Р Е Ш Е Н И Е  №  3826

 

Номер   3826

Година   12.08.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100303

по  описа  за

2019

година

 

Делото е образувано по искова молба, предявена от Б.И.Б., ЕГН*, с адрес в Г.В., У.„Я.С.“№1, в.А, .1, а.107, Ч. А.Н.Р., АК-Б., със съд. адрес в Г.Я., У.„Ц.Б.I.№85, против Р.А.Я., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„Р.“№9.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответницата са живели на семейни начала в периода от 2005 г. до 2009 г. и от съвместното си съжителство имат родено едно дете – К.Б.Б., ЕГН*, роден на 22.06.2006 г.

Преди навършването на тригодишна възраст на детето, ответницата е напуснала ищеца и сина си и от този момент само бащата се грижи за детето – той задоволява емоционалните и физически потребности на К. и осигурява средствата за неговата издръжка. През целия период на фактическа раздяла между родителите, майката не се е интересувала от сина си, нито е осигурявала парични средства за неговата издръжка.

С тези обстоятелства ищецът мотивира искането си, основано на разпоредбите на чл.127, ал.2 и чл.143 от СК, К. моли да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо М.К.Б., да бъде определено местоживеенето на детето да е при бащата, да бъде определен режим на лични контакти между майката и детето и да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка от 250.00 лв. Претендира и заплащане на издръжка за минал период – една година преди завеждане на делото в размер на 200.00 лв. месечно.

С исковата молба ищецът ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание ищецът, лично и Ч. процесуалния си П., поддържа исковите претенции и направените доказателствени искания. Не сочи нови доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Р.Я. не оспорва обстоятелствата, че с ищеца са живели на съпружески начала и от съвместното си съжителство има родено едно дете – К.Б.Б., роден на 22.06.2006 г., както и факта, че понастоящем детето живее в Г.В.. Твърди се в отговора, че ищецът не се е грижел нито за ответницата, нито за сина си и са били принудени да живеят на улицата. Неколкократно са променяли местоживеенето си – в Г.Б., в Г.Р., в Г.В., но са били гонени от наетите квартири, тъй К. ищецът е харчел парите на семейството за хазартни игри и алкохол. След К.Б.Б. за пореден път е бил изгонен от работа в Г.Б., той заедно с детето е заминал за Г.В., тъй К. е имало средства за транспорт само за тях двамата, К. е обещал да осигури средства впоследствие и за ответницата, но не е сторил това. Р.Я. е била уведомена от майката на Б.Я., че малолетният К. е при нея. Ответницата е останала в Г.Р., намерила е работа и след К. е стабилизирала финансовото си положение е отишла в Г.В., за да вземе сина си, с когото се е върнала в Г.Р.. През 2010 Г.Р.Я. и К. са отишли отново във В., където се е запознала с мъжа, с когото съжителства от ноември 2010 г. и до настоящия момент и от когото има дъщеря. През този период Б.Б. е бил в К. и когато се е върнал и разбрал, че ответницата живее с друг мъж е взел сина си и е забранил на майката да се среща с него. Ищецът е оставил детето при своята майка, която реално се грижи за неговото отглеждане и възпитание и с която ответницата поддържа контакт без знанието на Б.Б.. Р.Я. твърди, че редовно изпраща на майката на Б.Б. пари и дрехи за детето. Ответницата се е срещнала със сина си през лятото на 2017 г., когато ищецът е работил в Г.Б. и е разрешил двамата да се видят. Р.Я. твърди, че желае да се грижи за сина си, но ответникът дори не разрешава да го вижда. В тази връзка, сочи, че се е съгласила на споразумение, за да има възможност да вижда детето си, но впоследствие се е отказала, тъй К. единственото което Б.Б. е целял с това споразумение да получава парите за издръжката, които да харчи за себе си, а не за детето, поради което Р.Я. е оттеглила молбата, въз основа на която е образувано гр. д. №118 по описа за 2019 г. на Рг.РС и същото е прекратено.

К. излага горните съображения, ответницата моли за отхвърляне на исковете на Б.Б. и предоставяне на родителските права по отношение на М.К.Б. на нея, определяне на режим на лични отношения с бащата и осъждане на ответника да заплаща издръжка.

С отговора ответницата представя писмени доказателства и моли за събирането на гласни такива.

