Р Е Ш Е Н И Е  №  3829

 

Номер   3829

Година   12.08.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101166

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Ф.С.Л., ЕГН*, с адрес: с.Г.К., О.Б., К.М.З.П. на И.М.М., ЕГН*, и С.М.М., ЕГН*, против М.И.М., ЕГН*, с с адрес: с.Г.К., О.Б..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че в края на м.11.2010 г., Ф.Л. и М.М. заживели на съпружески начала в дома на неговите родители в с.Г.К.. От съвместното им съжителство имат родени две деца: И.М.М., роден на 23.08.2011 г, ЕГН*, и С.М.М., роден на 15.11.2016 г., ЕГН*. Твърди се, че през 2014 г. с помощта на своите родители, Ф.Л. успяла да закупи от вуйчото си М.М., пристройката към тази къща, където живее и в момента. Според ищцата в началото всичко вървяло добре, но постепенно отношенията между двамата се влошили, К.М., И.М. започнал да не се прибира, а когато е бил вкъщи проявявал агресия към последната и децата. В началото на 2017 г., М.М. се преместил да работи в Г.В.К. автомонтьор, К. започнал да се прибира много рядко, а в последствие през пролетта на 2017 г. напуснал семейното жилище, оставяйки ищцата сама с децата. Според Ф.Л. от тогава до настоящия момент М.М. не се е обаждал и интересувал от децата, не е предоставял никакви парични средства за издръжката им, нито пък им е осигурявал храна, дрехи или други вещи от първа необходимост.

Наличието на правен интерес за предявяване на иск против М.М. иск по чл.127, ал.2 от СК, вр. с чл.123, ал.2 от СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата И.М.М. и С.М.М. е обоснован от твърдението за съществуващото между родителите разногласие, относно цялостното упражняване на родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство деца.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска, съдът да постанови решение, с което:

Да предостави упражняването на родителските права над родените от съвместното съжителство между Ф.С.Л. и М.И.М., ЕГН*, малолетни деца: И.М.М., роден на 23.08.2011 г. и С.М.М., роден на 15.11.2016 г, на майката - Ф.С.Л., ЕГН*, К. родител и З.П., К. определи и местоживеенето им да бъде при мен в с.Г.К., О.Б..

Да определи режим на лични отношения между бащата М.И.М., ЕГН* и малолетните деца: И.М.М., роден на 23.08.2011 г. и С.М.М., роден на 15.11.2016 г., както следва: всяка първа и трета събота на месеца от 9.30 часа до 18.00 часа, както и 10 дни през лятната и 3 дни през зимната ваканция.

Да осъди М.И.М., ЕГН*, да заплаща месечна издръжка на родените от съвместното съжителство деца: И.М.М., роден на 23.08.2011 г. и С.М.М., роден на 15.11.2016 г, Ч. Ф.С.Л., ЕГН*, К. родител и З.П. от 180.00 лв., за всяко едно от тях, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, платими до последното число на месеца, за който се дължат.

Да осъди М.И.М., ЕГН*, да заплати издръжка за минало време на малолетните деца: И.М.М., роден на 23.08.2011 г. и С.М.М., роден на 15.11.2016 г., Ч. Ф.С.Л., ЕГН*, К. негов родител и З.П., за една година, преди предявяване на иска, от 180.00 лв., за всяко едно от тях, месечно в общ размер на 4`320.00 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, до окончателното изплащане на сумата.

Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищцата направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове и част от обстоятелствата, на които те се основават. Твърди се в отговора, че след раждането на по-големия син на страните по делото – И. грижите за него са поети изцяло от бащата и от неговите родители, а майката не е проявявала необходимата активност за отглеждането на сина си. След раждането на по-малкото дете С., Ф.Л. изцяло е поела грижите за него, докато М.М. е продължил да се грижи за по-големия син И.. През лятото на 2017 г. бащата на ищцата без причина е ударил ответника с юмрук в лицето. След тази случка, М.М. е напуснал с.Г.К. и отишъл да живее и работи в Г.В. където пребивава и понастоящем. Независимо от това, той поддържа редовно контакти с големия си син И., осигурява средства за покриване на режийни разходи на семейството си, които предоставя на М. си и купува храна и дрехи за децата си. ищцата и нейния баща, обаче, са продължили да предизвикват конфликти с родителите на ответника.

