Р Е Ш Е Н И Е  №  3919

 

Номер   3919

Година   16.08.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20171240100961

по  описа  за

2017

година

 

Производството е образувано по иск, предявен от „.Д.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., У.“М.“№19, представлявано от В.М.С. - Гл. ИД и Д.Н.Н. - ИД, Ч. пълномощника си С.К.Д., ЕГН* - юрисконсулт на „ Б.Д.Е., при РЦ-Б. със С. адрес в Г.Р., У.“Ш.“№13, против Р.И.Н., ЕГН*, с адрес Г.Р., о.Р., о.Б. Ж.„С.„№6, .1, а.2 и против Д.М.С., ЕГН*, с адрес Г.Р., о.Р., ж.“И.“№3, в.Б, .5, А..

Ищцовото търговското дружество претендира да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат сумата от 12`311,35 лв., представляваща частично дължима сума по запис на заповед, издаден на 04.04.2007 г. в Г.Р. от „Р.“ООД, ЕИК*, с адрес Г.Р., Ж.„И.“, б.1, .1, а.3, представлявано от Д.М.С. и авалиран от двамата ответници, с която неотменимо и безусловно издателят се задължава срещу представяне на записа на заповед без разноски и протест да заплати сумата 30`600.00 лева в срок до 04.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 07.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че с посочения запис на заповед "Р.“ООД се е задължило неотменимо и безусловно да плати без разноски и протест на ищцовата банка сумата от 30`600.00 лв., при предявяване на записа в срок до 04.05.2014 г. Менителничният ефект е авалиран при същите условия от ответниците Д.М.С., ЕГН* и Р.И.Н., *. Записът на заповед е предявен за плащане на дружеството - издател и поръчителите Ч. връчването на нотариални покани с рег. №4309 от 27.10.2016 г., том 1, акт №168, рег. №4308 от 27.10.2016 г., том 1, акт №167, и двете на нотариус С.В., рег. №489 и район на действие – Рг.РС. Със същите покани, „.Д.Е. е уведомила длъжниците, че задължението им към датата на извеждането на нотариалната покана - 27.10.2016 г., възлиза на сумата от 12`311,35 лева. След получаването на нотариалните покани, длъжниците не са изпълнили паричното си задължение, поради което ищцовата банка е предявила вземането си срещу двамата авалисти по реда на чл.417 от ГПК. Депозираното заявление е уважено и са издадени заповед за незабавно изпълнение №2381 от 20.04.2017 г. и изпълнителен лист от 20.04.2017 г. по ч. гр. дело №426 по описа за 2017 г. на Рг.РС. Р.Н. и Д.С. са подали възражения против заповедта за незабавно изпълнение, поради което с определение №3777 от 29.06.2017 г. и с определение №3785 от 29.06.2017 г. заповедният съд е указал на заявителя (ищец в настоящето производство), че следва да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение.

Процесуалния представител на Банката-ищец сочи също така, че записът на заповед е издаден като обезпечение по договор за кредит №0107-BL-004 от 04.04.2007 г., съгласно който кредиторът предоставя на кредитополучателя „Р.“ООД кредит от смесен тип в размер на 30`000.00 лв. за закупуването на ITV P. и за офис оборудване.

С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищецът - Ч. пълномощника си, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Д.С. депозира писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че процесният запис на заповед не е предявен на издателя и на авалистите, поради което не е настъпила изискуемостта на вземането по него. При условията не евентуалност, ответникът прави възражение за погасяване по давност на вземанията по каузалното правоотношение, произтичащо от договора за банков кредит, обезпечен със записа на заповед, на която ищцовата банка основава исковата си претенция.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника Д.С. поддържа направените в отговора възражения. Не прави доказателствени искания.

С определение №4758 от 10.08.2017 г. производството по делото е прекратено в частта му по предявения иск против ответника Р.И.Н., ЕГН*, с адрес Г.Р., о.Р., о.Б., Ж.„С.“№6,  .1, а.2. Прекратителното определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.04.2007 г. между „.Д.Е., като кредитор, и „Р.“ООД, като кредитополучател, е сключен договор за кредит №0107-BL-004. Съгласно цитирания договор Банката предоставя на кредитополучателя сумата от 30`000.00 лв. за закупуване на техника „ITV P.“ и за офис оборудване. Получената сума заемателят се е задължил да върне в срок до 04.04.2014 г., ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер, уговорен в чл.9 от Договора. С клаузата на чл.21, б.„а“ от Договора страните са уговорили и заплащането на наказателна лихва в случая на забава при погасяването на вноските. Задължението на „Р.“ООД по договора за кредит е обезпечено с поръчителството на Д.И.Б. и на Д.И.Х..