В съдебно заседание Р.Я., лично и Ч. пълномощника си, поддържа исканията и възраженията, направени в отговора. Не ангажира допълнително доказателства.

Съдът, след К. обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че Б.Б. и Р.Я. са живели на съпружески начала и от съвместното им съжителство на 22.06.2006 г. е роден К.Б.Б.. Това обстоятелство се установява и от приетото К. доказателство удостоверение за раждане. Ищецът и ответникът не спорят, също така и относно факта, че от края на 2009 г., началото на 2010 г. са във фактическа раздяла, а малолетният К.Б.е останал да живее в Г.В., където понастоящем е обичайното местопребиваване на бащата.

В съдебно заседание, проведено на 26.06.2019 г. са разпитани свидетелите В.Й. – майка на ищеца и М.Й., с когото ответницата съжителства понастоящем, и е изслушан М.К.Б.. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни досежно обстоятелството, че Р.Я. и Б.Б. са се разделили през 2009-2010 г., К. след раздялата им около една година К. е живял с майка си и с мъжа с когото тя съжителства понастоящем – свидетеля М.Й. в Г.В.. Свидетелката Й. описва битовите условия, при които са живели ответницата, св. Й. и К., К. неподходящи за отглеждането на дете. Около една година тримата са живели заедно, след което К. е отишъл да живее в дома на Б. си Б.Б., заедно с баба си – св. Й. и нейния съпруг. Според св. Й. ищецът се е прибрал от чужбина и е взел К. след К. е направил скандал в училището му. След 2011 г. К. живее в дома на Б. си и баба си по бащина линия, К. непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание са поети от нея, тъй К. бащата работи извън Г.В.. Според св. Й.К. се справя отлично с учебния материал, участва в извънкласни дейности, разбира се добре както със съучениците си, така и с учителите и има широк приятелски кръг в Г.В.. Тези обстоятелства се установяват и от данните в приетите К. писмени доказателства ученическа книжка, грамота и характеристика на К.Б.. Свидетелката сочи, че майката не е давала издръжка за сина си, нито е купувала необходимите дрехи, обувки, учебни пособия и др. подобни. От друга страна, според свидетеля Й. през последната една година той и ответницата няколкократно са давали суми пари на ищеца, за да им разреши да се срещнат с К..

При изслушването си пред съда, малолетният К.Б. заявява желанието си да продължи да живее в дома, в който живее и понастоящем с баба си (св. Й.), дядо си и Б. си. Детето сочи, че Б. му често пътува във вр. с работата му и реално за него се грижат баба му и дядо му, но той се чувства добре с тях. К. заявява, че иска да се среща с майка си и със сестра си, но не и с мъжа, с когото ответницата съжителства. Психологът, присъствал при изслушването на детето, изразява становище, че детето е категорично в желанието си да живее при Б. си, но не е прекъсната емоционалната връзка и с майката и желае срещи с нея, но съжителството й със свидетеля Й. го притеснява.

По делото са приети социални доклади, изготвени от ДСП-В. и от ДСП-Р.. Социалният работник от ОЗД – ДСП-В. констатира, че емоционалната връзка между детето и бащата е много силна, а ищецът активно участва в отглеждането на детето и осъзнава ролята си за обезпечаване на нуждите на сина си. Битовите условия, при които се отглежда К. в Г.В.са добри и подходящи за дете, Б.Б. е трудово ангажиран и разполага с финансови възможности (според данните в социалния доклад месечното му възнаграждение възлиза на 2`500.00 – 3`000.00 лв.) да осигурява нуждите на детето. Социалният работник констатира негативно отношение на ищеца и на детето към мъжа, с когото Р.Б. съжителства понастоящем.

Според социалния работник от ДСП-Р., битовите условия, при които живее майката с новото си семейство са скромни, но има всичко необходимо за осигуряването на нуждите на детето. Сочи се в социалния доклад, че по данни на ответницата, връзката между нея и К. е прекъсната, тъй К. в периода от 2011 г. до 2019 г. са се виждали само два пъти. Майката заявява желанието си да се грижи за сина си и да се среща с него, но твърди, че бащата ограничава контактите на детето с нея.

