Р Е Ш Е Н И Е  №  3833

 

Номер   3833

Година   12.08.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20191240200195

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.Г.Ю., подадена срещу НП №1. г., издадено от н-к на РУ„П“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба от 50.00 лв., на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП - глоба от 50.00 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП - глоба от 10.00 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв. и кумулативно с това на основание Наредба №Iз-2539 на М., са отнети общо 6 контролни точки, затова, че на 30.11.2018 г. около 15.20 часа, в г.Р. по у.„А.С.“, с посока на движение от автогарата в към у.„Х.Б.”, управлява автомобил с рег. №*, без да ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, преминава на червена светлина на светофарна уредба, не носи СУМПС, както и, че има неплатени глоби /носи връчено НП за нарушение по ЗДвП с изкекъл срок на плащане/ - нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.157, ал.8 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, без да се излагат аргументи.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

За административно-наказващия орган - редовно призован, представител не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.11.2018 г. около 15.20 часа свидетелите А.Ш. и Х.К., служители в РУ“П”-Р., вторият от които на длъжност „младши автоконтрольор“ пътувайки със служебния си автомобил по у.„Х.Б.” в г.Р., се приближавали към функционираща светофарна уредба монтирана на кръстовището образувано от същата улица и у.„А.С.“. Една-две секунди, след като се включил разрешаващ /зелен/ сигнал за движещите се по първата от двете улици автомобили, в кръстовището навлязъл движещ се по у.„А.С.“ лек автомобил с рег. №*, който преминал през кръстовището и продължил движението по същата улица. Поради така констатираното от свидетелите, същите последвали превозното средство, като малко след това го настигнали и спряли водача му за проверка. В този момент забелязали, че последния управлява автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто същият бил оборудван. След това пристъпили към проверка, в хода на която установили, че водач на автомобила е жалбоподателя К.Г.Ю.. След това констатирали и, че последния има неплатени глоби за нарушения по ЗДвП, като същия не им представил и изисканото му от тях СУМПС.

Веднага на място свидетелят Х.К., в присъствието на свидетеля А.Ш., съставил на жалбоподателя АУАН с бланков №0737351/30.11.2018 г. за това, че на 30.11.2018 г. около 15.20 часа, в г.Р. по у.„А.С.“, с посока на движение от автогарата в към у.„Х.Б.”, управлява лек автомобил с рег. №*, без да ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, преминава на червена светлина на светофарна уредба, не носи СУМПС, както и, че има неплатени глоби /носи връчено НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок на плащане/ - нарушение по чл.137а от ЗДвП, чл.6, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1 от ЗДвП и чл.157, ал.8 от ЗДвП. След това свидетелят Х.К. предявил и връчил акта на жалбоподателя, който го подписал.

На основание АУАН било издадено НП №1. г., издадено от н-к на РУ„П“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба от 50.00 лв., на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП - глоба от 50.00 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП - глоба от 10.00 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв., и кумулативно с това на основание Наредба №Iз-2539 на М., са отнети общо 6 контролни точки.

НП е връчено на жалбоподателят на 22.03.2019 г., а е обжалвано на 28.03.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите А.Ш. и Х.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Тъй като липсват съществени вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Твърденията на свидетелите относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение и в съставения АУАН.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП.

АУАН е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/ така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на друг свидетел на същото, както и в присъствието на жалбоподателя, като след това е предявен и връчен на последния от същите лица. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията и на двамата свидетеля на АНО. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 59 е депозирана заповед №8121з-515/14.05.2018 г., с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП във вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „младши автоконкрольор” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ Банско.

