Р Е Ш Е Н И Е    3390

 

Номер   3390

Година   18.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200182

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „МТЦ-С.И.”ЕАД, представлявано от ИД Н.К., подадена срещу НП №01-001109/08.03.2019 г., издадено от Директора на Д”ИТ”-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.79, ал.4, вр. с чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. затова, че при извършена на 04 и 09.01.2019 г. проверка, в обект на контрол: хотел „Б.к.л.”, находящ се в г.Б., у.„С.И.”№7, стопанисван от „МТЦ-С.И.”ЕАД, представлявано от ИД Н.К. е установено, че дружеството в качеството си на „М.р.” е осигурило към 01.11.2018 г. достъп до пазара на труда на А.А.К. с ЛНЧ*, гражданин на трета държава – У., който е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р.Б. и няма право на достъп до пазара на труда, като с Трудов договор №06/01.11.2018 г., сключен между „МТЦ-С.И.”ЕАД, представлявано от ИД Н.К. и А.А.К. с ЛНЧ*, е предоставил на последния работа в експлоатирания от първия обект на длъжността „пазач” - нарушение по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на процесуално-правни норми. Аргументират се със съображения, че при предявяване и връчване на АУАН не е осигурен преводач на представляващия дружеството, поради което и същия е отказал да го подпише. Така е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Излага се още, че трудовото правоотношение с работника е прекратено веднага след проверката, а именно на 11.01.2019 г. Ето защо АНО е следвало да приложи нормата на чл.415в, ал.1 от КТ.

Въззиваемата страна - редовно призована, явява се ИД Н.К.. В съдебно заседание и в представена писмена защита поддържа жалбата, като развива по същество доводите, наведени в нея. Излага допълнителни съображения, че липсват доказателства за материалната компетентност на актосъставителя. Сочи, че АУАН не е съставен в нейно присъствие, както и на свидетелите, които са присъствали при извършване на проверката. На последно място се поддържа, че липсва описание на обстоятелства на нарушението.

АНО – редовно призован, представител не се явява. В съдебно заседание и в представени писмени бележки процесуалният му представител – ст. юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП, а наложеното наказание е справедливо и към минималния размер.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2019 г., свидетелите Б.И., Т.К. и М.Ц., в качеството си на инспектори в Д”ИТ”-Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на обект – хотел „Б.к.л.”, находящ се в г.Б., у.„С.И.”№7. В хода на проверката същите установили, че хотела се стопанисва от „МТЦ-С.И.”ЕАД, представлявано от ИД Н.К., както на работа в него заварили две лица – граждани на чужди държави. След това проверяващите си тръгнали.

Понеже имали информация от ОД на МВР-Б., че в хотела работи и трето такова лице – гражданин на чужда държава, на 09.01.2019 г. в обекта била извършена нова проверка, този път от свидетелите М.Ц. и М.С., последния от които също служител в Д”ИТ”-Б.. В хода на същата двамата установили, че там се намира и лицето А.А.К. с ЛНЧ*, който извършвал дейност по охрана на хотела. При разговор с него същият потвърдил това обстоятелство, като попълнил и декларация на български език представена му от проверяващите. Междувременно свидетелите М.Ц. и М.С. уведомили за проверката ИД Н.К., която се намирала в обекта.

На 10.01.2019 г. в Д”ИТ”-Б. в качеството си на законен представител на „МТЦ-С.И.”ЕАД, се явила ИД Н.К., като представила част от изисканите и от проверяващите документи. От представен от нея Трудов договор №06/01.11.2018 г., свидетелите М.Ц. и М.С. установили, че е сключен между „МТЦ-С.И.”ЕАД, представлявано от управителя Н.К. и А.А.К. с ЛНЧ*. Последният бил нает в качеството му на работник, изпълняващ длъжността „пазач” от 01.11.2018 г.

Понеже липсвали представени за А.А.К. с ЛНЧ*, документи от които да е виден статута му, свидетелката М.Ц. изискала, съответно получила документ за това обстоятелство от ОД на МВР. От същия се установило, че лицето е гражданин на трета държава – У., като е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р.Б..

На 22.01.2019 г. в Д”ИТ”-Б. в качеството си на законен представител на „МТЦ-С.И.”ЕАД, се явила ИД Н.К., представяйки удостоверени, че владее български език, след което служителите на АНО съставили КП.