Видно от удостоверение за раждане №* (л.20 от делото), освен К.Б., Р.Я. има още едно малолетно дете – С.М.Й.. Ответницата работи по трудово правоотношение с основно месечно възнаграждение от 1`155.00 лв.

Според съдържанието на трудов договор №642 от 19.05.2019 г. и служебна бележка с изх. №1 от 12.06.2019 г., ищецът Б.Б. работи по трудово правоотношение с основно месечно възнаграждение в размер на 560.00 лв.

По делото е прието К. писмено доказателство свидетелство за съдимост, според съдържанието на което ищецът Б.Б. е осъждан, но реабилитиран.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира исканията на ищеца Б.Б. за предоставяне на упражняването на родителските права спрямо М.К.Б. и определянето на местоживеенето на детето при бащата за изцяло основателни, а осъдителните искове за издръжка за бъдеще време и за минал период за частично основателни, предвид следните правни доводи:

Безспорно се установи в настоящето производство, че родителите на М.К.Б. – ищецът Б.Б. и ответницата Р.Я., са във фактическа раздяла в продължение на почти десет години. Те не са постигнали съгласие относно упражняването на родителските права по отношение на сина им, което обуславя допустимостта на настоящето производство с оглед приложението на разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК.

Съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на М. син на страните, следва да бъде предоставено на бащата, К. съобразява критериите, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК. Социалният доклад, изготвен от О„.Д. при Д„.П-В. установява, че ищецът има необходимия родителски капацитет, адекватно обезпечава нуждите на детето и има отговорно отношение към родителските си задължения. Б.Б. може да разчита на подкрепата на своята майка – св. Й., която реално полага непосредствените ежедневния грижи за К. поради трудовата заетост на ищеца. Основният мотив, поради който съдът счита, че родителските права следва да се упражняват от бащата, е привързаността на К. към ищеца и роднините му по бащина линия и желанието на детето да продължи да живее с Б. си, баба си и дядо си. Това свое желание малолетният декларира лично в съдебно заседание, а се установява и от констатациите на социалните работници. Следва, също така да се има предвид и обстоятелството, че от 2011 г. детето живее в Г.В., свикнало е с обстановката там, създало е социални контакти с приятели, съученици и учители. В тази връзка, съдът намира, че драстична промяна, свързана с местоживеене в друго населено място, не би била в интерес на детето, още повече, че самият К. заявява, че не желае такава. В продължение на почти десет години грижите за малолетното дете са поети от ищеца и членовете на неговото семейство, които са му осигурили спокойна семейна среда и нормални социално-битови условия. От друга страна, отношенията между майката и детето са прекъснати. Причините за това са дългия период, през който не са се виждали и нежеланието на К. да приеме мъжа, с когото ответницата съжителства понастоящем. Без значение, според съда е дали това нежелание се корени в негативно отношение на самото дете към св. Й. или е повлияно от становището на бащата. Наличието на такова противопоставяне към мъжа, с който живее ответницата от страна на М.К., води до констатацията, че не е в негов интерес съжителството му със свидетеля Й., което би било следствие при упражняването на родителските права от майката.

Предвид горните доводи съдът счита за основателен иска на Б.Б. да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо К.Б.. Основателността на това искане предпоставя и уважаването на претенцията местоживеенето на детето да бъде по постоянния адрес на бащата, а именно в Г.В., У.„Я.С.“№1, в.А, .1, а.107.

Съдът намира, че между ответницата и К.Б. следва да бъде определен относително широк режим на лични отношения, съобразен с факта, че майката и детето живеят в различни населени места, както и с необходимостта за възстановяване на връзката между тях. Според съда режимът следва да е следния: всеки трети уикенд от месеца за времето от 17 часа в петък до 17 часа в неделя, по пет дни през зимната и пролетната ваканции и тридесет дни през лятната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата, с преспиване в дома на майката или друго място по нейна преценка, К. майката се задължава да взима и връща детето от респ. на адреса по определеното местоживеене. Съдът счита, че не следва да бъде определян режима така, както е поискан в исковата молба, тъй същият е твърде ограничен – два пъти месечно по четири часа. Детето е достатъчно голямо, поради което за него няма да бъде пречка пътуването между населените места, в които живеят майката и бащата. Освен това, поисканият от ищеца режим е за твърде кратки периоди от време, а по съображения изложени по-горе, съдът счита, че следва да се осигури възможност за такива контакти между майката и детето, които да способстват за възстановяване на отношенията между тях и укрепване на емоционалната им връзка.

