Р Е Ш Е Н И Е    3397

 

Номер   3397

Година   18.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200724

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Б.Д.М.“ЕООД, представлявано от К.Г., подадена срещу НП №К-025727/06.08.2018 г., издадено от Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.216, ал.1 от ЗТ, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. затова, че при направена проверка на 21.02.2018 г. в обект в хотел „Б.б.“, находящ се в г.Р., местност „Б.”, стопанисван от „Б.Д.М.“ЕООД, представлявано от К.Г., при извършване на проверката на 23.02.2018 г. в обекта е установено, че в момента на извършване на проверката на 21.02.2018 г. е установено, че се извършват СПА услуги в несертифициран туристически обект. СПА центъра разполага с вътрешен басейн с джакузи, хидромасажен басейн, 2 парни бани, 2 сауни, 2 подгряващи стола, помещение за турска баня, зона за релакс, фитнес, душове, мъжка и дамска съблекалня. СПА центъра се рекламира на интернет адрес, както и чрез поставена на рецепцията на хотела рекламна брошура, където са обявени и цени. За обекта няма издаден сертификат от Министерството на Т, като по този начин дружеството извършва дейност в несертифициран туристически обект - нарушение по чл.216 от ЗТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. В подкрепа на същите се излагат съображение, че не е посочена нарушената материално-правна норма, а само санкционната такава. Сочи се, че описанието на нарушението е неясно, като липсват обективни факти от фактическия състав на посочената за нарушена разпоредба. Твърди, че е налице противоречива фактическа обстановка, защото в НП се твърди, че нарушението е както на 21 така и на 23.02.2018 г. На следващо място се твърди, че нарушение не е извършено, като няма доказателства, че са предлагани СПА услуги. На последно място излага довод, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява. Процесуалният и представител – адвокат П., в съдебно заседание и представени писмени бележки, излага съображения, подкрепящи доводите за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи, че по делото липсват доказателства, че СПА центъра е стопанисван от дружеството – жалбоподател. От друга страна е установено, че и адреса посочен в издаденото на последния удостоверение е различен от този, посочен в НП.

АНО - редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.02.2018 г. около обяд свидетелят Г.Г. и неин колега, служители при КЗП, извършили проверка в обект - хотел „Б.б.“, находящ се в г.Р., местност „Б.”. В хода на проверката двамата установили, че обекта работи, след което от фискален бон, изпринтиран от служител на рецепцията в хотела, констатирали, че обекта се стопанисва от  „Б.Д.М.“ЕООД. Свидетелката установила, че в обекта има изградени вътрешен басейн с джакузи, хидромасажен басейн, 2 парни бани, 2 сауни, 2 подгряващи стола, помещение за турска баня, зона за релакс, фитнес, душове, мъжка и дамска съблекалня. Услугите предлагани чрез тях се рекламирали на интернет адрес, както и чрез рекламна брошура поставена на рецепцията на хотела, в която били обявени цени за СПА центъра. Междувременно служителя на дружеството заявил, че центъра работи, като при проверка в него двамата установили, че там няма закачен на видно място такъв сертификат.

След като представителя на дружеството не представил сертификат за обособен „СПА център“, свидетелката Г.Г. и колегата и съставили Констативен протокол, в който посочили, че управителя на търговеца следва да се яви на определени място и дата, за приключване на проверката, като следва да представи и писмени доказателства. Протокола бил връчен срещу подпис на присъстващия от дружеството представител.

В последствие на 30.03.2018 г. в г.Б., в сградата на АНО, в отсъствието на представител на дружеството - жалбоподател, свидетелят Г.Г., съставила на последното в присъствието на свидетелят Н.Р. АУАН №К-025727/30.03.2018 г., затова че при направена проверка на 23.02.2018 г. в обект в хотел „Б.б.“, находящ се в г.Р., местност „Б.”, стопанисван от „Б.Д.М.“ЕООД, представлявано от К.Г. е установено, че СПА центъра разполага с вътрешен басейн с джакузи, хидромасажен басейн, 2 парни бани, 2 сауни, 2 подгряващи стола, помещение за турска баня, зона за релакс, фитнес, душове, мъжка и дамска съблекалня. СПА центъра се рекламира на интернет адрес, както и чрез поставена на рецепцията на хотела рекламна брошура, където са обявени и цени. За обекта няма издаден сертификат от Министерството на Т, като по този начин дружеството извършва дейност в несертифициран туристически обект - нарушение по чл.216 от ЗТ. След това АУАН бил предявен и връчен на дружеството, чрез негов пълномощник.

Въз основа на АУАН е издадено и НП №К-025727/06.08.2018 г., издадено от Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.216, ал.1 от ЗТ, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 2`000.00 лв.

