Р Е Ш Е Н И Е    3165

 

Номер   3165

Година   01.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200161

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на И.Г.Н., подадена срещу НП №1./17.01.2019 г., издадено от н-к на РУ„П.“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, а на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - глоба от 200.00 лв. затова, че на 26.122018 г. около 08.50 часа в О.Р. на път II-84, км. 100 в посока с.Б. за спирка „Г.К.” управлява лек автомобил с рег. №*, след употреба на алкохол /под въздействието на алкохол/ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, установен с техническо средство – дрегер, който е отчел 1.04 промила алкохол в издишания въздух. Водачът се движи с несъобразена скорост, не избирайки скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие  или създадена опасност за движението, реализирайки ПТП с материални щети - нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Аргументират се единствено със съображения, че липсва описание на обстоятелства, при които е извършено нарушението. Твърди се още, че е налице противоречие в описанието на нарушенията в АУАН и НП, без същите да са конкретизирани. На последно място се навежда и довод, че наказанието е несправедливо, без същият да се обосновава.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат К., която в съдебно заседание поддържа жалбата, като доразвива доводите изложени в нея. Аргументира нови съображения, а именно, че не е установено, че именно жалбоподателя е управлявавл МПС-то. Твърди, че не е установен и часа на деянието по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, защото  свидетелите на АНО са пристигнали на мястото на ПТП-то около 08.20 часа, а в АУАН е вписан като час на извършване 08.50 часа. Акцентира, че е неясно и защо АНО е приел, че жалбоподателя се е движил с несъобразена скорост. Сочи, че обстоятелства за този фактически извод не са описани, както в съставения АУАН, така и в издаденото НП.

Ответникът - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.122018 г. около 08.15  часа, свидетелите Е.Ю. и Р.Ц. – служители в РУ-Р., вторият от които на длъжност „мл. автоконтрольор”, пътували с автомобил към местоработата си в г.Р., когато на път II-84, км. 100, отсечката спирка „Г.К.” - с.Б. в О.Р. видели, че е осъществено ПТП от лек автомобил с рег. №* пътуващ в посока с.Б. за спирка „Г.К.”, който бил застанал напреко на пътното платно /на средата върху лентите за движение/. След като двамата спрели с автомобила си, установили, че на място се намира жалбоподателят И.Г.Н., който миришел на алкохол и говорел завалено. Тогава същият им обяснил, че е бил на работа нощна смяна на бензиностанция „Г.“ в г.Б., след което управлявайки автомобила, е загубил У. на същия и с него се е ударил в канавка. Тогава свидетеля Р.Ц. останал на място, за да регулира движението, а Е.Ю. продължил към РУ-Р.. Около 08.55 часа със служебен автомобил се върнал на мястото на произшествието, след което свидетеля Р.Ц. на място с техническо средство – Дрегер, извършил проверка на жалбоподателя, за установяване употребата на алкохол. Уредът отчел 1.04 промила алкохол в издишания въздух.

След това свидетелят Р.Ц. съставил на жалбоподателя в негово присъствие, както и на колегата си Е.Ю., АУАН с бланков №0737427/26.122018 г. затова, че на 26.122018 г. около 08.50 часа в О.Р. на път II-84, км. 100 в посока с.Б. за спирка „Г.К.” управлява лек автомобил с рег. №*, след употреба на алкохол /под въздействието на алкохол/ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, установен с техническо средство – дрегер, който е отчел 1.04 промила алкохол в издишания въздух. Водачът е управлявал автомобила с несъобразена скорост на прав участък от пътя, реализирайки ПТП с материални щети - нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на жалбоподателят, който го подписал. Заедно с акта, на същия от свидетелят Р.Ц. бил съставен и връчен и талон за медицинско изследване. Жалбоподателят не се явил, за да даде кръвна проба.

На основание АУАН било издадено НП №1./17.01.2019 г., издадено от н-к на РУ„П.“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, а на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - глоба от 200.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 05.03.2019 г., а е обжалвано на 06.03.2019 г. /видно от входящия номер в РУ-Р./.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Е.Ю. и Р.Ц., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Е.Ю. и Р.Ц. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка. Следва да се отчете, че от показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях, включително и за съставянето на акта. Твърденията на свидетелите Е.Ю. и Р.Ц. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения АУАН - предявен и връчен на жалбоподателят. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен от свидетел на нарушението, в присъствието на втори такъв свидетел, както и в присъствие на жалбоподателя, като след това е предявен и връчен на последния.  Акта е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 16 е депозирана заповед №8121з-515/14.05.2018 г., с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „мл. автоконтрольор” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Р..