В срока за отговор, М.М. предявява и насрещен иск за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца или алтернативно по отношение само на И.М., основан на обстоятелства, идентични на изложените в отговора. Насрещните искове са допуснати за съвместно разглеждане с определение №6828 от 30.12.2018 г.

С първоначалната искова молба и отговора на насрещната искова молба Ф.Л. ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание ищцата, лично и Ч. процесуалния си представител, поддържа исковете и възраженията по насрещния иск и направените доказателствени искания. Не сочи нови доказателства.

С отговора на първоначалните искове и с насрещната искова молба, М.М. моли за събирането на писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание ответникът, лично и Ч. пълномощника си, поддържа направените възражения и искания. Не прави нови доказателствени искания.

Съдът, след К. обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че Ф.Л. и М.М. са живели на съпружески начала и от съвместното си съжителство имат родени две деца – И.М.М., ЕГН*, роден на 23.08.2011 г. и С.М.М., ЕГН*, роден на 15.11.2016 г.

Ищцата и ответникът не спорят и относно обстоятелството, че от около две години са във фактическа раздяла, К.М.М. живее в Г.В. а непосредствените грижи за двете деца се полагат от майката.

В съдебно заседание проведено на 25.04.2019 г. са разпитани свидетелите М.Б., С.Л. – баща на ищцата, Х.М. – сестра на ответника и А.Б. – М. на ответника. Показанията на всички свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви досежно обстоятелството, че от две години Ф.Л. и М.М. са във фактическа раздяла, родените от съвместното съжителство деца са останали при майката, а бащата живее в Г.В.. Според свидетелите Л. и М., ответникът живее с друга жена. Свидетелят Л. сочи, че ответникът и неговите родители не помагат нито с пари, нито с грижи за отглеждането на малолетните И.М. и С.М.. Храната, облеклото, средствата за отопление и всички останали разходи са поети от Ф.Л. с помощта на баща й С.Л.. Свидетелят заплаща потребената ел. енергия, както от дъщеря му и внуците му, така и от родителите на М.М., тъй К. са на един електромер и е имало риск от прекъсване на електричеството поради неплатени сметки. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Б.. Същият сочи, че бащата на Ф.Л. е платил стойността на пристройката, в която живеят майката и децата. Според свидетелките Х.М. и А.Б., М.М. изпраща пари за издръжката на децата си на своята М. – св. Б.. Тя сочи, че не дава пари на ръка на Ф.Л., но купува дрехи за децата, а И. редовно се храни при нея и често преспива в дома й. От момента, в който М.М. живее в Г.В. само големият му син И. му е гостувал за кратко. Свидетелските показания за разнопосочни относно обстоятелството дали бащата е посещавал децата си в с.Г.К., но всички свидетели установява, че когато И. и С. са боледували, К. се е наложило по-малкото дете да остане в лечебно заведение, ответникът не е отишъл да ги посети, нито ги е подпомогнал с лекарства или парични средства.

Според констатациите в социалния доклад, изготвен от Д„.П.-О.Я., и двамата родители са отговорни и заинтересовани хора. Социалният работник установява силна емоционална връзка и привързаност между майката и децата, както и между децата и роднините по бащина линия. Подходящи битови условия за децата са създадени в дома на ищцата Ф.Л. и на родителите на ответника.

Според съдържанието на удостоверение №18 от 01.11.2018 г., издадено от „С.“ООД, месечният трудов доход на ответника е около 500.00 лв.