НП не е връчено /връчено на неустановено лице на 15.10.2018 г./, а е обжалвано на 22.10.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г.Г., Н.Р., П.Б. и П.Ц., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Г.Г. и Н.Р. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка.

Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите на АНО, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Най-общо следва да се отчете, че от показанията на свидетелите Г.Г. и Н.Р. се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и съставянето на АУАН и констатираното от първата от тях. Твърденията на Г.Г. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения КП.

Следва да се кредитират и показанията на свидетелите П.Б. и П.Ц., защото са вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.От показанията на двамата се установява, че АУАН е предявен и връчен на дружеството, чрез втория от тях.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП.

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но след това му е предявен и връчен, което последно действие законодателят свързва със законосъобразност на процедурата. От друга страна актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Правото на защита на дееца не е ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на друг свидетел, след което е предявен и връчен на жалбоподателя. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

Комисията по търговия и защита на потребителите е компетентна да определя и налага наказания за деяния по Закона за Т, както и да извършва последващ и превантивен контрол.

В случая актът за установяване на адм. нарушение е съставен от оправомощено съгласно разпоредбата на чл.232, ал.1 от ЗТ, длъжностно лице Г.Г. - служител в КЗП, определена от председателя на КЗП съгласно Заповед №337 ЛС/20.04.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗТ, НП се издава от министъра на Т, председателя на КЗП, председателя на ДАМТН, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица. В процесното НП е цитирана Заповед №891/12.10.2016 г. на председателя на КЗП, с която наказващият орган е мотивирал правомощието си да издаде НП. Същата е приложена към АН Преписка и е видно, че с нея се дават правомощия на Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП да издава НП по ЗТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно НП е издадено от надлежно оправомощено за това длъжностно лице.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, защото проверката е извършена на неговата територия.

В настоящия случай правото на защита на жалбоподателя не е засегнато, поради следното:

ЗАНН изрично посочва какви следва да бъдат реквизитите на издадения АУАН и последвалото го НП, като ясно се акцентира от закона върху необходимостта съдържанието на двата акта да въвежда точно и пълно описание на всички обстоятелства, които изграждат параметрите на твърдяното нарушение. Това изискване не следва да се абсолютизира, като законът допуска съставяне на НП и в случаите, в които е констатиран порок на АУАН, но е ясно установено извършеното нарушение и автора на същото. В този смисъл законодателят въвежда допустимост на саниране на порок на акта, единствено в хипотезата, при която този порок не засяга правото на защита на субекта на отговорността.

В случая е налице липса на фактическо единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 21.02.2018 г., а в НП, че това е станало както на 21.02.2018 г., така и на 23.02.2018 г. Така се установят обстоятелства, които имат значение за определяне на фактическия състав на нарушението и които не са посочени в АУАН, а едва в НП, и по които жалбоподателят не се е защитил. Това обстоятелство обаче не води до допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на наказаното лице, защото се установява, че деянието не е извършено на втората от тези дати, а на първата от тях, посочена и в АУАН. Така правото на защита на нарушителя и по-специално – възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващия орган като пораждащи отговорността му факти не е нарушено, защото същите са били посочени и в съставения АУАН.

На следващо място съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.216, ал.1 от ЗТ, която норма въвежда задължение дейност да се извършва само в сертифицирани обекти по чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото неоснователно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Неоснователни са в настоящия случай възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието.

При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно, и осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма. От релевантните за спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват признаците от състава на административното нарушение по чл.216, ал.1 от ЗТ.

Разпоредбата на  чл.216, ал.1 от ЗТ, има както материално-правен, така и санкционен характер, като определя и вида и размера на наказанието, на лице, което предлага услуги в несертифициран обект по чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ. Тази норма регламентира правно дължимото от наказания субект поведение. Според нормата на чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ: самостоятелните и прилежащите към места за настаняване балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове са туристически центрове. Задължението на лице, стопанисващо СПА център, да получи сертификат е регламентирано в чл.138 от ЗТ и в Наредба №2 от 29.01.2016 г. за условията и реда за сертифициране на "балнеолечебен (медикъл СПА) център", "СПА център", "уелнес център" и "таласотерапевтичен център".