Със запис на заповед, издадена на 04.04.2007 г. „Р.“ООД, Ч. законния си представител, се е задължило да заплати на „.Д.Е., сумата от 30`600.00 лв. Падежът на задължението по менителничния ефект е на предявяване, като е определен и срок за предявяването, а именно: до 85 месеца от издаването на записа на заповед т.е. до 04.05.2014 г. Като авалисти върху ценната книга са се разписали ответникът Д.С. и Р.Н..

С нотариални покани с рег. №№4308 и 4309, том I, акт 168 по описа на нотариус С.В., рег. №489 и район на действие – Рг.РС, записът на заповед е предявен за плащане на двамата авалисти Д.С. и Р.Н.. Нотариалната покана до ответника Д.С. е връчена на 30.01.2017 г.

На 07.04.2017 г. „.Д.Е. е депозирало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на горепосочения запис на заповед против Р.Н. и против Д.С., за сумата от 12`311,35 лв. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за незабавно изпълнение №2381 от 20.04.2017 г., а въз основа на нея и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е връчена на двамата длъжници с получаване на призовките за доброволно изпълнение от тях в хода на изпълнително дело №488 по описа за 2017 г. на ЧСИ Г.Ц., рег. №702 и район на действие – Бл.ОС, на 06.06.2017 г. от Р.Н. и на 23.06.2017 г. от Д.С.. В двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК и двамата длъжници са депозирали възражение срещу дължимостта на сумата по заповедта по чл.417 от ГПК.

Като писмени доказателства по настоящето дело са приети преписи от всички документи по изпълнително дело №339 по описа за 2010 г. на ЧСИ Г.Ц., рег. №702 и район на действие – Бл.ОС. Видно от същите, цитираното изпълнително производство е с взискател „.Д.Е. и длъжници „Р.“ООД-Р., Д.Б. и Д.Х.. Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, издадени по ч. гр. дело №734 по описа за 2010 г. на Рг.РС. Видно от съдържанието на заповедта по чл.417 от ГПК, същата се издава въз основа на договор за кредит №0107BL-004 от 04.04.2007 г. и извлечение от счетоводните книги на Банката-ищец.

В открито съдебно заседание, проведено на 07.02.2019 г. е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице-счетоводител дава заключение за размера на задълженията по договор за кредит №0107BL-004 от 04.04.2007 г., които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело 339 по описа за 2010 г. на ЧСИ Г.Ц., рег. №702 и район на действие – Бл.ОС. Сочи, че те възлизат на сумата от 12`204,48 лв., включваща главница, договорна, наказателна и законна лихви и разноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:

Претенцията по чл.422 от ГПК, е предявена при наличието на правен интерес – заявителя по ч. гр. дело №426 по описа за 2017 г. на Рг.РС при депозирано в срок възражение от ответника Д.С. срещу дължимостта на задължението по заповедта.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Ищцовата банка основа вземането си на запис на заповед, издаден от „Р.“ООД-Р. на 04.04.2007 г. в полза на „.Д.Е. и авалиран от Р.Н. и от ответника Д.С.. Сочи се в исковата молба, което твърдение се поддържа и в становището по съществото на спора, че процесният менителничен ефект служи за обезпечение на задължението по договор за кредит №0107BL-004 от 04.04.2007 г., кредитополучател по който е дружеството-издател на записа на заповед. Според първоинстанционния съд, това обстоятелства (макар и да не се оспорва от ответника) не се доказа по делото. Нито от съдържанието на договора за кредит, нито от това на ценната книга може да се направи констатация, че записът на заповед обезпечава задължението по кредитното правоотношение. В договора са описани други видове обезпечения, но не и посредством ценна книга.

Независимо от горното и дори да се приеме, че между каузалното правоотношение основаващо поетото със записа на заповед задължение е именно това, произходящо от договор за кредит №0107BL-004 от 04.04.2007 г., записът на заповед е самостоятелна сделка и ищецът следва да докаже валидността и изискуемостта на задължението по нея. Съдът намира за основателно ответниковото възражение, че вземането по записа на заповед не е станало изискуемо, тъй като той не е предявен на издателя „Р.“ООД, а само на двамата авалисти. В случая предявяването е условие за настъпване на изискуемостта на вземането по менителничния ефект, тъй като определеният в него падеж е „на предявяване“, поради което за да е налице яснота за длъжниците в кой момент следва да изпълнят задължението, същият трябва да им бъде предявен за плащане. В тази насока, съдът намира за несъстоятелни аргументите на ищцовата страна, че предявяването на записа на заповед е само условие за поставяне на длъжника в условия на забава. Предявяването за плащане има такъв правен ефект, когато падежът е на определен ден, какъвто не е настоящия случай.