На следващо място съдът намира, че по отношение на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, като именно това е материално-правната норма, която забранява управлението на ППС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Органът е квалифицирал материално-правното деяние като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, което кореспондира с посочената от него санкционна норма, като и последната също е квалифицирана правилно. Така изложените обстоятелства за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП за това нарушение, ето защо издаденото НП е законосъобразно, а съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на производството по ЗАНН.

За нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП съдът приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП, поради следното:

В разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП се въвеждат някои от основните задължения на водачите на ППС: да контролират непрекъснато ППС, които управляват и при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Двете алинеи на чл.20 ЗДвП, отнасящи се до задължението за непрекъснат контрол на ПС и за У. със съобразена скорост, са взаимно изключващи се - нарушителят не би могъл да извърши с едно деяние едновременно нарушения по всяка една от двете разпоредби. В първия случай за самостоятелно нарушение е определено невладеенето на автомобила, а във втория нарушението е свързано с режима на скоростта. В този смисъл, нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП, се изразява в отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила, и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта.

В настоящия случай за нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП на първо място съдът констатира, фактическо несъответствие между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване. Докато в АУАН е описано конкретно нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, то в НП обвинението вече е „разширено“ с нови фактически обстоятелства, като дадената в АУАН правна квалификация е запазена. Очевидно административно-наказващият орган е направил опит да отстрани нарушението съдържащо се в съставения АУАН по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая е налице липса на фактически обстоятелства в акта, които се въвеждат за първи път с НП. Новите обстоятелства - не избиране скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие  или създадена опасност за движението, отразени в НП не се съдържат в съставения АУАН, като на жалбоподателя не е предоставена възможност да се защити срещу това обвинение преди издаване на НП. Тези фактически обстоятелства са съществен елемент от обективната страна на нарушението, поради което не може да се приеме, че непосочването им в АУАН може да бъде санирано на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН.

На следващо място съдът констатира, че НП в частта за нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП не съответства и на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН досежно неговото съдържание.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на адм. нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания представлява съществено нарушение на процесуални правила и самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като обективно ограничава правото на защита на нарушителя и по -специално – възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващия орган като пораждащи отговорността му факти. Това се отнася и при несъответствието между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.

В настоящия случай както АУАН, така и НП не съдържат всички изискуеми от закона реквизити за описаното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП. Както АУАН така и НП не съдържат конкретни фактически обстоятелства на извършено нарушение, което не е описано с необходимата пълнота, и което не отразява признаците от състава на нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП. Макар, че в НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя,  нарушението не е описано точно и достатъчно обстоятелствено.

Съобразно разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, която установява основния състав на нарушение: водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Установява се, че ангажирането на отговорността на въззивния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение именно на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. От фактическа страна обаче повдигнатото на жалбоподателя адм. обвинение се основава на това, че жалбоподателят управлявайки автомобил с несъобразена скорост, не избирайки скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, реализира ПТП с материални щети. По този начин нарушението е описано в НП. Така се установява, че липсват съществени обстоятелства на нарушението, като посочване на скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, от което следва, че не би могъл да се направи извода дали същата е съобразена или не с визираните от разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП обстоятелства. При словесно описание на административното нарушение, квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП, то следва да бъде индивидуализирано, като се посочи поне приблизително стойността на скоростта, определена като "несъобразена". Само чрез нейното числово изражение е възможно да се извърши преценка на съответствието й със съществуващите на пътя допълнителни фактори, които в процесния случай са посочени като атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства. Тези фактори обаче също не са описани, защото не е посочено каквито и да било обстоятелства за тях /например – тъмната или светлата част на денонощието, заледен, мокър или опесъчен асфалт, дъждовно време, зона на лява или дясна крива на пътя, прав участък, ясна или не видимост и други/. При липса обаче на пълно описание на елементи от обективна страна на конкретно извършено деяние, което органът субсумира като нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, не може да се извърши правилна и адекватна преценка дали в действителност такова нарушение е извършено. Ето защо така направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон.

Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила за реализация на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП, както и неправилно приложение на материалния закон, и е довело до недопустимо накърняване на процесуалните права на същия. Неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря е засегнало правото му на защита и е основание за отмяна на НП в тази му част, като незаконосъобразно само на това основание.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

За нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП:

Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата - гласни и писмени, събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и доказано по безспорен начин административното нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от жалбоподателя. Съставомерността на деянието е установена по безспорен начин. Факта, че жалбоподателя е управляват под въздействие на алкохол е безспорно установен от приетите в съдебното производство пред съда писмени доказателства, както и и свидетелски показания, поради което съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя, че отразените в НП фактически обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение.

Съдът намира, че АУАН е редовен, поради което следва да намери приложение в конкретната хипотеза презумпцията, въведена в чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и въззивника е този който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти. Такова по делото не е проведено успешно, поради което състава на първоинстанционният съд, намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е правилна.

Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП забранява водача на ППС да управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като управлението на ППС под въздействието на алкохол над допустимия от закона минимален праг на концентрацията е деяние обявено за наказуемо със санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която, с лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба от 1`000.00 лв. се наказва този, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Съгласно приложената санкционна норма, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с медицинско изследване и/или с техническо средство.

За да се ангажира отговорността на водач, следва концентрацията на алкохол да се установи по надлежния ред, който е регламентиран в Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /действаща към момента на извършване на проверката/. Цитираната Наредба №1 е нормативният акт от специален характер, който урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.  В чл.6, ал.4 от наредбата се предвижда в хипотеза на оспорване на резултата от проверката с техническо средство да се установи употреба на наркотично и упойващо вещество чрез медицински изследвания. В чл.6, ал.9 от наредбата се предвижда употребата на алкохол и/или други упойващи вещества от водача да се установи въз основа на показанията на техническото средство само в три хипотези: 1/ в случай на отказ на водача да получи талон за медицинско изследване; 2/ в случай на неявяване в определеното лечебно заведение и 3/ при отказ да даде кръв. При отказ на водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване или при недаване кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство - чл.1, ал.3 от наредбата. В настоящия случай подобно оспорване на показанията на техническото средство не е налице. Жалбоподателят е подписал акта за установяване на адм. нарушение без възражения. Без възражение е подписал и талона за изследване. След това не е оспорил показанията на техническото средство, като не е дал кръв за анализ. В чл.6, ал.6 от Наредбата е предвидено, че длъжностното лице от службите за контрол връчва на водача срещу подпис талона за медицинско изследване, като вписва лечебното заведение, в което той следва да се яви и срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населено място, в което се намира лечебно заведение, и до 120 минути - в останалите случаи. От приетите писмени доказателства се установи, че жалбоподателят след връчването му на талона за медицинско изследване не се е явил в лечебното заведение и не е дал кръвна проба в рамките на периода посочен в талона. Именно установеното съдържание на алкохол в издишания въздух е съставоменно предвид това обстоятелство. В случая надлежният ред за установяване употреба на алкохол е спазен, поради което и деянието е съставомерно по разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, като съдът приема, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил с рег. №*, след употреба на алкохол /под въздействието на алкохол/ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, установен с техническо средство – дрегер, който е отчел 1.04 промила алкохол в издишания въздух.

По отношение на индивидуализиращия номер на дрегера, с който е била извършена проверката по делото се установи, че същият е бил вписан в АУАН, като са налице множество други писмени доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че проверката е била извършена с годно техническо средство – „Дрегер 7510" с инв. №ARBА-0087. Видно от приобщената справка за последваща проверка на средствата за измерване процесният дрегер с този индивидуализиращ фабричен номер е бил тестван и е минал успешна проверка на 21.11.2018 г. с годност до 21.05.2019 г. т.е. на датата на нарушението е бил в изправност. По делото е приета и разпечатка от показанията на дрегера, с която се потвърждават показанията на свидетелите, че пробата е извършена на 26.12.18 г. около 08:50 часа, като стойността на измереното количество алкохол от процесния дрегер е над 0,8 промила, а именно 1.04 промила.

