Р Е Ш Е Н И Е  №  3742

 

Номер   3742

Година   05.08.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20191240200295

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на др. А.Х.К., подадена срещу НП №14/14.05.2019 г., издадено от Директора на РЗИ-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.210, ал.1 от ЗЗ е наложено адм. наказание „глоба“ от 100.00 лв. затова, че във вр. с провеждащо се епидемиологично проучване, относно взрив от морбили в ДО като ВБИ, на 01.03.2019 г. е извършена проверка на общопрактикуващ лекар - др. А.Х.К., в кабинета и в г.Р. на у.„С.С.К.М.“№2, при която е установено, че болното с морбили дете А.Е.И. с ЕГН*, не е извършвана задължителна имунизация срещу морбили, паротит и рубеола на 13-месечна възраст и до момента, като имунизацията е трябвало да бъде направена на 19.02.2015 г. или при първа удобна възможност – нарушение по чл.16, ал.2, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р.Б., във вр. с чл.58, ал.2 и ал.3 от ЗЗ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. Съображения не се аргументират. Навежда се и довод, че наложеното наказание е явно несправедливо.

Въззиваемата страна - редовно призована, не явява. В представени писмени бележки излага съображения, подкрепящи доводите за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи, че в АУАН и НП не са описани обстоятелствата на твърдяното за извършено нарушение. Твърди се, че актосъставителя не притежавал материална компетентентност да извърши проверката, съответно да състави АУАН. Излага се, че е налице противоречие между описаните обстоятелства и дадената правна квалификация на деянието, защото разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба №15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р.Б. касае лечебни заведения, а не физически лица, като относимата норма е тази на чл.16, ал.1 от същата наредба. Акцентира се, че в санкционната част ЕГН на жалбоподателя е различен от този, посочен в обстоятелствената част на НП.

На последно място твърди, че нарушението не е осъществено, защото към датата на която е следвало да се направи имунизация, жалбоподателката не е била лична лекарка на пострадалото дете.

АНО – редовно призован, представител не се явява.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12 и 13.02.2019 г. в детското отделение на МБАЛ-Р. се разболели от морбили множество деца. Поради това обстоятелство свидетелката Т.Д., в качеството и на главен инспектор в Р.Б., Д“НЗБ“, О„ПЕК“ посетила същото като попълнила карта за всяко от тях и взела проби – носогърлени и серумни. След това на 13.02.2019 г. се свързала по телефона с жалбоподателката др. А.Х.К., за която установила, че е личен лекар на А.Е.И. с ЕГН*, което било едно от заболелите деца. В разговора същата я уведомила, че това дете не е имунизирано срещу морбили.

 На 01.03.2019 г. свидетелката Т.Д. посетила кабинета на жалбоподателката др. А.Х.К., находящ се в поликлиниката в г.Р., където в нейно присъствие направила справка в компютърната и информационна система. От нея установила, че до този момент детето А.Е.И. няма  извършена имунизация срещу морбили, паротит и рубеола, включително и при навършване на 13-месечната му възраст, а именно на 19.02.2015 г.

След като жалбоподателката др. А.Х.К. обяснила на свидетелката Т.Д., че към тази последна дата, детето не е било записано при нея, а при лекар в г.Г.Д., а е прехвърлено при нея при навършване на двугодишната му възраст последната съставила констативен протокол.

След това  свидетелката Т.Д. се върнала в службата си в г.Р., където в присъствието на свидетелката М.Г. съставила на жалбоподателката в нейно отсъствие АУАН №14/01.03.2019 г. затова, че във вр. с провеждащо се епидемиологично проучване, относно взрив от морбили в ДО като ВБИ, на 01.03.2019 г. е извършена проверка на общопрактикуващ лекар - др. А.Х.К., в кабинета и в г.Р. на у.„С.С.К.М.“№2, при която е установено, че болното с морбили дете А.Е.И. с ЕГН*, не е извършвана задължителна имунизация срещу морбили, паротит и рубеола на 13-месечна възраст и до момента, като имунизацията е трябвало да бъде направена на 19.02.2015 г. или при първа удобна възможност – нарушение по чл.16, ал.2, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р.Б., във вр. с чл.58, ал.2 и ал.3 от ЗЗ. След това свидетелката Т.Д. се върнала в кабинета на жалбоподателката, където и предявила и връчила акта.

Въз основа на този акт, е издадено НП №14/14.05.2019 г., издадено от Директора на РЗИ-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.210, ал.1 от ЗЗ, е наложено адм. наказание „глоба“ от 100.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателя на 21.05.2019 г., а е обжалвано на 22.05.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Т.Д. и М.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Т.Д. и М.Г., са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта.

Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите на АНО, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Най-общо следва да се отчете, че от показанията на свидетелката Т.Д. се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от нея. Твърденията на тази свидетелка относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения КП.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК, писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

Съдът установи, че в хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен в отсъствие на жалбоподателят след извършване на проверката, но веднага след това му е предявен и връчен. АНО е спазил законовата забрана, като НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето на АУАН, но преди изтичане на преклузивния 6-месечен срок. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. Съгласно разпоредбата на чл.231, ал.1 от ЗЗ, нарушенията по чл.209-217 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на РЗИ, а наказателните постановления се издават от директора на РЗИ. В случая НП е издадено от Директора на РЗИ-Б., а АУАН е съставен от държавен здравен инспектор.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РЗИ-Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът констатира, че НП не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, досежно неговото съдържание по отношение на описаното в него нарушение.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания представлява съществено нарушение на процесуални правила и самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като обективно ограничава правото на защита на нарушителя и по-специално – възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващия орган като пораждащи отговорността му факти. Това се отнася и при несъответствието между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.

Съобразно разпоредбите на чл.16, ал.2, във вр. с с чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р.Б., във вр. с чл.58, ал.2 и ал.3 от ЗЗ, които според АНО установяват основния състав на нарушение: чл.16, ал.2 от Наредба №15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р.Б.: „Лечебните заведения за болнична помощ, в структурата на които има родилно отделение, изготвят и представят в съответната Р. или изпращат по електронна поща ежегодно в срок до 31 юли годишен план за следващата календарна г. на броя на подлежащите на задължителни планови имунизации въз основа на очакваната раждаемост и необходимия брой биопродукти по видове и количества съгласно приложение №8б“; чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р.Б.: „Задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват от личен лекар“; чл.58, ал.2 и ал.3 от ЗЗ: „Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на: 1. задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на Р.Б.; 2. целеви имунизации и реимунизации, които се извършват по специални показания; 3. препоръчителни имунизации. (3) С наредбата по ал.2 се определят и специфичните изисквания и приложението на отделните серуми, имуноглобулини и други биопродукти с профилактична цел“.

От фактическа страна пък повдигнатото на жалбоподателя административно обвинение се основава на това, че 01.03.2019 г. е извършена проверка на общопрактикуващ лекар - др. А.Х.К., в кабинета и в г.Р. на у.„С.С.К.М.“№2, при която е установено, че на болното с морбили дете А.Е.И. с ЕГН*, не е извършвана задължителна имунизация срещу морбили, паротит и рубеола на 13-месечна възраст и до момента, като имунизацията е трябвало да бъде направена на 19.02.2015 г. или при първа удобна възможност. По този начин нарушението е описано в НП. Така направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Административният орган като нарушение е изброил четири законови разпоредби от ЗЗ и Наредба №15, които предписват правила за поведение за лечебно заведение, на лични лекари за извършване на задължителни планови имунизации и реимунизации, за издаване на наредба за планови и целеви имунизации и реимунизации, за препоръчителни имунизации, както и за определяне и специфичните изисквания и приложението на отделните серуми, имуноглобулини и други биопродукти с профилактична цел“. При това положение следва да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере коя точно законова норма е нарушил и за какво е санкциониран. При така направената квалификация от материална страна изобщо не е ясно в извършването на точно какво административно нарушение е бил обвинен жалбоподателят. Изнесените по този начин факти също не задоволяват законовото изискване за пълно, точно и ясно описание на нарушението. При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон.

Освен това квалификацията на деянието в НП е незаконосъобразна. Относими към процесния случай са следните нормативни разпоредби: чл.58, ал.1 и ал.2, т.1 - За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на Р.Б.. Това е сторено с издадения от него подзаконов нормативен акт, регламентиращ въпросните отношения, а именно Наредба №15 за имунизациите в Р.Б.. Така с разпоредбата на чл.2 от същата е предвидено, че задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце тип В (ХИБ) и пневмококови инфекции. Същите по силата на чл.2 се извършват съгласно имунизационния календар на Р.Б. (приложение №1). Предвид разпоредбата на чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р.Б.: „Задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват от личен лекар“.

Така следва да се приеме, че описанието на нарушението в акта и НП въобще не съответства на посочените материалноправни разпоредби, което императивните правила на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН предвиждат.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП. Недопустимо е при въззивната съдебна проверка тези фактически констатации, които са и обуславящи отговорността на съответното лице, да се допълват или изменят с оглед обосноваване приложимостта на един или друг административно-наказателен състав на правна норма. Изложените от съда фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват от представените по делото доказателства, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на НП при описанието на нарушението, а не да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика. Правоприлагането по принцип, и в частност административно-наказателното такова, не може да почива на предположения, нито на служебно известни факти. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава НП и е основание за неговата отмяна.

