Р Е Ш Е Н И Е  №  3844

 

Номер   3844

Година   12.08.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100197

по  описа  за

2018

година

 

Производството е образувано по искове, предявени от „.Б.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., р.И., У.„К.”№1, П. заедно от членовете на УС А.В.Д. и М.М., чрез пълномощника им А.В.Г., със С. адрес в Г.С., Б.„Б.“№81, .8, А.22, против М.Б.Д., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„Д.“№1, В.Д, .1, А.1.

Твърди се в исковата молба, че между ищцовото Д. и ответницата е сключен договор за съобщителни услуги М4200217 от 19.08.2014 г., с който на М.Д. е предоставена далекосъобщителна услуга за мобилен №* по избран тарифен план – b*, сключен за неопределен срок от време. Ответницата не е заплати стойността на предоставените й далекосъобщителни услуги за периода от 03.09.2014 г. до 02.11.2014 г., която е осчетоводена с фактури с №№300256954 от 06.10.2014 г. и 301829772 от 04.11.2014 г. Общият размер на дължимите суми по двете фактури възлиза на 171,11 лв.. Потребителят на далекосъобщителни услуги М.Д. е изпаднала в забава за изпълнение на задължението си да заплати стойността на предоставените й услуги, поради което дължи и мораторна лихва в размер на 46,48 лв..

Ищцовото Д. е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. д. №1061 по описа за 2017 г. на Рг.РС. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4869 от 17.08.2017 г. Заповедта е връчена длъжника със залепване на уведомление, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя „М.“Е.-С. е указано с разпореждане №7270 от 20.12.2017 г., че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Това обстоятелство обуславя правният интерес от воденето на настоящето производство по чл.422 от ГПК.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото Д. представя писмено становище, с което заявява, че поддържа главния иск и направените доказателствени искания. Във вр. с направени от ответницата оспорвания представя допълнително писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, особеният представител на ответницата депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неосновател. На първо място, с отговора се оспорва валидността на договора, въз основа на който мобилният оператор претендира заплащане на стойността на предоставените далекосъобщителни услуги, като твърди, че договорът и приложенията към него не са подписани от М.Д.. Сочи също така, че не е спазено изискването за изписването на трите имена на представителя на ищцовото Д.. С отговора се оспорва предявения иск, като се твърди, че от ответницата се претендират абонаментни такси и стойност на мобилни услуги, чието заплащане не е уговорено с приложения към исковата молба договор, а същевременно липсват доказателства за изменение на неговите клаузи. Особеният представител на М.Д. оспорва съдържанието на представените от ищеца фактури, като твърди, че те не са получени от потребителя на мобилните услуги, тъй като в тях не е посочен адреса на ответницата.

Във вр. с оспорването на автентичността на договорите за мобилни услуги, особеният представител на М.Д. моли за допускането на доказателства.

В съдебно заседание, назначеният на ответницата особен представител, поддържа направените възражения и искания. Ангажира допълнително доказателства.

С определение №1370 от 07.03.2018 г. производството по делото е прекратено в частта по акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради отказ от иска.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.08.2014 г. между „.Б.“Е. и М.Д. е сключен договор №М4200217 с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги с марка „b*“. На същата дата са подписани приложение №1 и приложение №2 към договора, с които детайлно са регламентирани видовете електронни съобщителни услуги и техните цени. С декларация към приложение №1, ответницата е заявила, че е запозната и е съгласна с Общите условия на ищцовото Д. за предоставяне на електронни съобщителни услуги. на абонати и потребители на мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE.

В открито съдебно заседание, проведено на 12.03.2019 г., е изслушана и приета, без да е оспорена от страните, съдебно-графическа експертиза. Според заключението на вещото лице-графолог подписите за „абонат“ и „потребител“ в договора, приложенията към него и декларацията, са изпълнени и положени от М.Д..

