Р Е Ш Е Н И Е  №  3828

 

Номер   3828

Година   12.08.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Самарова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100178

по  описа  за

2019

година

 

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.143, вр. чл.150 от СК, предявен от Б.И.Г., ЕГН*, като майка и З.П. на Й.М.М., ЕГН*, и двете с адрес в Г.Р., У.„Х.Б.“№61, С. съд. адрес в Г.С., У.„Д.В.“№1, .2, а.3, Ч. адв. И.Ж.Б., АК-С., против М.А.М., ЕГН*, с адрес в Г.Я., У.„М.“№6.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е баща на малолетната ищца. С решение №4776 от 28.07.2016 г., постановено по гр. д. №387 по описа за 2016 г. на Рг.РС е определена издръжка, която ответникът следва да заплаща на дъщеря си от 120.00 лв. месечно. Ищцата сочи, че от момента на постановяване на горецитирания съдебен акт е налице изменение на обстоятелствата, обуславящо и изменение на размера на издръжката. Детето е пораснало, вследствие на което са нараснали неговите нужди, респ. средствата за тяхното задоволяване. Излагат се твърдения, че малолетната Й.М. страда от заболяване, което налага продължителна терапия и прием на лекарства. Сочи се в исковата молба, че размерът на издръжката, определен с решение №4776 от 28.07.2016 г., постановено по гр. д. №387 по описа за 2016 г. на Рг.РС, понастоящем е под нормативно установения минимум.

С тези факти ищцата, Ч. законния й П., основава правния си интерес от предявяването на иск с правно основание чл.143, вр. чл.150 от СК, за увеличаване на месечната издръжка от 120.00 лв. на 250.00 лв.

С исковата молба ищцата ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание законния П. на Й.М., Ч. пълномощника си, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не сочи нови доказателства.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът, Ч. процесуалния си П., депозира писмен отговор, с който оспорва иска по размер. М.М. твърди, че има друго непълнолетно дете, на което дължи издръжка по закон, а в периода от 25.09.2018 г. до 15.05.2019 г. е бил неработоспособен, претърпял е операция на ръката, което е пречка да си намери работа. С тези обстоятелства, ответникът обосновава възраженията си относно размера на иска, като твърди, че не може да заплаща издръжка в претендирания размер. Признава предявения иск за сумата от 140.00 лв. месечна издръжка.

С отговора ответникът представя писмени и моли за събирането на гласни доказателства.

В съдебно заседание М.М., Ч. процесуалния си П., поддържа направените в отговора възражения и искания. Представя допълнително писмени доказателства.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата Й.М.М. е дъщеря на Б.Г. и на ответника М.М., като произходът от бащата е установен по съдебен ред – с решение №11 от 27.01.2010 г. по гр. д. №62 по описа за 2009 г. на Бл.ОС. С. същия съдебен акт ответникът е осъден да заплаща издръжка на дъщеря от 75.00 лв. месечно. С решение №4776 от 28.07.2016 г., постановено по гр. д. №387 по описа за 2016 г. на Рг.РС, размерът на издръжката е увеличен на 120.00 лв. месечно.

В съдебно заседание, проведено на 10.07.2019 г., са разпитани свидетелите В.П.-К. и А.М. (баща на ответника). Според свидетелката П., Й. живее понастоящем само с майка си в с.С., тъй като М. работи в Г.П.. Свидетелката сочи, че детето има хронично заболяване (синдром на Търнер), което обстоятелството се установява и от данните в приетата медицинска документация, на името на малолетната ищца. Според св. П., за лечението на заболяването на детето са необходими ежемесечно средства, тъй като приема непрекъснато лекарства и се правят манипулации, част които са поети от здравната каса, но друга част не. Сочи, също така, че често се налага на Й. и майка й Б.Г. да пътуват до Г.С., във вр. с лечението на детето. Според свидетелката, ответникът не се е интересува от дъщеря си и двамата не са се виждали от повече от 5 години.

Според свидетеля М., ответникът живее и работи в чужбина. От м.09.2018 г. той е в отпуск поради неработоспособност, тъй като е претърпял операция на ръката. Свидетелят сочи, че М.М. има семейство – съпруга и малолетен син, като в момента само съпругата му работи. Показанията на този свидетел досежно временната неработоспособност на ответника поради заболяване се потвърждават и от данните в медицинските документи, приети като доказателства в превод на български език. Според съдържанието им, първичната неработоспособност на М.М. е до 03.06.2019 г.

Семейното положение на ответника се установява и от приетото като писмено доказателство удостоверение за родствени връзки, според съдържанието на което освен ищцата, ответникът има още едно малолетно дете А.М.М., ЕГН*.

Справките от ТД на НАП-о.„М.“ и от О.Б. установяват, че М.М. няма регистрирани трудови договори, няма подадени данъчни декларации и внасяни осигуровки за периода от 01.02.2018 г. до 08.07.2019 г. и не е декларирал собственост върху недвижими имоти и МПС.

По делото е приет като доказателство социален доклад, изготвен от Д.„П. при О.С., на територията на която понастоящем живеят малолетната Й. и майка й Б.Г.. Социалният работник констатира, че М. е осигурила подходящи социално-битови условия за отглеждането на детето. М. е отговорна и следи стриктно за здравословното състояние на детето. При отглеждането на дъщеря си, Б.Г. е подпомагана от мъжа, с когото съжителства понастоящем и неговите родители.