Съдът счита, че изискуемостта на вземането по процесния запис на заповед не е настъпила, тъй като същият не е предявен на издателя, макар и да е предявен на двамата авалисти. Предявяването на запис на заповед „на предявяване„ има за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури съдействието на кредитора за изпълнение задължението на длъжника, поставяйки го в забава. Предявяването на записа на заповед на длъжника, без значение дали принудително изпълнение кредиторът би предприел първо спрямо него или съвместно с такова и против авалиста или би предприел директно само срещу авалиста (каквото право безспорно има, с оглед солидарния характер на отговорността им ), е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалист. Авалистът, аналогично на поръчителя (в този аспект липсва различие в уредбата на задълженията им) отговаря както длъжника, т.е. и считано от момент на изискуемост на задължението, противопоставим на длъжника, което не би могло да стане по друг начин освен с предявяване менителничния ефект за плащане на длъжника. Следователно последното във всички случаи е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста, а предявяването ефекта нему единствено би обусловило отговорността му за забава в изпълнение задължението, считано от този момент. В съответствие с горното, както предявяването само на авалиста, така и непредявяването на записа на заповед с падеж „ на предявяване  на авалиста, при непредявяване и на длъжника, очевидно не обуславят настъпване изискуемостта на задължението за плащане на авалиста (в този смисъл Определение №45 от 13.01.2014 г. по ч. т. дело №2880 по описа за 2013 г. на ВКС, Първо търговско отделение).

Предвид изложеното съдът намира, че ищеца не доказа настъпването на изискуемостта на вземането по записа на заповед, поради което исковата претенция за признаването за установено на сумата, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, е неоснователна.

Доводите на ответника за изтекла погасителна давност, са неоснователни. Съдът приема, че ответникът Д.С., като авалист по записа на заповед, не може да се позовава на изтекла погасителна давност, погасяваща правото на принудително изпълнение на задължението по договора за кредит, който е твърдяното от ищеца каузално правоотношение. При възражения, основани на каузално правоотношение, във връзка с които е издаден записът на заповед, това правоотношение подлежи на изследване, доколкото релативното възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Но по установителен иск за установяване вземане по менителничен ефект възражението за изтекла погасителна давност по каузалната сделка не представлява релативно възражение за погасяване на вземането, каквото би било например възражението плащане, прихващане, новиране и други. Обратното би поставило знак за равенство между различните искове, с които може да бъде предявено вземането. Погасява се правото на иск, а не субективното материално право, то остава да съществува (в този смисъл определение №65 от 27.01.2017 г. на ВКС по Г. д. №60185/2016 г., III г.о., ГК, докладчик съдията Д.Х.). Предвид горното, съдът намира за недопустимо за разглеждане в настоящето производство на ответниковото възражение за погасяване по давност на задължението по договора за банков кредит, поради което е и безпредметно изследването на въпроса дали са изтекли изискуемите от закона давностни срокове. Независимо от неоснователността това възражение, искът е неоснователен по гореизложените съображения.

С оглед извода за неоснователност на исковата претенция и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1`000.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „.Д.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., У.“М.“№19, представлявано от В.М.С. - Гл. ИД и Д.Н.Н. - ИД, против Д.М.С., ЕГН*, с адрес Г.Р., о.Р., ж.“И.“№3, в.Б, .5, А. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12`311,34 лв., представляваща частично дължима сума по запис на заповед, издаден на 04.04.2007 г. в Г.Р. от „Р.“ООД, ЕИК*, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 07.04.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2381 от 20.04.2017 г. по ч. гр. дело №426 по описа за 2017 г. на Рг.РС.

ОСЪЖДА „.Д.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., У.“М.“№19, представлявано от В.М.С. - Гл. ИД и Д.Н.Н. – ИД, да заплати на Д.М.С., ЕГН*, с адрес Г.Р., о.Р., ж.“И.“№3, в.Б, .5, А., сумата от 1`000.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на адвокатски хонорар в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена Ч. Рг.РС до Бл.ОС в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч. гр. дело №426 по описа за 2017 г. на Рг.РС.

 

Районен съдия:……………………………………….