/217г. на РП-Р., справка за съдимост, медицински свидетелства, др. писмени доказателства.

От показанията на свидетелите И.К., М.М. и изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 15.02.2016 г. около 15.00 ч. на  пострадалата били причинени телесни увреждания, чрез нанасяне на удари с нож и дървена летва. Изброените свидетели се намират в близки отношения с пострадалата – първия е нейн съпруг, а втория – нейн син, което налага внимателен анализ на изявленията им, предвид заинтересоваността им от благоприятен за страната изход на делото..

На показанията на тази група свидетели противостои втората група свидетели –свидетелите А.К. и М.М., от които се извеждат по несъмнен и категоричен начин фактическите констатации относно времето на конфликта и причиненото на подсъдимата телесно увреждане. Свидетелката А.К. – дъщеря на подсъдимата Ф.К. заявява, че на инкриминираната дата  възникнал конфликт между пострадалата и подсъдимата като се скарали, разменили си  обидни думи, Ф.К. била нападната от Е.К. и нейния съпруг И.К.. Св. М.М. – съседка,  потвърждава че на процесната дата и час  възникнал конфликт между Ф. и Е., като Е.К. отправяла обидни думи и заплахи към Ф.К., удряла я по тялото.

 Съдът счете, че правдивата картина на обстоятелствата, предхождащи и съпътстващи инцидента, е обрисувана  частично и от двете групи свидетели. Този решаващ от гледна точка на доказателствени констатации извод се гради на принципното разбиране че единствено многобройността на свидетелите от една група не прави тяхната теза достоверна, а за това е необходимо еднопосочно и правдиво излагане на фактите, интересуващи процеса, съпоставени със спецификите на конкретния казус и останалите доказателства по делото.

Съдът приема за достоверни показанията на първата група свидетели, в частта относно времето, мястото, причиненото на пострадалата телесно увреждане,  обстоятелствата, които са го съпътствали и следвали, второ – защото в посочената част тези показания се припокриват със заявеното от пострадалата в частната тъжба, и трето – защото те не само не се опровергават, а влизат и в пълно съответствие със събраните по делото писмени доказателства и изслушана съдебно-медицинска експертиза. Съдът отчете близките отношения между свидетелите и тъжителката, като не приема изявленията им относно повода на конфликта и липсата на взаимни удари между страните. От свидетелските показания се установява, че настъпилото увреждане на пострадалата е причинило на същата временно разстройство на здравето. Травмите на Е.К. може да се получат от удари с нож и дървена летва, както твърди пострадалата в тъжбата си. Характера и вида на причиненото телесно увреждане на пострадалия е несъмнено установен - касае се за увреда по тялото. Свидетелските показания уточняват, че уврежданията на пострадалата могат да бъдат получени по начин и време, съобщени от самия увреден. Посредством събраните по делото доказателства се установява, че съставомерното увреждане е причинено от подсъдимата, чрез нанасяне на удари по тялото на пострадалата.

Съдът приема за достоверни показанията на и на втората група свидетели, в частта относно времето, мястото, причиненото на подсъдимата телесно увреждане,  повода за конфликта, обстоятелствата, които са го съпътствали и следвали, второ – защото в посочената част тези показания се припокриват с обясненията на подсъдимата, и трето – защото те не само не се опровергават, а влизат и в пълно съответствие със събраните по делото писмени доказателства и изслушана съдебно-медицинска експертиза. Съдът отчете близките отношения между свидетелите и подсъдимата, като не приема изявленията им относно липсата на взаимни удари между страните.

Обясненията на подсъдимата съдът прецени внимателно, като оцени ролята която законът им отрежда на средство за защита и на основно доказателствено средство в процеса. Преценявайки обясненията наред с останалите гласни доказателства съдът прие за недостоверно изложението на подсъдимата, в частта в която заявява, че не е нанасяла удари по тялото на тъжителката, а отбранителните й действия се свеждали само до отблъскване на пострадалата. Това се опровергава, доколкото вида и характера на причинените телесни увреждания на пострадалата е несъмнено установен – касае се за увреда в различни части на тялото . Освен това  съдебно-медицинската експертиза акцентират върху нанасяни удари и на двете участнички в конфликта.

Съдът даде вяра на писмените доказателства, както и на изслушаната по делото експертиза, като съобрази относимостта им към предмета на делото и факта, че са неоспорени от страните.

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимата Ф.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК.