Налице е пълно фактическо единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Такава констатация обаче не може да се направи за правната квалификация за първите три нарушения. В акта за установяване на административното нарушение /АУАН/ са посочени като нарушени разпоредбите на чл.137а от ЗДвП, чл.6, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1 от ЗДвП, а в обжалваното НП те са конкретизирани като чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В случая обаче, трябва да се съобрази правилото, на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според което, НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съгласно постоянната съдебна практика, съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение. В настоящия казус при наличието на подробното словесно описание на всяко от първите три нарушения още в АУАН, може безспорно да се установи коя точно забрана, от въведените с НП е нарушена в случая. Неправилната правна квалификация на първите три нарушения в АУАН не е процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е рефлектирало върху правото на защита на жалбоподателя. Още повече, че в издаденото НП, което всъщност е актът, който определя предмета на делото при обжалването му пред съд, пределите на доказване и възможността за упражняване правото на защита в пълен обем, наказващият орган е дал пълната и точна индивидуализация на нарушената норма от нормативния акт /за първите три нарушения/. Ето защо дори и да се приеме, че е налице непълнота на нарушената правна норма в АУАН /за първите три нарушения/, то същата е преодоляна по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН с издаването на НП, в което е посочена подробно нарушената правна норма /за всяко от първите три нарушения/, без това да се отразило на правото на защита на наказаното лице.

На следващо място по отношение на нарушенията чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на всяко от извършените нарушения, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава им. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено всяко от административните нарушения, тоест нарушенията на жалбоподателя са описани точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушенията. Всяко от самите нарушения е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация /само в НП за първите три нарушения/, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

Не така стои въпросът по отношение на нарушенията по чл.6, ал.1 от ЗДвП и чл.157, ал.8 от ЗДвП. Въззивният съд намира доводите на въззивника за недоказаност на процесните две нарушения за основателни, но на първо място ще посочи допуснатото в производството процесуално нарушение, състоящо се в несъобразяване акта и НП на разпоредбата на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което е в противоречие със строгата формалност на административно-наказателното производство. Установява се, че в акта за установяване на адм. нарушение не са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП не съдържат всички изискуеми от закона реквизити, в частност ясно описание на нарушението по чл.6, ал.1 от ЗДвП и чл.157, ал.8 от ЗДвП, както и правилна правна материално-правна квалификация.

Съдът дължи произнасяне по спора, с който е сезиран и за неговото разрешаване следва да установи приложимия закон и фактите, които осъществяват конкретна хипотеза на правна норма, за да бъде приложена съответната диспозиция или санкция.

За нарушението по т.2:

В настоящия случай посочената материално правна норма, която се сочи, че е нарушена /разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП/, не е изрична, а с бланкетна диспозиция, която макар и да не съдържа изрично препращане към законов текст или нормативен акт, следва да се запълни, като в съдържанието и следва да се внесат признаци от други материално-правни норми. Следователно, за да е факт съответна на установеното и предявено по фактите правна квалификация, то същата следва да съдържа и нормативните разпоредби, които указват съответния начин на регулиране на движението на ППС, съответно видовете светлинни сигнали и тяхното значение, с което участниците в движението, в случая водача на МПС, следва да съобразяват своето поведение.

Според санкционната разпоредба на чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП, "наказва се с глоба от 150.00 лв. водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението." Разпоредбата е поставена вр. с тази на чл.6, т.1 от ЗДвП, която като обща и бланкетна, създава задължение за всички участници в движението (водачите на ППС /ППС/ попадат в тази категория - съгл. §1, т.28, изр.2 от ДР на ЗДвП) да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Същевременно разпоредбата на чл.7, т.1, б."б" от Наредба №17 от 23.07.2001 г. на МРРБ доразвива и запълва съдържанието на общата разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДвП, като предвижда, че за регулиране на движението на ППС се използват видовете светлинни сигнали: 1. немигаща светлина: ...б) с червен цвят, която означава "преминаването е забранено", като водачите на ППС са длъжни да спрат преди стоп-линията, преди пешеходната пътека или преди линията, на която е поставен светофарът, когато стоп-линия и пешеходна пътека не са очертани; когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището. Съгласно чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП светлинните сигнали на светофарната уредба имат следното значение: червена светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на ППС не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. Видно е, че текстовете на двете последни разпоредби са напълно идентични, като уреждат значението на червената светлина на светофарната уредба и задълженията на водачите на ППС при наличието на червена светлина.

Така се налага извод за непълна/неправилна правната квалификация, на описаното нарушение.