След това свидетелката М.Ц. в присъствието на свидетелите М.С. и Б.И., съставила на дружеството-жалбоподател в присъствието на ИД Н.К. АУАН бланков №01-001109/22.01.2019 г. затова, че при извършена на 04 и 09.01.2019 г. проверка, в обект на контрол: хотел „Б.к.л.”, находящ се в г.Б., у.„С.И.”№7, стопанисван от „МТЦ-С.И.”ЕАД, представлявано от ИД Н.К. е установено, че дружеството в качеството си на „М.р.” е осигурило към 01.11.2018 г. достъп до пазара на труда на А.А.К. с ЛНЧ*, гражданин на трета държава – У., който е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р.Б. и няма право на достъп до пазара на труда, като с Трудов договор №06/01.11.2018 г., сключен между „МТЦ-С.И.”ЕАД, представлявано от ИД Н.К. и А.А.К. с ЛНЧ*, е предоставил на последния работа в експлоатирания от първия обект на длъжността „пазач” - нарушение по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ.

След това АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателят чрез ИД Н.К., при отказ, удостоверен с подписа на свидетеля Т.К..

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП №01-001109/08.03.2019 г., издадено от Директора на Д”ИТ”-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.79, ал.4, вр. с чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв.

Няма данни НП да е връчено на жалбоподателя /съдът е изискал доказателства от АНО, но такива не са представени/. В последствие е обжалвано на 21.03.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Б.И., Т.К., М.С. и М.Ц., както и обясненията на Н.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на всяка от проверките и констатираното от тях. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите М.С. и М.Ц. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършените проверки, респективно съставянето на акта. Твърденията на свидетелите М.С. и М.Ц. относно направените констатации по време на проверките намират потвърждение в протокол за извършена проверка.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства, безспорно се установиха датите на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

Същите изолират обясненията на Н.К. в частта в която сочи, че не може да чете и разбира всичко от написаното в АУАН, както и че при съставянето на АУАН е присъствал само един свидетел. Съдът не дава вяра и игнорира като неубедителни и недостоверни тези и обясненията, защото същите за второто обстоятелство

се опровергават категорично от показанията на свидетелите М.Ц., М.С. и Б.И., доколкото показанията на последните са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти и са възпроизведени от свидетели-очевидци. Твърдението и пък, че не може да чете и разбира всичко от написаното в АУАН, се опровергава от представената от самата нея удостоверение, че владее български език. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че самата тя се явява по делото, заявявайки че не желае преводач, именно защото разбира същия език.

Не са налице данни да не се кредитират обясненията на Н.К. в останалата им част, защото не се опровергават от останалия събран приет за достоверен доказателствен материал.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В настоящия случай правото на защита на жалбоподателя не е засегнато, както се твърди в подадената жалба, поради следното:

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП. Актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на други двама свидетели на същото, както и в присъствието на законен представител на жалбоподателя, а след това му е предявен и връчен чрез последния. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията на свидетелите на АНО. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.79, ал.1 ЗТМТМ. Съгласно последната – нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган е актосъставителят, който е на длъжност главен инспектор при Д”ИТ”-Б.. Посочената разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителката, поради което същата не се нуждае от допълнително оправомощаване.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.79, ал.4 ЗТМТМ, вр. със Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на ИД на ИА „ГДТ”, а именно от Директора на Д”ИТ”-Б..

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Д”ИТ”-Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна. Описаното в НП нарушение е именно такива по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, като именно това е материалната норма, която създава забрана за право на достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, които имат виза за продължително пребиваване в Р.Б. на основание чл.24, ал.1, т.2, 6-8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Р.Б.. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно, а съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на производството по ЗАНН.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира следното.

Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото неоснователно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Неоснователни са в настоящия случай възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието.

Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. В хода на първоинстанционното съдебно производство не се доказват факти и обстоятелства, различни от установените в административно-наказателното производство по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение. Установява се, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Релевантните за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Нормата на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, съдържа състав на адм. нарушение, като определя кръга на лицата, които нямат право на достъп до пазара на труда, а именно граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Р.Б. на основание чл.24, ал.1, т.2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Р.Б..

Въпросът за това дали едно лице полага труд по трудово правоотношение е подробно уреден в КТ. Така, за да могат отношенията между работодател и работник/служител да се квалифицират като трудови, следва безспорно да се установи и докаже наличие на отношения по предоставяне на работна сила между тях. От съществено значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова, е наличие на безспорни доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия. Елементите на трудовото правоотношение пък са посочени в чл.66, ал.1 от КТ, като основните от тях са: престиране на работна сила /трудови функции/ на дадено работно място в определено работно време срещу определено трудово възнаграждение.

На първо място с оглед събрания по делото доказателствен материал съдът счита за доказан факта, че е налице престиране на труд в деня на извършване на проверката. Обстоятелството, че работникът А.А.К. е охранявал същия обект е безспорно доказан от събраните доказателства в кредитираните им части. В тази насока са както показанията на свидетелите на АНО, така и попълнената от първия декларация. Ето защо с оглед събрания по делото доказателствен материал съдът счита за доказан факта, че е налице престиране на труд в деня на извършване на проверката.