По отношение на доходите на майката липсват надлежни писмени доказателства, но от свидетелските показания и социалния доклад се установява, че доскоро тя е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете, а след изтичането му не работи по трудово правоотношение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за основателен иска на Ф.Л. за предоставянето на упражняването на родителските права по отношение и на двете малолетни деца, предвид следните правни доводи:

Безспорно се установи в настоящето производство, че родителите на И.М. и С.М. са във фактическа раздяла в продължение на около две години. Те не са постигнали съгласие относно упражняването на родителските права по отношение на синовете им, което обуславя допустимостта на настоящето производство с оглед приложението на разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК.

Съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на малолетните синове на страните, следва да бъде предоставено на майката, К. съобразява критериите, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК. Социалният доклад, изготвен от О„ЗД“ при Д„.П-Я. установява силна привързаност и емоционална връзка между майката и двете деца. От раждането им и до момента тя е тази, която основно е полагала ежедневните грижи за тях, каквото е фактическото положение и към момента на приключване на устните състезания по делото. Съдът счита, че в хода на съдебното производство не се установиха твърденията на ответника, че неговата М. е отглеждала от раждането му по-големия син на страните И.. Налице са данни (показанията на свидетелките Б. и М.), че И. често гостува на баба си по бащина линия, но и въз основа на тях не може да се направи фактическата констатация, че единствено свидетелката Б.а се грижи за внука си. От друга страна, съдът взема предвид обстоятелството, че от момента на фактическата раздяла между страните по делото, М.М. много рядко се е срещал със синовете си и дори когато са имали сериозни здравословни проблеми, не е предприел активни действия, за да им окаже помощ и подкрепа. По отношение на по-малкото дете, следва да се отбележи, че ниската му възраст предпоставя необходимостта от непосредствените майчини грижи. Следва, също така да се има предвид и обстоятелството, че от раждането си и двете деца живеят в с.Г.К., свикнали са с обстановката и обкръжението там, а предоставянето на упражняването на родителските права на бащата ще доведе до промяна и на тяхното местоживеене и ще ги отдалечи от майката.

Предвид горните доводи съдът счита за основателни исковете на Ф.Л. да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение и на двете малолетни деца.

Съдът намира, че не следва да бъде уважаван и предявения при условията на евентуалност иск на М.М. за предоставяне на упражняването на родителските права само по отношение на по-голямото дете И.М.. От една страна, съдът намира, че ответникът не доказа наличието на твърдяната силна емоционална връзка между бащата и детето, както беше отбелязано по-горе. От друга страна, според съда не е в интерес на нито едно от двете деца, тяхното „разделяне“, което би се случило при определяне на упражняването на родителските права на двете деца на всеки един от двамата родители. Майката и бащата живеят в различни населени места, относително отдалечени, което означава двамата братя да не се виждат достатъчно често и същото, предвид ниската им възраст, ще доведе до прекъсване на връзката между тях.

С оглед изложените аргументи, съдът намира за основателни исковете на майката за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение и на двете деца, респ. неоснователни исковете на бащата. Основателността на тези искания предпоставя и уважаването на претенцията местоживеенето на децата да бъде по постоянния адрес на бащата, а именно в с.Г.К., О.Б..

Предвид уважаването на претенциите на Ф.Л., на ответника следва да бъде определен режим на лични отношения с двете деца, така както е поискан от ищцата – всяка първа и трета събота на месеца от 9.30 часа до 18.00 часа, десет дни през лятната ваканция и три дни през зимната ваканция.

Исковете за издръжка, съдът намира същите за частично основателни.

Издръжката за бъдеще време следва да бъде определена в размер на нормативно установения минимум от 140.00 лв. Нуждите на двете деца са в рамките на обичайните за тяхната възраст за храна, облекло, обувки, учебни пособия и др. Видно от доходите на бащата, същите са в размер на минималната работна заплата, поради което съдът счита, че същият не е във възможност да заплаща издръжка за двете си малолетни деца над минималния размер по закон.

