Р Е Ш Е Н И Е    3146

 

Номер   3146

Година   01.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200846

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на Т.И.П., подадена срещу НП №18-0331-000878/08.102018 г. издадено от н-к на РУ„П.“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата за които се отнемат, са отнети общо 10 контролни точки, а на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв. затова, че на 08.092018 г. около 23.15 часа в о.Р. на път II-84, в посока от г.Р. към с.К., в района на 102 км, управлява лек автомобил с рег. №*, след употреба на алкохол /под въздействието на алкохол/ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, установен с техническо средство – дрегер, който е отчел 1.04 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване, като от протокол за химическа експертиза е установено, че е управлявал с 0.82 промила алкохол в кръвта. Не носи СУМПС и КТ към него - нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Аргументират се със съображения, че липсва описание на обстоятелствата на нарушенията, както и, че нарушенията не са извършени. Навежда се и довод, че наложените наказания са явно несправедливи, като не съответстват на посочените в санкционните норми.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат П., която в съдебно заседание и представено писмено становище поддържа жалбата, като аргументира и нови съображения, извън посочените в последната. Излага, че посоченото в НП време на извършване на деянието е преди това, което е установено от свидетелите на АНО. Така неправилно се твърди в НП, че жалбоподателя е извършил нарушенията още преди да бъде забелязан от свидетелите. Излага също така, че до този момент жалбоподателят няма налагани наказания по ЗДвП. Така и наложените му такива следва да бъдат към минимума.

Ответникът - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.092018 г. около 23.15 часа, свидетелите А.Ц., Ю.К. и Р.К. – служители в РУ-Р., първият от които на длъжност „мл. автоконтрольор”, се намирали на у.„Х.Б.“ в г.Р.. Тогава видели, че към тях по улицата приближава лек автомобил – джип, идващ в посока от с.Б.. На около 20-30 метра от тримата водача на последния отбил в дясно, направил обратен завой и потеглил в посоката от която бил дошъл. Понеже свидетелите се усъмнили, че водачът бяга от тях, свидетелите А.Ц. и Ю.К. се качили в служебния си автомобил и потеглили след отдалечаващия се такъв. Свидетеля Р.К. пък ги последвал с друг автомобил. Малко след това първите двама настигнали автомобила който се движел от г.Р. към с.К., на път II-84, в района на 102 км. в о.Р., където водачът му спрял. След като и свидетелите А.Ц. и Ю.К. спрели своя автомобил при вече спрелия такъв, след което установили, че водач на същия е жалбоподателя Т.И.П., както и че автомобила е с рег. №*. След като водачът на последния не представил на двамата поисканите му от тях СУМПС и КТ към него, същите направили справка чрез СОД, като установили, че е правоспособен водач. Тъй като жалбоподателя Т.И.П. лъхнал на алкохол на свидетеля А.Ц., на място с техническо средство – Дрегер, същият в присъствието на Ю.К. и Р.К., последният от които също бил пристигнал междувременно на мястото, му извършил проверка, за установяване употребата на алкохол. Уредът отчел 1.04 промила алкохол в издишания въздух.

След това свидетелят А.Ц. съставил на жалбоподателят в негово присъствие, както и на колегите си Ю.К. и Р.К., АУАН с бланков №490472/08.092018 г. за това, че на 08.092018 г. около 23.15 часа в о.Р. на път II-84, в посока от г.Р. към с.К., в района на 102 км, управлява лек автомобил с рег. №*, след употреба на алкохол /под въздействието на алкохол/ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, установен с техническо средство – дрегер, който е отчел 1.04 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване. Не носи СУМПС и КТ към него - нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на жалбоподателят, който го подписал. Заедно с акта, на същия от свидетелят А.Ц. бил съставен и връчен и талон за медицинско изследване. Жалбоподателят се явил и дал кръвна проба. С изготвената по нея химическа експертиза било установено, че наличието на алкохол в кръвта е 0.82 промила.