При така приетото от фактическа страна, съдът намира предявения иск по чл.150 от СК за частично основателен, предвид следните съображения:

Не се спори по делото, че ответникът е баща на ищцата и задължението му да заплаща издръжка на дъщеря си до навършването на пълнолетие произтича от закона – чл.143, ал.2 от СК. Задължението на ответника е безусловно и не зависи от това, дали ненавършилото пълнолетие дете притежава имущество или получава доходи, от които може да се издържа (каквито обстоятелства не се установиха по делото). Самият факт, че към момента на предявяване на иска и приключване на устните състезания Й.М. е малолетна и е дете по смисъла на Закона за закрила на детето обуславя необходимостта й от издръжка за задоволяване на ежедневни потребности от храна, облекло, учебни материали, отопление и т.н.

Критериите за определяне на размера на издръжката, дефинирани от закона – чл.142, ал.1 от СК, са нуждите на лицето, което по закон има право да я получава, съобразени с възможностите на дължащия. Обстоятелството, че Й.М. е на 11 години обуславя извода за относително високи разходи за покриване на ежедневните й нужди. В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че детето страда от хронично заболяване, лечението на което е свързано с непрекъснат прием на лекарства и периодични изследвания. Този факт обуславя констатация за наличието на извънредни потребности на малолетната Й., свързани с разходи, извън обичайните. Този факт, както и относително високата възраст на детето, предпоставят извършването на по-големи разходи за задоволяване на неговите нужди от първа необходимост за храна, облекло, учебни пособия, лекарства и др. под.

От момента на постановяване на решението за последното изменение на размера на издръжката (решение №4776 от 28.07.2016 г. по гр. д. №387 по описа за 2016 на Рг.РС), са изминали повече три години, през което време са нараснали нуждите на детето, свързани с увеличаване на възрастта му и следващите се от това допълнителни разходи.

С оглед горното, решаващият орган счита, че за задоволяване на нуждите на малолетната ищца е необходима обща издръжка от около 350.00-400.00 лв. От тях в тежест на ответника следва да бъдат възложени 200.00 лв. Безспорно е по делото, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на малолетната са поети от М., респ. тя би следвало да дължи по-малката част от парична стойност за издръжката. При определянето на размера на издръжката съдът съобразява и възможностите на бащата да заплаща такава. По делото не се установи ответникът да получава трудови или други доходи, нито пък да има имущество, от което да получава приходи. Същевременно са налице доказателства, че М.М. има друго ненавършило пълнолетие дете – А.М., за което се грижи. По делото се събраха и данни, че в некратък период от време ответникът е бил неработоспособен, което предпоставя невъзможността за получаване на трудови доходи. В тази връзка, обаче, следва да се вземе предвид, че от писмените доказателства се установява, че периодът на неработоспособността на М. е до 03.06.2019 г., т.е. преди приключване на устните състезания по делото. Освен това, ответникът не ангажира доказателства дали по време на лечението му получава заместваща трудовото възнаграждение облага, а за ищцата е налице трудност да се снабди с такива, доколкото М.М. живее извън територията на Р.Б.. Ето защо съдът счита, че размер на издръжката от 200.00 лв. месечно е съобразен, както с нуждите на детето, така и с възможностите на задълженото да заплаща издръжка лице-ответника и е в съответствие с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК.

Предвид тези съображения, предявеният от Й.М., Ч. законния й П. Б.Г., иск за увеличаване на издръжката на ненавършилия пълнолетие ищец следва да бъде уважен до размера на 200.00 лв. месечно.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът трябва да допусне предварително изпълнение на решението за уважения размер от предявения иск.

Ответникът следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, възлизаща на сумата от 115,20 лв. В тежест на М.М. следва да бъдат възложени и разноските, направени от законния П. на ищцата за заплащане на адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Водим от горното и на основание чл.143 от СК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ определената с решение №4776 от 28.07.2016 г., постановено по гр. д. №387 по описа за 2016 г. на Рг.РС издръжка, която М.А.М., ЕГН*, с адрес в Г.Я.У.„М.“№6, е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря Й.М.М., ЕГН*, Ч. нейната майка и З.П. Б.И.Г., ЕГН* и двете с адрес в Г.Р., У.„Х.Б.“№61, като УВЕЛИЧАВА същата от 120.00 лв. на 200.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2019 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението и прекратяването на издръжката, ведно С. законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.

ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН*, с адрес в Г.Я.У.„М.“№6, да заплати по сметка на Рг.РС държавна такса от 115,20 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН*, с адрес в Г.Я.У.„М.“№6, да заплати на Й.М.М., ЕГН*, Ч. нейната майка и З.П. Б.И.Г., ЕГН*, и двете с адрес в Г.Р., У.„Х.Б.“№61, сумата от 288.00 лв., представляваща направени от ищцата разноски за заплащане на адвокатски хонорар за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението до уважения размер на дължимата издръжка, като УКАЗВА да се издаде изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена Ч. Рг.РС до Бл.ОС в двуседмичен срок считано от деня, в който е посочено, че ще бъде обявено – 19.08.2019 г.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

Районен съдия:.........................................