О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    4255

 

Номер   4255

Година   10.09.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

На закрито заседание в следния съcтав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101141

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Т.“О., ЕИК*, с адрес в Г.Р., У.„И.М.”№64, представлявано от управителя Т.Х.Д., против „ВиК“Е., ЕИК*, с адрес в Г.Б., У.„А.Ч.”№3, представлявано от управителя Р.Н.Д..

Твърди се в исковата молба, че на 10.10.2018 г. срещу ищцовото дружество е образувано изп. дело №344 по описа за 2018 г. на ЧСИ В.Т., рег. №795 и район на действие – Бл.ОС. Предмет на изпълнителното производство е вземане на ответното дружество в размер на 1`092.00 лв. за м.11.2014 г. Ищецът претендира, че вземането на „ВиК“Е.-Б. е периодично, поради което правото на принудително изпълнение се погасява с изтичането на тригодишна давност. Като твърди, че падежът на задължението е 30.11.2014 г., законният представител на „Т.“О.-Р., моли да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1`092.00 лв., за събирането на която е образувано изп. дело №344 по описа за 2018 г. на ЧСИ В.Т..

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество, чрез законния си представител, депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Доводите за недопустимост на производство ответникът основава на липсата на изменение на обстоятелства, настъпило след влизане в сила на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. Г. дело №1667 по описа за 2017 г. на Рг.РС. Излага и твърдения, че ищцовото дружество не е възразило срещу дължимостта на вземането по заповедта нито по реда на чл.414 от ГПК, нито по реда на чл.423 от ГПК.

По същество, ответникът оспорва иска като неоснователен и твърди, че вземането му не е погасено по давност. Ответникът сочи, че вземането му е за стойността на предоставени ВиК услуги за периода от 31.01.2015 г. до 30.09.2017 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 13.12.2017 г., поради което не е изтекъл тригодишния давностен срок. Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена на 20.09.2018 г., след което са предприемани действия от страна на взискателя, прекъсващи давността.

С протоколно определение №3388 от 18.07.2019 г. производството по делото е прекратено на основание чл.232 от ГПК – поради оттегляне на иска.

На 29.07.2019 г. процесуалният представител на ответното дружество депозира молба, с която иска да бъде допълнено прекратителното определение като ищецът бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски за заплащането на адвокатски хонорар в размер на 600.00 лв. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие.

В срока за отговора по чл.248, ал.2 от ГПК, законният представител депозира отговор, с който оспорва искането за присъждане на разноски и алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите, наведени в молбата за допълване на прекратителното определение в частта му за разноските и в отговора на същата, намира искането за изменение на определение №3388 от 18.07.2019 г. за недопустимо, предвид следното:

Искането изхожда от процесуално легитимирано лице – ответното дружество, чрез процесуалния му представител.

То е депозирано в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК – срока за обжалване на определението, което е съобщено на ответника на 24.07.2019 г. Молбата за допълването на крайния съдебен акт в частта за разноските е депозирана на 29.07.2019 г. т.е. преди изтичането на едноседмичния срок за обжалване на протоколното определение.

Според съда, депозирането на молбата по чл.248 ал.1 от ГПК, е преклудирано на основание чл.80 от ГПК, тъй като ответникът не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на крайния съдебен акт в частта му за разноските. Съобразно задължителните указания дадени с т.2 от ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, списък на разноските следва да бъде представен и в случаите, когато страната е направила само един разход (какъвто е настоящият). Според чл.80 от ГПК крайният срок, в който страна следва да представи списъка на разноските е до приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция. В настоящия случай е неприложим този преклузивен срок, тъй като производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска преди приключване на устните състезания по делото в първата инстанция. По тази причина е допустимо искането за присъждане на разноски да бъде направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, в който срок следва да бъде представен и списъка по чл.80 от ГПК. С молбата за допълване на крайния съдебен акт в частта му за разноските, обаче, пълномощникът на ответното дружество не представя списък на разноските, поради което съдът приема искането за недопустимо.

Независимо от горното, съдът счита молба и за неоснователна. Страната има право на разноските, които е направила в производството пред съответната инстанция преди неговото приключване. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие адвокатския хонорар, който ответника претендира да му бъде присъден е заплатен след постановяването на прекратителното определение от 18.07.2019 г. – на 26.07.2019 г. На основание чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на производство, ако тези разноски са направени преди прекратяването. Според съдържанието на договора за правна защита и съдействие, приложен към молбата по чл.248 от ГПК, ответното дружество е заплатило адвокатски хонорар след прекратяването на делото, поради което е недопустимо репарирането на направените от него разходи (в този смисъл определение №66/07.04.2017 г. на ВКС по ч. Г. дело №49/2017 г., 1-о Г. отд.).

Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на „ВиК“Е., ЕИК*, с адрес в Г.Б., У.„А.Ч.”№3, представлявано от управителя Р.Н.Д., за допълване на определение №3388 от 18.07.2019 г., постановено по гр. дело №1141 по описа за 2018 г. на Рг.РС, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.ОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия:…………………………………