За нарушението по т.4:

Така описаното нарушение създава неяснота относно приетото изпълнително деяние. Посочено е, че жалбоподателя управлява, след като има неплатени глоби, както и че носи връчено НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок на изплащане. Така не става ясно дали нарушението е за това, че управлява, като има неплатени глоби или за това, че носи връчено НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок на изплащане

На следващо място разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП предвижда, че НП заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. От фактическа страна обаче повдигнатото на жалбоподателя адм. обвинение по чл.157, ал.8 от ЗДвП се основава на това, че управлява лек автомобил, като има неплатени глоби и носи връчено НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок на изплащане. Така се установява, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е описано нарушение, което въобще не съответства на посочената като нарушена за него разпоредба, което императивните правила на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН предвиждат. И тук посочените факти не задоволяват законовото изискване за пълно, точно и ясно описание на нарушението. 

Наличието на противоречие в описанието на нарушението и неговата правна квалификация, винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото засяга правото на защита на наказаното лице, тъй като противоречието между фактическо и правно обвинението не може да осигури ефективна защита на лицето, което няма как да разбере в какво точно е обвинено. Неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря за нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.157, ал.8 от ЗДвП е засегнало правото му на защита и е основание за отмяна на НП по т.2 и т.4, като незаконосъобразно.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП по т.1 и т.3 съдът намира, че е правилно. Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че са налице и доказани по безспорен начин адм. нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от жалбоподателя. Съставомерността на деянията е установена по безспорен начин. Факта, че жалбоподателя е управлявал автомобил, без да ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, и не е носил СУМПС, е безспорно установен от приетите в съдебното производство пред съда писмени доказателства, както и и свидетелски показания, поради което съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя, че отразените в НП фактически обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение.

Съдът намира, че АУАН е редовен, поради което следва да намери приложение в конкретната хипотеза презумпцията, въведена в чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и въззивника е този който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти. Такова по делото не е проведено успешно, поради което състава на първоинстанционният съд, намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка за нарушенията по т.1 и т.3 е правилна.

За нарушението по т.1:

Съдът намира, че НП е правилно.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие - неизползване на предпазните колани, с които МПС са оборудвани. От разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, и от другите приложени по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като при направената му проверка е било установено, че не е бил поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът е бил оборудван. Превозните средства са оборудвани с колани, за да преминават по съответния ред през тялото на водачите и за да ги предпазват от наранявания по време на движение. Именно за това същите са обезопасителни и следва да се използват по указания ред. Жалбоподателят е управлявал автомобила без да е поставил такъв колан, с който е бил оборудван. Така е застрашил своята сигурност. Поради горното и предвид доказаността на нарушението, че жалбоподателят не е използвал обезопасителен колан, движейки се с управляваното от него МПС и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП, основателно е ангажирана административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП която предвижда, че се наказва с глоба от 50.00 лв., водач който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Законът определя сумата по категоричен начин и не оставя на административно-наказващия орган самостоятелност в преценката при индивидуализацията.

За нарушението по т. 3:

Съдът намира, че НП и по тази точка е правилно.

За нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

С описаните в НП действия жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Следователно същата предписва правила за поведение на определени субекти - адресати на нормата, а именно водачи на моторно превозно средство. В случая АНО въвежда твърдение, че нарушителят не е носил СУМПС. Изводът е законосъобразен. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Също безспорно е доказано и, че в момента на управление на автомобила, не е носил, съответно представил на проверяващите този документ, който като водач е длъжен да носи съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Това му поведение осъществява състава на описаното нарушение, защото същото предвиждат водачът да носи тези документи и санкционира неизпълнението именно на това задължение. С оглед на тези мотиви се налага и извод, че жалбоподателят е осъществил съставомерното деяние по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Ето защо правилно на жалбоподателя е наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП - глоба от по 10.00 лева, който е с фиксиран размер, поради което административно-наказващият орган е определил един законосъобразен и справедлив размер на наказанието.

В случая не е налице и маловажност по чл.28 ЗАНН на всяко едно от двете нарушения и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на адм. нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако всеки от процесните случаи бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано. Съставът на нарушенията е формален, поради което липсата или незначителността на вредни последици от нарушенията не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен Начинът, по който нарушителят е извършил нарушенията, не се отличава по нищо от обичайния начин на извършване на нарушения от същия вид. Ето защо съдът приема, че НП по т.1 и т.3 е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено в тази си част.

По отношение на отнетите контролни точки.

На основание Наредба №Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, на жалбоподателя са отнети общо 6 контролни точки.