На следващо място в конкретния случай от характера и естеството на възложената и изпълнявана от А.А.К. работа, от съдържанието на уговорките между него и жалбоподателя за работно място, длъжност, работно време и уговорено трудово възнаграждение, видно от приложената по делото Декларация попълнена от това лице, както и представен трудов договор, безспорно следва, че е налице предоставяне на работна сила под контрол на жалбоподателя, като всички тези обстоятелства характеризират правоотношението като трудово такова. Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят характера на конкретното правоотношение – работно място, работно време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за положения труд, срок на договора и т.н. А.А.К. е работил като охрана за жалбоподателя в качеството му на търговец, стопанисващ обекта. Дейността на работника е била организационно-технически обезпечена от работодателя, извършвана е с негови средства, била е с определено място на работа, с установено възнаграждение, т.е. определени са трудовата функция и възнаграждение. С оглед гореизложеното, задълженията, които е имал към жалбоподателя, съдържат всички съществени елементи по смисъла на чл.124 КТ, определящи правоотношението като трудово - работникът се е задължил да изпълнява работата, за която се е уговорил, на определеното място, като е подчинен на работодателската власт на лицето, отговарящо за обекта.

Така в хода на съдебното следствие се доказа по несъмнен начин, че отношенията между жалбоподателя и А.А.К. са били организирани като трудови. Последния практически е бил постъпила на работа, при установени параметри на трудовото правоотношение - работно място, работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. Ето защо административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно, тъй като по несъмнен начин от приобщените доказателства се установява, че към 01.11.2018 г. „МТЦ-С.И.”ЕАД, представлявано от ИД Н.К., в качеството си на „М.р.” е осигурило достъп до пазара на труда на А.А.К., като му е възложил в експлоатирания от него обект да извършва работа по охрана срещу уговорено възнаграждение. Безспорно е установено и, че последния е гражданин на трета държава – У., със статут за продължително пребиваване в Р.Б. на основание чл.24, ал.1, т.6 от Закона за чужденците в Р.Б.. Като такова лице обаче няма право на достъп до пазара на труда.

Субекта на нарушението е правилно установен и спор по това обстоятелство не съществува. А.А.К., е посочил в декларацията си, че работи в „МТЦ-С.И.”ЕАД, представлявано от ИД Н.К.. Именно на това дружество е ангажирана и отговорността с издаденото НП.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството работодател. В конкретния случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Работодателя по смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ, отговаря при неизпълнение на публичноправно задължение, което следва от това, че никое обособено имущество, каквото представлява по същество предприятието на търговеца, както и друго организационно и икономически обособено образувание, не може да прояви вина – субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното адм. нарушение.

Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.79, ал.4, вр. с чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, индивидуализирано в размер 2`000.00 лв., т.е. на минимума предвиден в разпоредбата, която предвижда имуществена санкция в размер от 2`000.00 лв. до 20`000.00 лв. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства. В тежест на административно-наказващия орган е да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размера на наложената санкция. В настоящия случай това е сторено.

Досежно приложението на чл.28 от ЗАНН:

Процесното нарушение не следва да се класифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган основателно не е приложил чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално. Не е необходимо от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди. В тази връзка не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и санкционираното лице да бъде освободено от административно наказателната отговорност. Нарушението е масово и от изключителен обществен интерес. Освен това, нарушителят е работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и като такъв следва да е запознат с нормативната уредба, касаеща неговата дейност - в частност тази по Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност и Закона за чужденците в Р.Б. и стриктно да я спазва.

В случая наказанието е наложено за неизпълнение на задължение регламентирано в ЗТМТМ, наказанието за което също се регламентира от този закон. Ето защо нормите на КТ, в частност тази на чл.415в, ал.1 от КТ, са неприложими.

Поради изложеното съдът приема, че НП е законосъобразно издадено и е правилно, като следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр. З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №01-001109/08.03.2019 г., издадено от Директора на Д”ИТ”-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.79, ал.4, вр. с чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. затова, че при извършена на 04 и 09.01.2019 г. проверка, в обект на контрол: хотел „Б.к.л.”, находящ се в г.Б., у.„С.И.”№7, стопанисван от „МТЦ-С.И.”ЕАД, представлявано от ИД Н.К. е установено, че дружеството в качеството си на „М.р.” е осигурило към 01.11.2018 г. достъп до пазара на труда на А.А.К. с ЛНЧ*, гражданин на трета държава – У., който е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р.Б. и няма право на достъп до пазара на труда, като с Трудов договор №06/01.11.2018 г., сключен между „МТЦ-С.И.”ЕАД, представлявано от ИД Н.К. и А.А.К. с ЛНЧ*, е предоставил на последния работа в експлоатирания от първия обект на длъжността „пазач” - нарушение по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………