Исковете за издръжка, съдът намира същите за частично основателни.

Издръжката за бъдеще време следва да бъде определена в размер на 170.00 лв. месечно. Съдът отчита обстоятелството, че К.Б. е в относително висока възраст, което предполага по-големи разходи за задоволяване на неговите основни нужди от храна, облекло, учебни пособия и др. под. Същевременно, обаче, доходите на майката не позволяват заплащането на издръжка в претендирания размер от 250.00 лв. По делото са налице данни, че Р.Б. получава доходи единствено от трудово възнаграждение в брутен размер от 1`155.00 лв. Тя има още едно малолетно дете, на което дължи издръжка по закон, поради което и размерът на издръжката следва да е по-близък до нормативно установения минимум.

Издръжка в същия размер следва да бъде определена и за минало време – за периода от м.03.2018 г. до м.03.2019 г. Общо дължимият размер за една година възлиза на 2`040.00 лв. От този размер следва да бъде приспадната сумата от 100.00 лв., която свидетелят Й. установява, че ответницата е дала на ищеца. Други данни, че Р.Я. е давала издръжка за сина си в период от една година преди образуване на настоящето производство, липсват. Не е спорно между страните, че за този период майката не е полагала непосредствени грижи за детето. Ето защо, ответницата следа да бъде осъдена да заплати на М. си син, Ч. неговия Б. и З.П., сумата от 1`940.00 лв. издръжка за периода от 18.03.2018 г. до 18.03.2019 г.

С оглед изхода на делото, Р.Я. дължи и заплащане на държавна такса върху размера на уважената част на исковете за издръжка от 322,40 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед извода на съда за основателност на исковите претенции в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му по исковете за издръжка до уважения размер.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на М.К.Б.Б., ЕГН*, роден на 22.06.2006 г. на неговия Б. и З.П. Б.И.Б., ЕГН*, с адрес в Г.В., У.„Я.С.“№1, в.А, .1, а.107.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на М.К.Б.Б., ЕГН*, роден на 22.06.2006 г. да бъде по местоживеенето на неговия Б. и З.П. Б.И.Б., ЕГН*, а именно на адрес в Г.В., У.„Я.С.“№1, в.А, .1, а.107.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти между майката Р.А.Я., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„Р.“№9 и М.К.Б.Б., ЕГН*, роден на 22.06.2006 г. всеки трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 17 часа в петък до 17 часа в неделя, пет дни през зимната ваканция, пет дни през пролетната ваканция и тридесет дни през лятната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата, с преспиване в дома на майката или друго място по нейна преценка, К. майката се задължава да взима и връща детето от респ. на адреса по определеното му местоживеене.

ОСЪЖДА Р.А.Я., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„Р.“№9, да заплаща на М. си син К.Б.Б., ЕГН*, роден на 22.06.2006 г., Ч. неговия Б. и З.П. Б.И.Б., ЕГН*, с адрес в Г.В., У.„Я.С.“№1, в.А, .1, а.107, месечна издръжка от 170.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2019 г. до настъпване на обстоятелства за прекратяването или изменението й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, К. ОТХВЪРЛЯ иска за размера над уважената част.

ОСЪЖДА Р.А.Я., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„Р.“№9, да заплати на М. си син К.Б.Б., ЕГН*, роден на 22.06.2006 г., Ч. неговия Б. и З.П. Б.И.Б., ЕГН*, с адрес в Г.В., У.„Я.С.“№1, в.А, .1, а.107, издръжка за минало време – за периода от 18.03.2018 г. до 18.03.2019 г., от 1`940.00 лв., К. ОТХВЪРЛЯ иска за размера над уважената част.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението до уважения размер на дължимата издръжка.

ОСЪЖДА Р.А.Я., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„Р.“№9, да заплати на Б.И.Б., ЕГН*, с адрес в Г.В., У.„Я.С.“№1, в.А, .1, а.107, сумата от 300.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на адвокатски хонорар за един адвокат в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Р.А.Я., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„Р.“№9, да заплати по сметка на Рг.РС държавна такса от 322,40 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за горната сума.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена Ч. Рг.РС до Бл.ОС в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:..........................................