Отнемането на контролните точки не е отделно адм. наказание, а последица от наложеното наказание. Следователно, то не подлежи нито на самостоятелно обжалване, нито на съдебен контрол, наред едновременно с обжалването на наложеното наказание. Законосъобразното отнемане на контролни точки е предмет на съдебна проверка в производството по оспорване на заповеди по чл.171, т.4, във вр. с чл.157, ал.4 от ЗДП. Отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, но само по себе си отнемането им не съставлява административно-наказателна санкция. Понятието е законово дефинирано - контролните точки са средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право. С оглед на това съдът няма право в производството по обжалване на НП да обсъжда отнемането на броя контролни точки, нито да изменя техния брой или да отменя отнемането. Евентуални грешки при посочване броя на контролните точки в дадено НП могат да бъдат предмет на контрол в производство по обжалването на заповед по чл.171, т.4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за управление.

За нарушенията по т.2 и т.4:

Всяко от описаните в АУАН и в НП деяния по т.2 и т.4 от НП не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.157, ал.8 от ЗДвП, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на тези адм. нарушения, за които е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице на основание основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП.

За нарушението по т.2:

Съдът намира, че НП е неправилно.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП по т.2 съдът намира, че и неправилно. Събраните по делото доказателства не установяват факта на извършеното нарушение от гледна точка на неговата правна квалификация.

За да е установено безспорно извършването на процесното вменено адм. нарушение от обективна страна следва да е установено преминаването на МПС при светещ червен сигнал на светофара, забраняващ преминаването. Фактите по делото, такива каквито са установени, сочат, че на посочените в НП дата и час в г.Банско служителите на полицията са се намирали в служебния си автомобил, с който са пътували по у.„Х.Б.” в г.Р.. Свидетелите твърдят още, че МПС, управлявано от жалбоподателя се е движело по у.„А.С.“, като на кръстовището образувано от двете улици водача е "преминал" при светещ червен сигнал на светофарната уредба.

Като се вземе предвид мястото, на което безспорно се установява, че са били контролните органи, то не съществува съмнение, че нито един от двамата свидетеля не е имал пряка видимост, към сигналите на светофара от секцията, регулирала движението на ППС от направлението, в което е бил автомобилът на жалбоподателя. От позицията си тези свидетели няма как да са имали видимост и да възприеме светлинния сигнал от страната на жалбоподателя. От което следва извод, че двамата служители са се ръководели не от непосредствено възприятие на относимата към движението на въззивника секция, а от светлините на секциите, които са виждали непосредствено. Такъв способ за установяване вида на светлинен сигнал на част от светофарна уредба, към която не е налице видимост, сам по себе си е недопустимо да обоснове административно-наказателна отговорност за нарушение с процесния фактически състав. Същите не са имали видимост конкретно към секциите на светофара, с чиито сигнали е следвало да съобразява своето поведение наказаният водач, което е от съществено значение, като се вземе предвид възражението на водача, направено още към момента на съставяне на акта за установено нарушение, както и тезата, застъпена в жалбата, че е преминал на жълт, когато е пресичал кръстовището.

Твърдения, основани на непряко възприети факти и обстоятелства, сходни с предположения и нескрепени с допълнителни безспорни доказателства не могат да послужат за годно доказателство. Дори и да се приеме, че са налице косвени доказателства /в случая показанията на свидетелите на АНО за секцията на светофара от към страната на жалбоподателя/ за претендираните обстоятелства, даващи индикации за нарушение, същите не се потвърждават чрез други безспорни факти и обстоятелства, които да потвърждават деятелността по несъмнен начин. Преди издаване на НП наказващият орган, въпреки придадената презумптивната доказателствена сила на акта (чл.189, ал.2 от ЗДвП) е следвало да събере доказателства за така спорните обстоятелства (направено е възражение от страна на водача). В хода на производството по съдебно обжалване в тежест на наказващия орган е да докаже административно-наказателното обвинение, като установи безспорно всички подлежащи на доказване факти и обстоятелства, включително и посредством доказателства относно функционална свързаност на светлинните сигнали на светофарната уредба, такава, че от директното възприятие на сигналите на една нейна секция, да може да следва извод, основан в алгоритъма на работа на системата, за вида на сигнала на секция на светофара, невидима за директно възприятие от страна на контролиращите служители на полицията. Последното би обслужило в известна степен избрания от страна на проверяващите метод на контрол, вместо избор за осъществяване на контрол посредством директно възприятие на светлинните сигнали и поведението на водачите, или използването на други допустими доказателствени способи, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП.