На основание АУАН било издадено НП №18-0331-000878/08.102018 г. издадено от н-к на РУ„П.“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети общо 10 контролни точки, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 11.122018 г. а е обжалвано на 13.122018 г. /видно от входящия номер в РУ-Р./.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите А.Ц. /частично/, Ю.К. и Р.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Тъй като липсват съществени вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Следва да се обсъди единствено обстоятелството, че свидетеля А.Ц., сочи време, различно от това, което установяват другите двама свидетеля, защото по отношение на него е налице противоречие. Не следва да се кредитират показанията на свидетеля А.Ц., единствено в частта, в която сочи, че тримата са забелязали за първи път автомобила около 22.30 часа. Така посочения от него час се опровергава от показанията на другите двама свидетеля, както и от съставения АУАН. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетеля А.Ц. единствено в частта, в която сочи, че тримата са забелязали за първи път автомобила около 22.30 часа. В останалата част, показанията му следва да се кредитират изцяло.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите А.Ц., Ю.К. и Р.К. за останалите факти и обстоятелства, са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта, а след това и връчването му. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях, включително и за съставянето на акта. Твърденията на свидетелите А.Ц. /с изключение на времето, когато са забелязали за първи път автомобила/, Ю.К. и Р.К. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение и в АУАН.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства /освен показанията на А.Ц. за времето, когато са забелязали за първи път автомобила/ са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен.  Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 59 е депозирана заповед №8121з-515/14.05.2018 Г. с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „мл. автоконкрольор” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Р..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът намира, че по отношение на всички нарушения от НП в акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено всяко от административните нарушения, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава им, тоест нарушенията на жалбоподателя са описани точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушенията. Мястото на всички нарушенията е именно това, където жалбоподателя е бил спрян за проверка. Всяко от самите нарушения е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Описаното в НП нарушение са именно такива по  чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като именно това са материалните норми, първата от които забранява управлението на ППС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, а втората, задължение водачът на МПС да носи свидетелство за У. на МПС от съответната категория и контролния талон към него. Органът е квалифицирал материалноправните деяния като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, които кореспондират с посочените от него санкционни норми, като и последните също са квалифицирани правилно. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че са налице и доказани по безспорен начин административни нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от жалбоподателя. Съставомерността на деянията е установена по безспорен начин. Факта, че жалбоподателя е управляват под въздействие на алкохол, като не е и носил СУМПС и КТ към него е безспорно установен от приетите в съдебното производство пред съда писмени доказателства, както и и свидетелски показания, поради което съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя, че отразените в НП фактически обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение.

Съдът намира, че АУАН е редовен, поради което следва да намери приложение в конкретната хипотеза презумпцията, въведена в чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и въззивника е този който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти. Такова по делото не е проведено успешно, поради което състава на първоинстанционният съд, намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка е правилна.

За нарушението по чл.5, ал.3,  т.1 ЗДвП:

Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП забранява водача на ППС да управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като управлението на ППС под въздействието на алкохол над допустимия от закона минимален праг на концентрацията е деяние обявено за наказуемо със санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която, с лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба от 1`000.00 лв. се наказва този, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Съгласно приложената санкционна норма, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с медицинско изследване и/или с техническо средство. За да се ангажира отговорността на водач, следва концентрацията на алкохол да се установи по надлежния ред, който е регламентиран в Наредба №1 от 19.07.2017 Г. в сила от 29.09.2017 Г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /действаща към момента на извършване на проверката/. Цитираната Наредба №1 е нормативният акт от специален характер, който урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.  В чл.6, ал.4 от наредбата се предвижда в хипотеза на оспорване на резултата от проверката с техническо средство да се установи употреба на наркотично и упойващо вещество чрез медицински изследвания. В чл.6, ал.9 от наредбата се предвижда употребата на алкохол и/или други упойващи вещества от водача да се установи въз основа на показанията на техническото средство само в три хипотези: 1/ в случай на отказ на водача да получи талон за медицинско изследване; 2/ в случай на неявяване в определеното лечебно заведение и 3/ при отказ да даде кръв. Видно е, че волята на законодателя е да уреди житейски ситуации, при които водачът, оспорвайки резултатите от техническото средство, цели да осуети установяването на употреба на наркотично и упойващо вещество. Тези ситуации винаги са свързани с негово недобросъвестно поведение в резултат на направен от него самия избор - да получи или да не получи талон, да се яви или да не яви в медицинско заведение, да даде или да откаже да даде кръвна проба.

При отказ на водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване или при недаване кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство - чл.1, ал.3 от наредбата.