Точният час на нарушението не е от съществено значение за правната му преценка, но тъй като за това обстоятелство се спори между страните, то следва да бъде обсъдено. Установен е часа на деянието, а именно около 08.50 часа. АНО не е посочил точен час, като от показанията на свидетелите се констатира, че ПТП-то се е осъществило малко преди 08.15 часа, а от талона за изследване, че жалбоподателят е изпробван за установяване употреба на алкохол в 08.55 часа. Така се констатира разлика в часа на извършване на ПТП-то и този на установяване употребата на алкохол. Тази разлика във времето обаче, е в полза на жалбоподателя, защото е ноторно, че по-късното изпробване с техническо средство води до по-малка концентрация на алкохол в издишания въздух. Това обстоятелство не съставлява съществено нарушение на разпоредбите на Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., понеже не опорочава резултата от извършеното изследване с техническо средство.

Субекта на нарушението е правилно установен, макар жалбоподателя да оспорва това обстоятелство. И.Г.Н. е заварен до автомобила от свидетелите Е.Ю. и Р.Ц.. Последните са възприели лично състоянието му след ПТП-то, а и той им е обяснил, че малко преди това е управлявал автомобила, загубил е У. на същия и с него се е ударил в канавка. Именно на това лице е ангажирана и отговорността с издаденото НП.

Деянието е извършено виновно, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е съзнавал своето задължение да съобрази поведението си на пътя с правилата за движение по пътищата и по-конкретното с изричната забрана за У. на МПС под въздействие на алкохол, и доколкото преди да пристъпи към управлението на автомобила е бил употребил алкохол.

Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на чл.5,  ал.3, т.1 ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност по санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Последната предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина“ за срок от 12 месеца и „глоба“ от 1`000.00 лв. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в размера, който е фиксиран в разпоредбата. В тази връзка следва да се отчете концентрацията на алкохола в кръвта на водача – 1,04 промила, която в конкретния случай е около средния размер предвиден в разпоредбата (от 0.8 до 1,2 промила), който законодателят е поставил, за да бъде деянието адм. нарушение. Над тази граница деянието е престъпление и се ангажира наказателна отговорност на дееца. С така определената по вид и размер адм. санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

По отношение на отнетите контролни точки.

На основание Наредба №Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, на жалбоподателя са отнети общо 10 контролни точки.

Отнемането на контролните точки не е отделно административно наказание, а последица от наложеното наказание. Следователно, то не подлежи нито на самостоятелно обжалване, нито на съдебен контрол, наред едновременно с обжалването на наложеното наказание. Законосъобразното отнемане на контролни точки е предмет на съдебна проверка в производството по оспорване на заповеди по чл.171, т.4, вр. с чл.157, ал.4 от ЗДП. Отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, но само по себе си отнемането им не съставлява административно-наказателна санкция. Понятието е законово дефинирано - контролните точки са средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право. С оглед на това съдът няма право в производството по обжалване на НП да обсъжда отнемането на броя контролни точки, нито да изменя техния брой или да отменя отнемането. Евентуални грешки при посочване броя на контролните точки в дадено НП могат да бъдат предмет на контрол в производство по обжалването на заповед по чл.171, т.4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за У..

Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, то това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. В случая за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

Съставът на нарушението е формален, поради което липсата или незначителността на вредни последици от нарушението не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен Начинът, по който нарушителят е извършил нарушението, не се отличава по нищо от обичайния начин на извършване на нарушения от същия вид. Нарушението е извършено сутрин през зимата извън населено място и на главен път, които обстоятелства са рискови за възникване на общественоопасни последици от противоправното поведение на жалбоподателя. Именно поради това, чл.28 от ЗАНН, е неприложим в настоящото производство.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП в частта за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

За нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП:

Съдът приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП. Основателни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП в тази му част съдът намира, че е неправилно.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Разпоредба на чл.20, ал.2 ЗДвП гласи, че водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Следователно същата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на нормата, а именно водачи на МПС. В случая АНО въвежда твърдение, че нарушителят е управлявал автомобил с несъобразена скорост, не избирайки скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие. Изводът е незаконосъобразен.