Предвид посоченото, според настоящия състав на съда, отразеното в АУАН и в НП обстоятелство, че управляваният от жалбоподателя автомобил "навлиза" в кръстовището при подаден от светофара забраняващ преминаването сигнал (червена светлина), не може да бъде прието за несъмнено установено, респективно за доказано, тъй като актосъставителят и колегата му не са имали пряка видимост към светофара в частта от кръстовището, в която е навлязъл управляваният от жалбоподателя автомобил.

Горното, обосновава извод, че е недоказано осъществяването от страна на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, на вменения му административно-наказателен състав, което също води до отмяна на НП по т.2, като неправилно.

За нарушението по т.4:

Съдът намира, че НП е неправилно.

Описаното в АУАН и в НП деяние не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение по чл.157, ал.8 от ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице по чл.185 ЗДвП. Влизането в сила на НП поставя края на едно административно-наказателно производство. Носенето на НП с "изтекъл срок на плащане" по същество не представлява нарушение на нормите на ЗДвП. Съгласно текста на чл.157, ал.8 ЗДвП НП заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. При това положение, в действителност контролните органи очевидно са констатирали липса на контролен талон, поради отнемането му за нарушение, констатация за което обаче, в обстоятелствената част на обвинението липсва. Не представянето на контролен талон представлява друго нарушение - на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и прецизното квалифициране на нарушението е изисквало посочване именно на тази норма, обвързана със съответната разпоредба от чл.157, ал.8 от същия закон. Разписаното в чл.157, ал.7 от ЗДвП сочи, че отнетия контролен, талон се връща едва при плащане на наказанието глоба, наложено с НП издадено въз основа на съответния акт. Предвид срока за произнасяне по преписката по чл.52, ал.1 от ЗАНН и срока за доброволно плащане на глобата /едномесечен от влизане в сила на издаденото НП/, то очевидно и при добросъвестност от страна на нарушителя същият не би могъл веднага след изтичане на едномесечния срок по чл.157, ал.6 ЗДвП, в който актът замества контролния талон, да си получи същия обратно. На практика възможността му да плати веднага глобата, която му бъде наложена, в т. ч. и преди влизане на постановлението в сила /което ал.7 от с. р. допуска и има за последица незабавно връщане на контролния талон/, се предпоставя от действията на АНО - да е издал постановление в срока за произнасяне по чл.52, ал.1 от ЗАНН и да го е връчил на нарушителя. Именно с оглед тази процедура, в чл.157, ал.8 от ЗДвП се съдържа аналогично на това в ал.6 предписание - че НП заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Какви са конкретните фактически обстоятелства в казуса, остава неясно. В обжалваното НП не е посочена и дата на влизане в сила на носеното НП, което следва да замени контролния талон. Така не може да се установи и не се установява дали това НП заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.

Изложеното мотивира извод, че незаконосъобразността на обжалваното НП в тази част произтича, както от неточното квалифициране на нарушението /следствие от неправилно подвеждане на фактите под съответната администартивно-наказателна норма/, така и от необосноваността /фактическа и доказателствена/ на вмененото административно-наказателно обвинение.

В заключение съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушения на разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.157, ал.8 от ЗДвП, поради което НП в тази му част е неправилно и като такова подлежи на отмяна.

Липсата на установеност на нарушенията по т.2 и т.4 от НП, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправното деяние от обективна страна.

С оглед този изход на делото следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Рг.РС, сторените по делото разноски за свидетел, сума от 8.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на ИЛ.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №1. г., издадено от н-к на РУ„П“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба от 50.00 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП - глоба от 10.00 лв.

ОТМЕНЯ НП №1. г., издадено от н-к на РУ„П“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП - глоба от 50.00 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв.

ОСЪЖДА К.Г.Ю. с ЕГН*, да заплати на Рг.РС, сторените по делото разноски за свидетел, сума от 8.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на ИЛ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………….