Безспорно е установено, че обекта е представлявал именно СПА център. В хода на проверката свидетелят на АНО е установил, че в обекта има изградени вътрешен басейн с джакузи, хидромасажен басейн, 2 парни бани, 2 сауни, 2 подгряващи стола, помещение за турска баня, зона за релакс, фитнес, душове, мъжка и дамска съблекалня. Услугите предлагани чрез тях са се рекламирали на интернет адрес, както и чрез рекламна брошура поставена на рецепцията на хотела, в която били обявени цени за СПА центъра. В случая търговецът е отправял търговско съобщение, което посочва по подходящ, с оглед на средството начин характеристиките на услугата, което дава възможност на потребителя да направи избор за ползване на обект, който разполага със "СПА". Предвид даденото в § 1, т.45 ДР на ЗТ, легално определение за СПА център: "СПА център" е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или курортна среда, в който се прилагат разнообразни процедури, програми и ритуали, включващи използването на вода - минерална, изворна и друга разрешена от закона, и/или лечебна кал и/или морска вода и/или други естествени природни фактори, чрез прилагане на класически и нетрадиционни методи на въздействие, целящи антистрес, релакс и психо-физическо възстановяване, както и насочени към красотата на човешкото тяло. В СПА зоната има минимум: вътрешен и/или външен басейн и спа капсула, а бюти зоната има минимум два кабинета с хидромасажни процедури, турска баня или парна баня, сауна или инфрачервена кабина, зала за релакс“, следва да се приеме, че обекта е имал характеристиките именно на такъв център. При това положение може да бъде направен единственият правилен извод, че проверяваният обект представлява именно „СПА център“.

Министърът на Т или от оправомощен от него заместник-министър по предложение на Експертната комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти (ЕККСТО) към министъра на Т извършват сертифицирането на обекти. В случая е установено, че за обекта няма издаден сертификат от Министерството на Т. Жалбоподателят не е бил сертифициран за извършване на дейност в СПА център изграден в проверения му обект. Такъв сертификат не е бил представен на проверяващите и не е бил наличен в обекта. Междувременно служителя на дружеството е заявил, че центъра работи.

В случая АНО въвежда твърдение, че нарушението е констатирано при извършената проверка. След това се излага, че това е станало както на 21.02.2018 г., така и на 23.02.2018 г. Съдът намира че единствено изводът за първата от тези дати е правилен. От показанията на свидетелите и приетите писмени доказателства, категорично се установява, че проверката е извършена на 21.02.2018 г. Така следва да се приеме, че нарушението е извършено именно на тази дата, а не и на 23.02.2018 г., защото такива доказателства липсват. Така изложените обстоятелства обуславят извод за доказаност на твърдяното нарушение от обективна страна за дата 21.02.2018 г., защото е безспорно доказано, че проверката е извършена на именно на тази дата. При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е несъставомерно, и не осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма за дата 23.02.2018 г.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството работодател. В конкретния случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното адм. нарушение.

Субекта на нарушението е правилно установен и спор по това обстоятелство не съществува. „Б.Д.М.“ЕООД, представлявано от К.Г. е дружеството, което е стопанисвало обекта. Именно на това дружество е ангажирана и отговорността с издаденото НП.

Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в размер над минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло несъобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства, включително обстоятелството, че няма данни за извършено друго нарушение от жалбоподателя. Не е посочено дали е била съобразена тежестта на допуснатото нарушение и поради какви съображения на дружеството е била наложена санкция над минималния предвиден в закона размер. Поради това, като взе предвид, че по делото не са представени доказателства за други допуснати от дружеството нарушения, за които да са налице влезли в сила наказателни постановление, съдът намира, че следва да намали размера на наложеното наказание от 2`000.00 лв. на 1`000.00 лв.

Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, каквото възражение е направено от въззивното дружество, следва да се посочи, че това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

В случая не е налице хипотезата на чл.28, б."а" от ЗАНН. Не е налице маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквито процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същия не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано. От друга страна, в настоящия случай се касае за защита на особени права, което неизбежно води до засягане правата на потребителите.

По гореизложените съображения, съдът счита, че жалбата е частично основателна, поради което  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НП №К-025727/06.08.2018 г., издадено от Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.216, ал.1 от ЗТ, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. затова, че при направена проверка на 21.02.2018 г. в обект в хотел „Б.б.“, находящ се в г.Р., местност „Б.”, стопанисван от „Б.Д.М.“ЕООД, представлявано от К.Г., при извършване на проверката на 23.02.2018 г. в обекта е установено, че в момента на извършване на проверката на 21.02.2018 г. е установено, че се извършват СПА услуги в несертифициран туристически обект. СПА центъра разполага с вътрешен басейн с джакузи, хидромасажен басейн, 2 парни бани, 2 сауни, 2 подгряващи стола, помещение за турска баня, зона за релакс, фитнес, душове, мъжка и дамска съблекалня. СПА центъра се рекламира на интернет адрес, както и чрез поставена на рецепцията на хотела рекламна брошура, където са обявени и цени. За обекта няма издаден сертификат от Министерството на Т, като по този начин дружеството извършва дейност в несертифициран туристически обект - нарушение по чл.216 от ЗТ, като определя „имуществената санкция” от 1`000.00 лв.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………..