Съдът следва, въз основа на събраните по делото доказателства, да направи преценка, дали доказателствата установяват и доказват фактическата обстановка такава, каквато тя е описана в НП, респективно, да направи преценка, налице ли са обективните и субективните признаци на твърдяното нарушение.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Безспорно доказано е и че при това У. е реализирал ПТП. Това е основният обективен признак от вменения административно наказателен състав, който е категорично установен в хода на АНП. За да се приеме обаче, че нарушението е извършено, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена скорост, не избирайки скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие. Такива доказателства липсват. В случая от показанията на свидетелите на АНО, не може да се изведе с каква "несъобразена скорост" се е движел автомобилът, управляван от жалбоподателя, тъй като самите те не са преки свидетели на реализираното ПТП, нито пък скоростта му е засечена с техническо средство. От посоченото следва, че те не са установили по безспорен начин, че жалбоподателя е управлявал МПС с несъобразена скорост, а това е едно тяхно предположение. От друга страна доколкото в НП липсват каквито и да било фактически твърдения, какви са били атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре жалбоподателя пред предвидимо препятствие  или създадена опасност за движението, не може да се прецени и дали жалбоподателят не се е съобразил с тях. Така в случая следва да се установи, че конкретното изпълнително деяние на нарушението (скоростта на движение на ПС, управлявано от жалбоподателя, както и другите обстоятелства съдържащи се в хипотезиса на правната норма) не е описано със всичките му съставомерни признаци. Ето защо съдът е в невъзможност да направи извод дали жалбоподателят наистина не се е съобразил с конкретни обстоятелства, управлявайки автомобила с несъобразена скорост и какво в действителност е била същата. Това от една страна сочи на нарушение на изискванията за съдържание на АУАН и НП, което е съществено такова, доколкото ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга страна обуславя и извод за недоказаност на твърдяното нарушение не само от обективна, но и от субективна страна. Предвид санкционния характер на производството, описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката. За пълното следва да се посочи, че е хипотетично възможно жалбоподателя да е нарушил не разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, а тази на чл.20, ал.1 ЗДвП, която задължава водачите на ППС да контролират непрекъснато ППС, които управляват.

При така установените факти съставомерността на деянието не е установена по безспорен начин. Описаното в АУАН и в НП деяние не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице. Презумптивната доказателствена сила на акта за нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП е оборена в хода на съдебното производство. Обективираното в него се опровергава и от събрания и проверен по делото доказателствен материал.Ето защо издаденото НП в тази му част е неправилно, като следва да бъде отменено и на това основание.

Липсата на установеност на нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправното деяние от обективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, "доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс". От цитираната разпоредба следва, че НПК е субсидиарно приложим по въпроса за разноските за свидетели и вещи лица по дела от административно-наказателен характер. Съгласно приложимата субсидиарно разпоредба на чл.189, ал.1 от НПК, съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение, като се имат предвид визираните хипотези в чл.189, ал.3 и чл.190, ал.1 от НПК, които подсъдимия, респ. нарушителя следва да понесе. По делата от административно-наказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски. При потвърждаване или изменение на НП, съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените по делото разноски. При отмяна на НП, разноските остават за сметка на държавата. Видно е, че НПК урежда само разноските, направени за призоваване на свидетели и вещи лица, затова и разпоредбата на чл.84 от ЗАНН предвижда, че по неуредените въпроси за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица е субсидиарно приложим НПК. В случая обжалваното НП следва да бъде потвърдено в едната си част, а по делото са направени разноски за свидетели в размер на 12.00 лева. С оглед този изход на спора следва да бъде осъден нарушителя да заплати на Рг.РС, сторените по делото разноски за свидетели, сума в размер на 12.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на ИЛ.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е частично основателна.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №1./17.01.2019 г., издадено от н-к на РУ„П.“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

ОТМЕНЯ НП №1./17.01.2019 г., издадено от н-к на РУ„П.“-Р., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - глоба от 200.00 лв.

ОСЪЖДА И.Г.Н. с ЕГН*, да заплати на Рг.РС, сторените по делото разноски за свидетели и вещо лице, сума в размер на 12.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на ИЛ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………………….