Искът за издръжка за минало време за малолетния И.М., съдът намира за изцяло неоснователен, тъй К. от събраните гласни доказателства, се установи, че част от грижите за него и закупуването на храна и облекло са поети от бабата по бащина линия, която е получавала парични средства от сина си.

По отношение на по-малкото дете, обаче, не се доказа ответникът да е престирал издръжка Ч. парични средства или по друг начин. Ето защо, М.М. дължи на малолетния си син С.М. издръжка за минало време – за период от една година преди завеждане на исковата молба в размер общо на 1`680.00 лв. (по 140.00 лв. месечно).

С оглед изхода на делото, М.М. дължи и заплащане на държавна такса върху размера на уважената част на исковете за издръжка от 470,40 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед извода на съда за основателност на исковите претенции в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от Ф.Л. за заплащане на държавна такса от 30.00 лв. По отношение на претендирания разход за заплащане на адвокатски хонорар, за същия не са налице доказателства, че е направен. В договора за правна защита и съдействие е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение, но липсва отбелязване, че същото е платено.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му по исковете за издръжка до уважения размер.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетния И.М.М., ЕГН*, на неговата М. Ф.С.Л., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетния С.М.М., ЕГН*, на неговата М. Ф.С.Л., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б..

ОТХВЪРЛЯ исковете на М.И.М., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б., за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на малолетните му деца И.М.М., ЕГН*, С.М.М., ЕГН*.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на малолетния И.М.М., ЕГН*, да бъде по местоживеенето на неговата М. Ф.С.Л., ЕГН*, а именно в с.Г.К., О.Б..

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на малолетния С.М.М., ЕГН*, да бъде по местоживеенето на неговата М. Ф.С.Л., ЕГН*, а именно в с.Г.К., О.Б..

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти между бащата М.И.М., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б. и малолетния И.М.М., ЕГН*, както следва: всяка първа и трета събота на месеца от 9.30 часа до 18.00 часа, десет дни през лятната ваканция и три дни през зимната ваканция.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти между бащата М.И.М., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б. и малолетния С.М.М., ЕГН*, както следва: всяка първа и трета събота на месеца от 9.30 часа до 18.00 часа, десет дни през лятната ваканция и три дни през зимната ваканция.

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б., да заплаща на малолетния си син И.М.М., ЕГН*, Ч. неговата М. и З.П. Ф.С.Л., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б., месечна издръжка от 140.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018 г. до настъпване на обстоятелства за прекратяването или изменението й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, К. ОТХВЪРЛЯ иска за размера над уважената част.

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б., да заплаща на малолетния си син С.М.М., ЕГН*, Ч. неговата М. и З.П. Ф.С.Л., ЕГН*, са адрес в с.Г.К., О.Б., месечна издръжка от 140.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018 г. до настъпване на обстоятелства за прекратяването или изменението й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, К. ОТХВЪРЛЯ иска за размера над уважената част.

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б., да заплати на малолетния си син С.М.М., ЕГН*, Ч. неговата М. и З.П. Ф.С.Л., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б., издръжка за минало време – за периода от 22.10.2017 г. до 22.10.2018 г., от 1`680.00 лв., К. ОТХВЪРЛЯ иска за размера над уважената част.

ОТХВЪРЛЯ иска на Ф.С.Л., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б., К.М.З.П. на И.М.М., ЕГН*, за осъждане на М.И.М., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б., да заплати издръжка за минало време – за периода от 22.10.2017 г. до 22.10.2018 г., от 2`160.00 лв.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението до уважения размер на дължимата издръжка.

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б., да заплати на Ф.С.Л., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б., сумата от 30.00 лв., представляваща направени от ищцата разноски за заплащане на държавна такса, К. ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над уважения размер.

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН*, с адрес в с.Г.К., О.Б., да заплати по сметка на Рг.РС държавна такса от 470,40 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за горната сума.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена Ч. Рг.РС до Бл.ОС в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:.........................................