Р Е Ш Е Н И Е    3393

 

Номер   3393

Година   18.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200069

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба нА„Н.п.”ЕООД, представлявано от Й.И., подадена срещу НП №01/001093/14.01.2019 г., издадено от Директора на Д”ИТ”-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. затова, че при извършена на 29.11.2018 г. около 11.00 часа, проверка по работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – хотел „Р.Б.а.”, находяща се в г.Б., местност „К.”, експлоатиран от „Н.п.”ЕООД, представлявано от Й.И., е констатирано, че „Н.п.”ЕООД, представлявано от Й.И., в качеството си на работодател, не е сключило на 29.11.2018 г.  писмен трудов договор с К.А.М. с ЕГН*, за предоставяната от него на същата дата работна сила в обекта на проверка, където лицето е открито да полага труд на работна площадка, осигурена от дружеството, в определено от същото дружество работно време, съобразно създадена от него организация на работа под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за търговеца - нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално-правни норми. Аргументират се единствено със съображения, че лицето К.А.М. се е намирал в обекта на проверката, но не е полагал труд в същия, а е бил доведен от друго лице да търси работа, като освен това е бил и в нетрезво състояние.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява представител и не се представлява. 

Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява.

Процесуалният представител – ст. юрисконсулт П., в съдебно заседание и представено писмено становище, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че от показанията на свидетелите на АНО, се установява, че в момента на проверката К.А.М. е работил като барман. Излага още, че показанията на тези свидетели се подкрепят и от съставената от последния декларация. Твърди, че извършваната от лицето работа няма самостоятелен характер, а е част от организацията, създадена в предприятието на търговеца с оглед предназначението на обекта. Така е налице полагане на труд по трудово правоотношение. От друга страна е установено, че жалбоподателят не е сключил писмен трудов договор с К.А.М., за предоставяната от него работна сила в обекта на проверка. Счита, че наказанието е правилно индивидуализирано, защото е наложено наказание близо до минималния размер.

РП-Р. - редовно призована, не се явява представител, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.11.2018 г. около 11.00 часа, свидетелите Б.И. и А.А.-Ч., - инспектори в Д”ИТ”-Б., извършили проверка по спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – хотел „Р.Б.а.”, находяща се в г.Б., местност „К.”. Пристигайки на място двете установили, че обекта работи, като в него се намирали няколко лица, включително и лицето К.А.М., който в този момент се намирал на бара, чистейки го, облечен в бяла риза и черен панталон. След като последния извадил касов бон от монтиран там касов апарат и предал същия на проверяващите, същите установили от този бон, че обекта се стопанисва от „Н.п.”ЕООД, представлявано от Й.И.. Тогава всички открити в обекта работници попълнил саморъчно представени им от проверяващите декларация по образец, включително и лицето К.А.М., в която посочил работно време, работно място, длъжност, от кога работи /27.11.2018 г./, както и че няма сключен трудов договор, както и уведомление.

След това служителите на АНО попълнили призовка, в която посочили на коя дата следва да се яви представител на дружеството в Д”ИТ”-Б.. Призовката била връчена на дружеството-жалбоподател чрез рецепционист в хотела.

На 03.12.2018 г. в сградата на Д”ИТ”-Б. се явил представител нА„Н.п.”ЕООД, представлявано от Й.И., който представил на проверяващите изисканите от тях писмени документи, но не и такива за К.А.М..

Тогава свидетелката Б.И. извършила проверка в компютърната информационна система на НАП от където установила, че в дружеството-жалбоподател няма наето лице по трудов договор с имена К.А.М. с ЕГН*. По-късно същата изпратила покана на дружеството, да се яви негов законен или упълномощен представител, за да се ангажира административно-наказателната му отговорност.

На 21.12.2018 г. в посочения час след като в сградата на Д”ИТ”-Б. не се явил законен или упълномощен представител нА„Н.п.”ЕООД, представлявано от Й.И., свидетелката Б.И. съставила Постановление за обявяване на трудово правоотношение, а след това в присъствие на свидетелката А.А.-Ч., съставила на търговеца АУАН №01/001093/21.12.2018 г. затова, че при извършена на 29.11.2018 г. около 11.00 часа, проверка по работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – хотел „Р.Б.а.”, находяща се в г.Б., местност „К.”, експлоатиран от „Н.п.”ЕООД, представлявано от Й.И., е констатирано, че „Н.п.”ЕООД, представлявано от Й.И., в качеството си на работодател, не е сключило на 29.11.2018 г.  писмен трудов договор с К.А.М. с ЕГН*, за предоставяната от него на същата дата работна сила в обекта на проверка, където лицето е открито да полага труд на работна площадка, осигурена от дружеството, в определено от същото дружество работно време, съобразно създадена от него организация на работа под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за търговеца - нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

По-късно през деня се явил договорно упълномощен представител нА„Н.п.”ЕООД, представлявано от Й.И., чрез който свидетелите на АНО предявили и връчили съставения АУАН на последния.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП №01/001093/14.01.2019 г., издадено от Директора на Д”ИТ”-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателя на 21.01.2019 г., чрез управителя му, а е обжалвано на 23.01.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Б.И. и А.А.-Ч., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Показанията на свидетелите Б.И. и А.А.-Ч. са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетели-очевидци. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са последователни и логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, както и обстоятелствата по съставяне, предявяване и връчване на АУАН-а. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на тези свидетели, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Показанията на двамата са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетели-очевидци.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП.

