Р Е Ш Е Н И Е    4323

 

Номер   4323

Година   16.09.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100817

по  описа  за

2019

година

 

Производството делото е образувано по искане с правно основание чл.26 от ЗЗД, депозирано от АСП, Д„СП-Р., представлявана от С.К. – Н-к отдел СЗ.

Твърди се в искането, че детето Р.Б.А., ЕГН*, е родена от майка В.Н.Р., ЕГН* и баща – Б.К.А., ЕГН*.

По повод на постъпил сигнал на 29.02.2016 г., че Р.А., сестра й К. и брат й И. са оставени без надзор в барака в Г.С., по отношение на детето са предприети действия за закрила и с решение №7214 от 22.12.2017 г. по гр. дело №1534 по описа за 2017 г. на Рг.РС е наложена мярка за закрила – настаняване в Център за настаняване от семеен тип – Г.Р. за срок от 18 месеца. През този период майката и бащата не са проявили заинтересованост от дъщеря си, поради което не са налице условия за реинтеграция на детето в биологичното му семейство.

Въз основа на тези обстоятелства, представляващият ДСП-Р. сезира Рг.РС с искане да бъде продължена мярката за закрила по отношение на непълнолетната Р.А. - настаняване в Ц.-Р., за срок от 18 месеца или до промяна в обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес.

С молбата са представени писмени доказателства.

В съдебно заседание пълномощникът на Д“СП”-Р. поддържа молбата и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

Особеният представител на малолетното дете изразява становище за допустимост и основателност на искането на ДСП-Р.. Не прави доказателствени искания.

Съдът, след като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Р.Б.А., ЕГН*, родена на 10.03.2004 г. е дъщеря на В.Н.Р., ЕГН* и на Б.К.А., ЕГН* (удостоверение за раждане на л.9 от делото).

С решение №7314 от 22.12.2017 г., постановено по гр. дело №1534 по описа за 2017 г. на Рг.РС спрямо непълнолетната Р.А. е наложена мярка за закрила „настаняване на дете за отглеждане в с предоставяне на социална услуга – резидентен тип“, посредством настаняване в Център от семеен тип – Г.Р. за срок от 18 месеца.

Със заповед №ЗД/Д-Е-Р-019 от 12.07.2019 г. на Директора на ДСП-Р. настаняването на Р.А. в Център за настаняване от семеен тип – Р. е продължено по адм. ред.

От данните в социалния доклад, изготвен от А„СП” – О„ЗД”-Р. се установява, че Р.А. е настанена в Ц.-Р., тъй като е била изоставена от майка си в крайно лоши битови условия. За периода на настаняването на детето в Центъра от година и половина, В.Р. не се е интересувала от дъщеря си и я е посетила само веднъж. Бащата се е обадил по телефона само веднъж на дъщеря си, като я е уведомил, че скоро се е завърнал от чужбина и е бездомен. Детето е ученичка и посещава редовно учебни занятия. Поради затруднения в образователния процес, посещава ЦСОП„Р.и.“-с.Д.Д., О.Р.. В Ц.-Р. на детето е предоставена възможност да участва в организирани училищни мероприятия – празници, рождени дни, организирани екскурзии и почивки. Според констатациите на социалния работник, емоционалната връзка между майката и детето е прекъсната.

В съдебно заседание, проведено на 08.08.2019 г. е изслушана непълнолетната Р.А., която заявява, че й харесва в Ц.-Р. и се чувства по-добре от мястото, където е живяла преди настаняването й.

Майката В.Р. е призована по телефона за явяване в открито съдебно заседание, но не се явява, като по данни на социалния работник в проведен с него разговор, е заявила, че няма възможност да пътува до Г.Р..

Според данните в писмо от 20.08.2019 г. на Директора на Д„СП-С., В.Р. обитава жилище, което няма необходимите за отглеждане на дете хигиенно-битови условия, няма стабилни доходи и не е в състояние да полага адекватни грижи за децата си.

При така установеното фактическо положение, съдът счита молбата за допустима и основателна, предвид следните правни съображения:

Искането, с което е сезиран Рг.РС е процесуално допустимо, тъй като изхожда от едно от изчерпателно изброените в чл.26, ал.2 от ЗЗД.

То е и основателно с оглед наличието на предпоставките на чл.25, ал.1, т.3 от същия закон. По делото се установи, че от В.Р. е в трайно затруднено материално положение – няма данни да получава доходи, живее в неподходящи битови условия и понастоящем не е в състояние да полага нужните грижи за малолетната си дъщеря. По отношение на бащата Б.А. също са налице данни, че няма финансови средства дори за собствената си издръжка и не разполага с никакво жилище. Същевременно, по делото се установи, че майката и бащата не проявяват и заинтересованост към детето си в продължение повече от една година и половина, през която Р.А. е настанена в Ц.-Р., те не са се интересували от нея, не са я посещавали и не са поддържали контакт. От друга страна, в социалната институция, в която е настанено детето, за него се полагат адекватни грижи, като са осигурени образователните, здравните и емоционалните му потребности. Ето защо, съдът счита, че в интерес на детето е мярката за закрила „настаняване в услуга от резидентен тип“ да бъде продължена за поискания срок от 18 месеца.

По така изложените доводи, съдът счита че молбата на Директора на Д“СП”-Р. следва да бъде уважена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.28, ал.4 от ЗЗД., съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРОДЪЛЖАВА взетата спрямо Р.Б.А., ЕГН*, мярка за закрила “настаняване в социална услуга от резидентен тип” – настаняване в Център за настаняване от семеен тип – Р., за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на постановяване на настоящето решение или до настъпването на причини, водещи до изменение или прекратяване на същата.

Решението се изпълнява незабавно, като обжалването му не спира изпълнението.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.ОС в 7-дневен срок, считано от датата на връчването му на молителя, на особения представител на малолетното дете и на биологичната майка.

 

Районен съдия:...................................................