С фактури №№* от 06.10.2014 г. и * от 04.11.2014 г., ищцовото Д. е осчетоводило стойността на предоставени на ответницата мобилни услуги (разговори, мобилен интернет, съобщения, месечни такси и други услуги) за периода от 03.09.2014 г. до 02.11.2014 г. Общата стойност на двете фактури възлиза на сумата от 171,11 лв. – цената на главния иск. Счетоводните документи не са подписани нито от издателя им, нито от абоната. Няма данни по делото същите да са получени от ответницата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за основателен, предвид следните съображения:

Съдът намира, че в хода на настоящето производство се установи възникването на облигационни правоотношения между „.Б.Е. и ответницата М.Д., основани на договор за предоставяне на мобилни услуги. Заключението на съдебно-графическата експертиза безспорно установи, че писменият договор и приложенията към него са подписани от ответницата и в този смисъл съдът намира за неоснователни направените от особения й представител оспорвания, касателно липсата на договорно правоотношение. Според съда, не влияе на действителността на договора и обстоятелството, че в него са вписани само две имена на представителя на ищцовото Д.. Липсва изрично изискване за изписване на три имена на представляващия мобилния оператор. Още повече, че по отношение на него са приложими разпоредбите на чл.301 и чл.293, ал.3 от ТЗ, а ответницата не би могла да се позовава на липса на представителна власт или порок на волята за сключването на договора, на който се основава исковата претенция, от страна на ищцовото Д..

Предвид тези съображения, съдът намира за неоснователни ответниковите доводи относно липсата на валидно възникнало договорно правоотношение.

Неоснователни са и възраженията касаещи размера на исковата претенция, свързани и с редовността на счетоводните документи, отразяващи стойността на мобилните услуги. Двете процесни фактури съдържат всички необходими законови реквизити, а липсата на подписи и адреси не опорочава тяхната доказателствена стойност и в тази насока съдът изцяло споделя доводите на ищеца. Съгласно чл.26.6 от Общите условия на мобилния оператор, които ответницата е приела писмено, поради което я обвързват, месечните сметки могат да бъдат оспорени пред „.Б.“Е. в шестмесечен срок от издаването им. По делото няма данни М.Д. да се е възползвала от тази възможност, поради което и съдът счита, че тя е приела стойността на предоставените й мобилни услуги, описани във фактури №№* от 06.10.2014 г. и * от 04.11.2014 г. Същевременно ответницата не ангажира и доказателства, че е изпълнила задължението си към ищцовото Д. да заплати сумите по горепосочените счетоводни документи. По тези аргументи, съдът намира исковата претенция за доказана, поради което и основателна.

В изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото и в заповедното производства разноски за заплащане на държавни такси, адвокатски възнаграждения и разноски за особен представител.

Ответницата следва да бъде осъдена да възстанови и платеното от бюджетната сметка на съда възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл.235, вр. чл.422 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

По иска, предявен от „.Б.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., р.И., У.„К.”№1, П. заедно от членовете на УС А.В.Д. и М.М., против М.Б.Д., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„Д.“№1, В.Д, .1, А.1, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищеца сумата от 171,11 лв., дължима въз основа на договор за съобщителни услуги М4200217 от 19.08.2014 г. и представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 03.09.2014 г. до 02.11.2014 г., осчетоводена с фактури с №№300256954 от 06.10.2014 г. и 301829772 от 04.11.2014 г.

ОСЪЖДА М.Б.Д., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„Д.“№1, В.Д, .1, А.1, да заплати на „.Б.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., р.И., У.„К.”№1, П. заедно от членовете на УС А.В.Д. и М.М., сумата от 505.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски в настоящето исково производство за заплащане на държавна такса, А. възнаграждение и разноски за назначаване на особен представител.

ОСЪЖДА М.Б.Д., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„Д.“№1, В.Д, .1, А.1, да заплати на „.Б.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., р.И., У.„К.”№1, П. заедно от членовете на УС А.В.Д. и М.М., сумата от 205.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по частно гр. д. №1061 по описа за 2017 г. на Рг.РС за заплащане на държавна такса и А. възнаграждение.

ОСЪЖДА М.Б.Д., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„Д.“№1, В.Д, .1, А.1, да заплати по сметка на Рг.РС, сумата от 187,68 лв. представляваща платено от бюджетната сметка на съда възнаграждение за вещо лице, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.ОС в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

След приключване на настоящето производство с влязъл в сила С. акт, заверени преписи от постановените окончателни съдебни актове да се приложат по частно гр. д. №1061 по описа за 2017 г. на Рг.РС.

 

Районен съдия:…………………………………