В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че на 15.02.2016 г. около 15:00 часа подсъдимата К. причинила на Е.К. лека телесна повреда, в двора на къща находяща се в г.Я., у.М.№2,  чрез нанасяне на удари с нож и дървена летва в областта на тялото,  изразяваща се в полезна рана с дължина 3 см. и дълбочина 2 см. между палеца и показалеца на дясната ръка, множество порезни рани по китките, на лявото бедро прободна рана с размери 2см. и дълбочина 2см., и на дясното бедро синини с размери на длан, довела до  временно разстройство на здравето без опасност за живота. По своята медико-биологична и правна характеристика увреждането представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК – подсъдимата е предвиждала общественоопасните последици от деянието, съзнавала е общественоопасния му характер и е целяла настъпването на тези последици. За да определи формата на вината, съдът обсъди не само субективното отношение на дееца, но всички налични обективни признаци, съпътстващи извършването на деянието. Доказано е, че подсъдимата е нанесла удари по пострадалата – действие, което само по себе си води до съставомерен престъпен резултат – причиняване на телесна повреда, чрез  засягане телесния интегритет на човека, неговото нормално физиологично състояние и функциониране на организма му. По делото чрез събрания доказателствен материал безспорно е доказан вида на телесната повреда, като е изследван въпроса за степента на засягане и увреждане на организма. В настоящия случай, подсъдимата е нанесла телесен удар и е съзнавала, че извършва акт върху телесната неприкосновеност на частната тъжителка, но независимо от това е извършил това си действие добре съзнавайки, че ще последва телесно увреждане. Подсъдимата е осъществила акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат.

Същевременно тъжителка е отвърнала веднага на дееца със същата такава телесна повреда, като е отвърнала веднага на нанесените й от К. удари, като на същата дата и място нанесла телесни увреди на Ф.К. – порезна рана на дясна длан 1см., причинена от допирателно действие на предмет с остър режещ  ръб; малки охлузвания по десен лакът, причинени от допирателно действие на твърд тъп предмет с неравна контактна повърхност; контузия с кръвонасядане на ограничена площ по лява мишница; контузия с кръвонасядане на малка площ по дясна гърда; контузия с ограничено по площ кръвонасядане в слепоочната област на главата, с което същата осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 НК. Тъжителката е извършила посоченото деяние умишлено, като е съзнавала общественоопасния му характер и е целяла настъпването на тези последици.

На тази основа съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.130, ал.3 НК за приложение на института на реторсията. Страните са изравнили позициите си, като на подсъдимата К., веднага е отвърнато от тъжителката К. със същата такава телесна повреда, т.е. засегнатият е потърсил удовлетворение с причиняване на същото деяние, с което вече е бил засегнат. Цялостната характеристика на този вид престъпление  и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон, са довели до регламентиране на това изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателно-отговорно лице, се налага съответното наказание. В случая е без значение коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя първа е сезирала съда. В този смисъл  Решение на ВКС №255/1992 г. по н.д. №144/92 г. I  н.о./. При това положение съдът прие че следва да освободи от наказание и подсъдимата, и тъжителката.

По отношение на предявения граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за сумата от 4`000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени от тъжителката неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.130, ал.1 НК, съдът намира, че същия е частично основателен. С деянието си подсъдимата е реализирала фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД  като виновно е нанесла на тъжителката телесна увреда от която последната е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в изтърпени от нея болки и страдания. Като съобрази характера на вредите съдът прие че справедливото обезщетение в случая е в размер на 750лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до пълното й изплащане, като в останалата му част до пълния предявен размер от 4`000.00 лв. бъде отхвърлен. Обстоятелството че при телесната повреда съдът приложи чл.130, ал.3 НК, не е пречка да бъде уважен граждански иск за вреди, причиенени от това престъпление, тъй като отговорността за обезвреда по граждански ред, не отпада с факта на реторсията.

По отношение на обвинението по чл.144, ал.1 НК, съдът намира, че трябва да признае подсъдимата за невинна и да я оправдае за това, че на 15.02.2016 г., около 15,00 часа, в двора на къща находяща се в г.Я., у.М.№2, се заканила на Е.С.К. с престъпление против нейната личност, с думите "Сега ще те изяде земята", „Ще те закопам“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Обвинението не се доказа по несъмнен начин от доказателствата по делото. Не се установи от доказателствения материал, че такива думи изобщо са изречени от подсъдимата. Освен това същите не са от категорията на такива, които биха могли да породят основателен страх за осъществяването им, с оглед декларативния им характер и налични данни, че предвид влошените отношения, такива изрази и поведение са реализирани между страните.

По отношения на предявения граждански иск за сумата от 2`000.00 лв., която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от престъплението по чл.144, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата, съдът го прие изцяло за неоснователен, тъй като не е налице деликт, който да може да бъде основание за възникване отговорността на подсъдимата за непозволено увреждане.

С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимата Ф.М.К., ЕГН*, да заплати на частния тъжител и граждански ищец Е.С.К. с ЕГН*, сумата от 200.00 лв. - направени разноски за експертиза по делото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата Ф.М.К., ЕГН*, да заплати по сметка на Рг.РС, сумата от 50.00 лв. - дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата 12.00 лв. – държавна такса за образуване на делото, сумата от 170.00 лв.  – възнаграждение за вещо лице в съдебното производство, сумата 22.00 лв. - разноски за свидетели, както и сумата от 5/пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист..

В наказателната част при прилагане на реторсия разноски не се присъждат, понеже те остават за сметка на страните така, както са направени. В този смисъл е постоянната практика на ВС-Р.53-57-ОСНК, Р. 96-72-1 н.о.

Така мотивиран съдът постанови присъдата.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............................................