Предвид изложеното, посочването единствено, че на 01.03.2019 г. е констатирано, че на болното с морбили дете А.Е.И. с ЕГН*, не е извършвана задължителна имунизация срещу морбили, паротит и рубеола на 13-месечна възраст и до момента, като имунизацията е трябвало да бъде направена на 19.02.2015 г. или при първа удобна възможност, не удовлетворява законовото изискване за пълно описание на нарушението. Така е неясно времето, през което е извършено деянието, доколкото самата проверяваща е установила, че към 19.02.2015 г. жалбоподателката не е била личен лекар на болното дете, а последваща дата не е посочена. Извод за времето, през което е извършено нарушението не следва да се прави от нормативните разпоредби на Наредба №15 и приложенията към нея. Недопустимо е акт, с който се ангажира административно-наказателна отговорност на конкретно лице, да бъде тълкуван по отношение на индивидуализация на извършеното нарушение чрез прилагане на аналогия на заместващи правни норми. Касае се за допуснатото нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като от една страна е препятствало възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и какви са точните му индивидуализиращи белези, в частност датата на която се твърди, че то е извършено, за да организира адекватно защитата си, а от друга, същото е препятствало съдебния контрол върху законосъобразността и правилността на НП, с оглед съблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Основателни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е неправилно.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Характерът на вмененото административно нарушение, предполага възможност за пълно и главно доказване посредством свидетелски показания на очевидци на нарушението.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

При установените факти съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение по чл.16, ал.2, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р.Б., във вр. с чл.58, ал.2 и ал.3 от ЗЗ.

Обществените отношения свързани с надзора на заразните болести от специализираните органи и конкретно задължителните планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на Р.Б., реда са уредени с подзаконов нормативен акт - Наредба №15/15.05.2005 г. за имунизациите в Р.Б., / обн. ДВ Б.45/2005 г./, издадена на основание чл.58, ал.2 от ЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 и ал.2, т.1 - За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. Съобразно разпоредбата на чл.20, ал.1 от Наредбата задължителните имунизации и реимунизации могат да бъдат отлагани при наличие на медицински противопоказания съгласно приложение №10. Отлагането за срок по-дълъг от 3 месеца се извършва от областната специализирана комисия с решение, с арг. на чл.20, ал.3.

С разпоредбата на чл.2 от наредбата е предвидено, че задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце тип В(ХИБ) и пневмококови инфекции. Същите по силата на чл.2 се извършват съгласно имунизационния календар на Р.Б. (приложение №1). Предвид разпоредбата на чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р.Б.: „Задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват от личен лекар“.

Липсата на извършена задължителна имунизация, представлява административно нарушение.

В настоящият случай, в АУАН и НП са посочени отделни заболявания за които не е проведена имунизация, но не и датите на които същите е следвало да бъдат извършени, а така не е посочена дата, на която се твърди, че е извършено нарушението. За такава дата не може да се приеме датата на извършената проверка, а така също и датата, на която е следвало да се направи първата имунизация. За последната от двете е установено, че към тази дата жалбоподателката не е била личен лекар на заболялото дете. Така и съдът е в невъзможност да направи извод на коя дата именно не е направена имунизацията на детето. Съдът следва, въз основа на събраните по делото доказателства, да направи преценка, дали доказателствата установяват и доказват фактическата обстановка такава, каквато тя е описана в НП, респективно, да направи преценка, налице ли са обективните и субективните признаци на твърдяното нарушение.

При така установените факти съставомерността на деянието не е установена по безспорен начин.  Описаните в АУАН и в НП деяние не се субсумират под фактическия състав на сочените като нарушени разпоредби, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административните нарушения, за които е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице.

Липсата на установеност на нарушението, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправното деяние от обективна страна.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №14/14.05.2019 г., издадено от Директора на РЗИ-Б. с което на жалбоподателят, на основание чл.210, ал.1 от ЗЗ, е наложено адм. наказание „глоба“ от 100.00 лв. затова, че във вр. с провеждащо се епидемиологично проучване, относно взрив от морбили в ДО като ВБИ, на 01.03.2019 г. е извършена проверка на общопрактикуващ лекар - др. А.Х.К., в кабинета и в г.Р. на у.„С.С.К.М.“№2, при която е установено, че болното с морбили дете А.Е.И. с ЕГН*, не е извършвана задължителна имунизация срещу морбили, паротит и рубеола на 13-месечна възраст и до момента, като имунизацията е трябвало да бъде направена на 19.02.2015 г. или при първа удобна възможност – нарушение по чл.16, ал.2, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р.Б., във вр. с чл.58, ал.2 и ал.3 от ЗЗ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………….