В настоящия случай подобно оспорване на показанията на техническото средство е налице. Жалбоподателят е подписал акта за установяване на адм. нарушение без възражения. Без възражение е подписал и талона за изследване. След това обаче е оспорил показанията на техническото средство, като е дал кръв за анализ. В чл.6, ал.6 от Наредбата е предвидено, че длъжностното лице от службите за контрол връчва на водача срещу подпис талона за медицинско изследване, като вписва лечебното заведение, в което той следва да се яви и срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населено място, в което се намира лечебно заведение, и до 120 минути - в останалите случаи. От приетите писмени доказателства се установи, че жалбоподателят след връчването му на талона за медицинско изследване се е явил в лечебното заведение и е дал кръвна проба в рамките на периода посочен в талона. Видно от приложения с преписката протокол за химическа експертиза, взетата от жалбоподателя кръвна проба е била изследвана за етилов алкохол, в резултат на което е била установена концентрация на алкохол в същата в размер на 0.82 промила. В Протокола за експертизата е посочено, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредбата и успешно е проведено химическото й изследване за наличие на етилов алкохол. В отразения в протокола резултат е посочен осреднения такъв, извършен от две последователни проби, съгласно разпоредбата на чл.22, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 Г. в сила от 29.09.2017 г. В същото време изследването е извършено в срока по чл.20 от Наредбата. При тези данни съдът намира, че няма нарушение на регламентираните в Наредба №1 от 19.07.2017 Г. в сила от 29.09.2017 г. правила по вземане на пробата и нейното изследване, поради което няма и основания да не се приемат посочените в протокола за химическа експертиза резултати. Доколкото Наредбата дава приоритет на резултата от медицинското изследване, пред резултата от тестването с техническо средство, то именно установеното съдържание на алкохол в кръвта е съставомерно предвид това обстоятелство. В случая надлежният ред за установяване употреба на алкохол е спазен, поради което и деянието е съставомерно по разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е управлявал с етилов алкохол в кръвта - 0.82 промила. Така не може да бъде споделен изложения в жалбата довод, че жалбоподателят не е извършил вмененото му с НП нарушение.

Деянието е извършено виновно, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е съзнавал своето задължение да съобрази поведението си на пътя с правилата за движение по пътищата и по-конкретното с изричната забрана за У. на МПС под въздействие на алкохол, и доколкото преди да пристъпи към управлението на автомобила е бил употребил алкохол.

Не може да бъде споделено и оплакването, че при определяне размера на наказанието, наказващия орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на чл.5,  ал.3, т.1 ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност по санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като по делото не съществува спор относно личността на административно-наказателно отговорното лице. Последната предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина“ за срок от 12 месеца и „глоба“ от 1`000.00 лв. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в размера, който е фиксиран в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства. В тази връзка следва да се отчете концентрацията на алкохола в кръвта на водача – 0,82 промила, която в конкретния случай е към долния размер предвиден в разпоредбата (0,8 до 1.2 промила), който законодателят е поставил, за да бъде деянието административно нарушение. Над тази граница деянието е престъпление и се ангажира наказателна отговорност на дееца. С така определената по вид и размер административна санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Доколкото се установи, че нарушителят е осъществил състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, за което в Наредба №-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, е предвидено отнемането на общо 10 контролни точки, следва НП да бъде потвърдено и в тази му част. Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от Наредбата за нарушения на ЗДвП от водач на МПС се отнемат контролни точки, както следва: за У. на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително (чл.174, ал.1 ЗДвП) - 10 к.т.

За нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

С описаните в НП действия жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за У. на МПС от съответната категория и контролния талон към него. Следователно същата предписва правила за поведение на определени субекти - адресати на нормата, а именно водачи на МПС. В случая АНО въвежда твърдение, че нарушителят не е носил СУМПС и КТ към него. Изводът е законосъобразен. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Също безспорно е доказано и, че в момента на У. на автомобила, не е носил, съответно представил на проверяващите тези документи, които като водач е длъжен да носи съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Това му поведение осъществява състава на описаното нарушение, защото същото предвиждат водачът да носи тези документи и санкционира неизпълнението именно на това задължение. С оглед на тези мотиви се налага и извод, че жалбоподателят е осъществил съставомерното деяние по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Ето защо правилно на жалбоподателя е наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП - глоба от по 10.00 лева, който е с фиксиран размер, поради което административно-наказващият орган е определил един законосъобразен и справедлив размер на наказанието.

В случая не е налице и маловажност на всяко от нарушенията по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения нито единият от случаите не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквито процесните нарушения не са. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същите не представляват нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на адм. нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва бъде оставена без уважение, като НП бъде потвърдено.

С оглед този изход на делото следва да бъде осъден нарушителя да заплати на Рг.РС, сторените по делото разноски за свидетел, сума в размер на 8.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на ИЛ.

По гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №18-0331-000878/08.102018 г. издадено от н-к на РУ„П.“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети общо 10 контролни точки, а на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв. затова, че на 08.092018 г. около 23.15 часа в о.Р. на път II-84, в посока от г.Р. към с.К., в района на 102 км, управлява лек автомобил с рег. №*, след употреба на алкохол /под въздействието на алкохол/ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, установен с техническо средство – дрегер, който е отчел 1.04 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване, като от протокол за химическа експертиза е установено, че е управлявал с 0.82 промила алкохол в кръвта. Не носи СУМПС и КТ към него - нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т.И.П. с ЕГН*, да заплати на Рг.РС, сторените по делото разноски за свидетел, сума в размер на 8.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на ИЛ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………….