АУАН е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, поради което не е преклудирано правото за издаване на НП, водещо до незаконосъобразност същото /характерно за преклузивните срокове е, че тяхното изтичане/настъпване има за правна последица прекратяване на субективното право и съответстващото му правно задължение/.

Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на втори свидетел на същото, макар и в отсъствие на представител на жалбоподателя, но след това е предявен и връчен на последния от същите свидетели. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията и на двамата свидетели на АНО. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.416, ал.1 КТ. Съгласно последната – нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган е актосъставителката, която е на длъжност главен инспектор при Д”ИТ”-Б.. Посочената разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителката, поради което същата не се нуждае от допълнително оправомощаване.

Оспореното НП е постановено от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание и в съответствие с процесуалните правила и норми. Същото е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.416, ал.5 КТ, вр. със Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на ИД на ИА„ГДТ”, а именно от Директора на Д”ИТ”-Б..

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Д”ИТ”-Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

Правоприлагането по принцип, и в частност административно-наказателното такова, не може да почива на предположения, нито на служебно известни факти. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава НП и е основание за неговата отмяна. В случая такова нарушение не се открива да е допуснато. В АУАН са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. В настоящият случай разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ предвижда административно-наказателна отговорност за този, извършващ нарушение по чл.62, ал.1 КТ, която норма пък създава задължение трудовият договор да се сключва в писмена форма. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Установява се, че ангажирането на отговорността на въззивния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение именно на разпоредбата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно подробно, за да се реализира в пълнота правото на защита, тъй като са описани съставомерните елементи на нарушението. От фактическа страна повдигнатото на жалбподателя административно обвинение се основава на това, че дружеството, в качеството си на работодател, не е сключил писмен трудов договор с К.А.М., за предоставяната от него работна сила в обекта на датата на проверката. Изнесените по този начин факти задоволяват законовото изискване за пълно, точно и ясно описание на нарушението. Този извод се налага, тъй като съдържанието на цитираната разпоредба съответства на описанието на нарушението, дадено от актосъставителя. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва между работника и служителя от една страна, и от друга – работодателя, преди постъпването на работа. Съгласно чл.1, ал.2 КТ отношенията между субектите при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, която е законосъобразна. Описанието на деянието позволява правната му квалификация по законовия текст на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ и съдържа всички съставомерни признаци за ангажиране отговорността на жалбоподателя. Така се установява, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е описано нарушение, което съответства на посочената като нарушена разпоредба, което императивните правила на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН предвиждат. Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, което кореспондира с посочената от него санкционна норма, като и двете са квалифицирани правилно. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. Ето защо съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода, че в НП липсва описание на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл, изложеното съображение относно нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН е неоснователно. В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо издаденото НП е законосъобразно, а довода за незаконосъобразност е неоснователен.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира че е правилно.

Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото неоснователно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Неоснователни са в настоящия случай възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието.

При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно и осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма

В конкретния казус, имуществената отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател не е сключил писмен трудов договор с лицето К.А.М. за предоставената от него работна сила на датата на проверката. Така възприетото като нарушение е квалифицирано от административно наказващия орган като такова по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Задължението по чл.61, ал.1 от КТ се осъществява чрез неизпълнение на задължението на работодателя да сключи трудов договор между себе си и работника или служителя, преди постъпването на последните на работа, като по чл.62, ал.1 от КТ този договор трябва да е в писмена форма. Съпоставянето на двете материални правни норми води до извода, че в случаите на полагане на труд при фактически съществуващо трудово правоотношение, без да е налице сключен писмен договор, е налице неизпълнение на задължението по чл.62, ал.1 от КТ. То е част от изискването за сключване на договор преди постъпване на работника на работа /чл.61, ал.1 от КТ/, който договор следва да бъде в писмена форма /чл.62, ал.1 от КТ/.

От правна страна, за да е налице неизпълнение на задължението по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, в административно-наказателното производство и в производството пред съда следва безспорно да се установи и докаже наличие на отношения по предоставяне на работна сила между лица в отношения работодател и работник/служител, които да могат да се квалифицират като трудови, както и липса на сключен трудов договор между тях.

От съществено значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова, е наличие на безспорни доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия. Елементите на трудовото правоотношение пък са посочени в чл.66, ал.1 от КТ, като основните от тях са: престиране на работна сила /трудови функции/ на дадено работно място в определено работно време срещу определено трудово възнаграждение.

