П Р И С Ъ Д А    4140

 

Номер   4140

Година   03.09.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20171240200931

по  описа  за

2017

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимият А.Д.Д. роден на 27.12.1964 г. в г.Б., о.Б., с адрес: г.Б., о.Б., У.„В.Л.”№2., българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН*, ЗА НЕВИНЕН в това, че при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1, пр.2 НК извършил следните престъпления:

1. След като е бил лишен от правото да се разпорежда и управлява като едноличен собственик на капитала на Е.„., ЕИК*, обявено в несъстоятелност с Решение №590/18.02.2013 г. по ТД №130/2011 г. по описа на Бл.ОС, на неустановена дата в периода около м.04. - м.05.2013 г. в г.Б., о.Б., противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - МПС с рег. №*, вид: товарен автомобил, марка/модел „М.310Д“, собственост на „.Е., ЕИК*, на стойност 6`300.00 лв. - престъпление по чл.206, ал.1 НК.

2. След като е бил лишен от правото да се разпорежда и управлява като едноличен собственик на капитала на Е.„., ЕИК*, обявено в несъстоятелност с Решение №590/18.02.2013 г. по ТД №130/2011 г. по описа на Бл.ОС, на 01.01.2016 г. в Г.П., о.Б., противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - МПС с рег. №*, вид: специален автомобил, марка/модел „М.2629“, собственост на „.Е. на стойност 47`500.00 лева, като обсебването е в големи размери - престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 НК, вр. с чл.206, ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

Особено мнение на председателя на състава: председателя на състава подписва присъдата с особено мнение, като счита, че подсъдимият А.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на всяко от двете престъпления, за които е предаден на съд.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Бл.ОС.

 

Председател: ……………………………………..

 

Съдебни заседатели:

1. ………

2. ………

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 16.09.2019 година

към ПРИСЪДА №4140 от 03.09.2019 г.

по НАК.Д. №931 от 2017 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РП-Р., с който подсъдимият А.Д.Д. е предаден на съд за това, че при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1, пр.2 НК извършил следните престъпления:

1. След като е бил лишен от правото да се разпорежда и управлява като едноличен собственик на капитала на Е.„., ЕИК*, обявено в несъстоятелност с Решение №590/18.02.2013 г. по ТД №130/2011 г. по описа на Бл.ОС, на неустановена дата в периода около м.04. - м.05.2013 г. в г.Б., о.Б., противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - МПС с рег. №*, вид: товарен автомобил, марка/модел „М.310Д“, собственост на „.Е., ЕИК*, на стойност 6`300.00 лв. - престъпление по чл.206, ал.1 НК.

2. След като е бил лишен от правото да се разпорежда и управлява като едноличен собственик на капитала на Е.„., ЕИК*, обявено в несъстоятелност с Решение №590/18.02.2013 г. по ТД №130/2011 г. по описа на Бл.ОС, на 01.01.2016 г. в Г.П., о.Б., противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - МПС с рег. №*, вид: специален автомобил, марка/модел „М.2629“, собственост на „.Е. на стойност 47`500.00 лева, като обсебването е в големи размери - престъпление по чл.206, ал.3 пр.1 НК, вр. с чл.206, ал.1 НК.

Представени са и доказателствени материали /ДП 55/2017 г., по описа на ОСО при ОП-Б./, които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.

Подсъдимият - редовно призован, се явява лично.

В хода на съдебното следствие не дава обяснения.

В съдебните прения заявява, че след кризата от 2008 г. дружеството е изпаднало в несъстоятелност. Автомобилът, който е предаден за скраб е бил в окаяно състояние, като сумата от продажбата му е осчетоводена. Вторият от инкриминираните автомобили, който е бетон-помпа е бил скъп такъв. Не е искал да го продава или преотстъпва, защото е имал надежда, че дейността на дружеството ще се възстанови.

В последната си дума настоява да бъде оправдан.

Защитникът му - адвокат С. застъпва становище, че подзащитният му следва да бъде оправдан. Излага довод, че обвинението е останало недоказано, а подсъдимият е невинен по така повдигнатото обвинение.

Мотивира заетата позиция със съображения, че МПС с рег. №* не е зачислен в патримониума на дружеството. Сочи, че това обстоятелство се установява освен от писмените доказателства, така и от заключението на вещото лице. Излага, че последното е установило, че в счетоводството на дружеството липсват данни, то да е собственик на този автомобил.

На следващо място твърди, че дори да се приеме че автомобила е бил собственост на дружеството, от това обстоятелство не следва, че подсъдимият се е разпоредил с тази вещ противозаконно. Така в дружеството е имало решение на общото събрание обективирано в протокол, което е разрешавало на управителя да продава бракуваното имущество. От друга страна дори тази вещ да е продадена, сумата от сделката е постъпила в баланса на дружеството, като същата е осчетоводена.

На трето място защитата излага довод, че инкриминирания период на присвояване на автомобила също не е доказан. Така е установено, че автомобила е придобит от свидетеля Т. през 2010 г. – 2011 г., а след това тази вещ е препродадена на свидетеля З..