На първо място с оглед събрания по делото доказателствен материал съдът счита за доказан факта, че е налице престиране на труд в деня на извършване на проверката. Обстоятелството, че работникът К.А.М. е работел като барман на същия обект е безспорно доказан от събраните доказателства. В тази насока са както показанията на свидетелите на АНО, така и попълнената от първия декларация. Така съдът не споделя становището на жалбоподателя, че К.А.М. се е намирал на мястото, където е била извършена проверката, но не е полагал труд, а бил отишъл, за да търси работа. Установено е, че не само не е търсил такава, но е бил с работно облекло, като е извадил и касов бон от монтираното в обекта ФУ. Ето защо с оглед събрания по делото доказателствен материал съдът счита за доказан факта, че не е налице престиране на труд в деня на извършване на проверката.

На следващо място в конкретния случай от характера и естеството на възложената и изпълнявана от К.А.М. работа, от съдържанието на уговорките между него и жалбоподателя за работно място, длъжност, работно време и уговорено трудово възнаграждение, видно от приложената по делото Декларация попълнена от това лице, безспорно следва, че е налице предоставяне на работна сила под контрол на жалбоподателя, като всички тези обстоятелства характеризират правоотношението като трудово такова. Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят характера на конкретното правоотношение – работно място, работно време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за положения труд, срок на договора и т.н. К.А.М. е работил като барман за жалбоподателя в качеството му на търговец, изпълняващ задълженията които налага тази длъжност. Дейността на работника е била организационно-технически обезпечена от работодателя, извършвана е с негови средства, бил е с определено място на работа, с установено възнаграждение, т.е. определени са трудовата функция и възнаграждение. С оглед гореизложеното, задълженията, които е имал към К.А.М., съдържат всички съществени елементи по смисъла на чл.124 КТ, определящи правоотношението като трудово - работникът се е задължил да изпълнява работата, за която се е уговорил, на определеното място, като е подчинен на работодателската власт на лицето, отговарящо за обекта.

На последно място е безспорно установено и че лицето К.А.М. към момента на проверката, освен че е предоставяло работна сила /бил до бара и го почиствал/, не е имало сключен писмен трудов договор с работодателя.

Така в хода на съдебното следствие се доказа по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, на процесната дата – 29.11.2018 г. около 11.00 часа, не е било уредило отношенията по предоставяне на работна сила с лицето К.А.М. като трудовоправни чрез сключването на трудов договор, съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, въпреки че лицето практически е било постъпило на работа, при установени параметри на трудовото правоотношение - работно място, работно време, почивни дни и трудово възнаграждение.

След като трудовото правоотношение е съществувало и същото не е уредено като такова посредством сключването на писмен трудов договор, то не е спазено изискването на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и е осъществен обективния състав на посочените като нарушени норми. В настоящия случай при установените факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Субекта на нарушението е правилно установен и спор по това обстоятелство не съществува. К.А.М., е посочил в декларацията си, че работи при „Н.п.”ЕООД, представлявано от Й.И.. Именно на това дружество е ангажирана и отговорността с издаденото НП.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството работодател. В конкретния случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Работодателя по смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ отговаря при неизпълнение на публичноправно задължение, което следва от това, че никое обособено имущество, каквото представлява по същество предприятието на търговеца, както и друго организационно и икономически обособено образувание, не може да прояви вина – субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното адм. нарушение.

Наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.414, ал.3 от КТ, индивидуализирано в размер 2`000.00 лв., т.е. над минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло несъобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства, включително обстоятелството, че няма данни за извършено друго нарушение от жалбоподателя. Посочено е, че е била съобразена тежестта на допуснатото нарушение, но не и поради какви съображения на дружеството е била наложена санкция над минималния предвиден в закона размер. Поради това, като взе предвид, че по делото не са представени доказателства за други допуснати от дружеството нарушения, за които да са налице влезли в сила НП, съдът намира че следва да намали размера на наложеното наказание от 2`000.00 лв. на 1`500.00 лв.

Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, каквото възражение макар да не е направено от въззивното дружество, следва да се посочи, че това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

В случая не е налице и хипотезата на чл.28, б."а" от ЗАНН. Съгласно чл.415в, ал.2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. Съгласно тази изрична забрана, приложимостта на маловажния случай е изключена спрямо процесното нарушение. След като същото е такова на чл.62, ал.1 от КТ за него чл.28 от ЗАНН е неприложим. Ето защо не може да се приеме, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя е с изключително ниска степен на обществена опасност.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП макар и правилно и законосъобразно, следва да бъде изменено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НП №01/001093/14.01.2019 г., издадено от Директора на Д”ИТ”-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. затова, че при извършена на 29.11.2018 г. около 11.00 часа, проверка по работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – хотел „Р.Б.а.”, находяща се в г.Б., местност „К.”, експлоатиран от „Н.п.”ЕООД, представлявано от Й.И., е констатирано, че „Н.п.”ЕООД, представлявано от Й.И., в качеството си на работодател, не е сключило на 29.11.2018 г.  писмен трудов договор с К.А.М. с ЕГН*, за предоставяната от него на същата дата работна сила в обекта на проверка, където лицето е открито да полага труд на работна площадка, осигурена от дружеството, в определено от същото дружество работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за търговеца - нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като определя „имуществената санкция” от 1`500.00 лв.

Решението на съда подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………….