По отношение на МПС с рег. №*, адвокат С. сочи, че не е доказано, че подписа в договора за наем е на подсъдимият. В същото време дори да се приеме, че този договор е истински, Ч. него са реализирани действия по управление, а не на разпореждане, защото вещта не е преминала в собственост на дружеството-наемател. И тук защитата счита, че инкриминираната дата на предаване на автомобила не е доказана. Сочи, че този автомобил също е предаден за ползване много преди датата на сключване на договора за наем, посочен по-горе.

П.К. поддържа обвинението срещу подсъдимият, както относно правната квалификация на деянията, така и относно фактическата обстановка, отразени в обвинителния акт. Навежда довод, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.206, ал.1 НК и чл.206, ал.3, пр.1 НК, вр. с чл.206, ал.1 НК. Излага съображения, че фактическата обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Пледира за налагане на наказание "лишаване от свобода" за срок от една и три години съответно за първото и второто деяние, като след определяне на общо най-тежко наказание, изпълнението му следва да се отложи за изпитателен срок от 5 години. Тежестта на наказанията обосновава с отегчаващи вината обстоятелства, каквито са високата стойност на причинените вреди и последиците от деянията.

Поддържа и довод, че подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

А.Д.Д. е роден на 27.12.1964 г. в г.Б., о.Б., с адрес: г.Б., о.Б., У.„В.Л.”№2., българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН*.

 „.Е., ЕИК* притежавало множество автомобили, сред които и МПС с рег. №*, както и МПС с рег. №*. Двете последни били регистрирани в КАТ като собственост на „.Е., второто от тях на 22.08.2006 г., а първото на 31.08.2005 г., за което на търговеца били издадени свидетелства за регистрация /част 1 и част 2/.

От 21.07.2010 г. като управител на дружеството в ТР бил вписан подсъдимият А.Д.Д..

Междувременно в резултат на световната икономическа криза от 2008 г., същата година и следващите такива „.Е. започнало да изпитва затруднения при осъществяване на дейността си. Поради тази причина подсъдимият А.Д.Д., след назначаването му като управител на същото, започнал да предприема действия по реализиране на приходи, Ч. продажба или ремонт на движими вещи собственост на търговеца, които били непотребни или станали негодни за ползване.

Така в края на 2010 г. подсъдимият А.Д.Д. предоставил на свидетеля З.Д.И., МПС с рег. №* /автомобила бетон-помпа/, което му било потърсено от същия, който му предложил да му го даде, за да го ползва, като преди това го отремонтира. Същата година автомобила бил транспортиран до г.П., където било отремонтирано в бетоновия възел на управляваното от този свидетел дружество „Б.К.”ООД, а след това свидетеля З.Д.И. започнал и да го ползва за стойността на ремонта, възлязла на сума от около 6`000.00 лева. Така ползвал камиона около 2 години. След това през 2015 г. – 2016 г. МПС-то се развалило. Тогава свидетеля З.Д.И. се обадил на подсъдимия и му казал, че следва отново да се ремонтира, като не може повече да го поддържа. Последният му отговорил, че ще дойде да си го прибере, но така и не изпълнил обещанието си.

Междувременно през есента на  2011 г. свидетеля Я.И.Т., който притежавал морга за стари автомобили в г.Б. се разбрал с подсъдимият А.Д.Д. да закупи МПС с рег. №*, вид: товарен автомобил, марка/модел „М.310Д“, за сумата от 1`300.00 лева - 1`600.00 лева. В същия този период свидетеля Я.И.Т. предал на последния тази сума лично на ръка, а последния му откарал автомобила и предал владението върху него, без двамата да сключат писмен договор. Подсъдимият обаче му обещал, че в последствие ще сключат такъв.

След като ремонтирал автомобила, който по представения му талон /част 1/ се водел собственост на „.Е., през лятото на 2012 г. свидетеля Я.И.Т. го разменил със свидетеля Й.И.З. за микробус. По-късно последния му се обадил като поискал големия талон на автомобила, за да го прехвърли на свое име. Тогава Я.И.Т. се обадил на подсъдимия, който обещал, че ще прехвърли собствеността върху автомобила. Й.И.З. също разговарял с подсъдимият, който и на него обещал да намери големия талон на автомобила и да му прехвърли собствеността върху вещта. Известно време след това подсъдимият заявил на Й.И.З., че обещаното не може да бъде изпълнено. През 2015 г. последният продал автомобила за сума от 3`500.00 лева на Й.И.Ч., но без да сключат писмен договор, като му обяснил, че ПС е на „.Е..

Междувременно лошите финансови резултати на „.Е., довели до откриване на производство по несъстоятелност срещу него в окръжния съд по седалището му, а именно в ОС-Б.. По образуваното дело било постановено решение, с което правомощията на подсъдимият А.Д.Д., в качеството му на управител на „.Е. били прекратени, като същевременно била прекратена и дейността на дружеството. Това решение било вписано в ТР на 21.02.2013 г., като със същото за синдик бил назначен В.С.. По-късно същият бил сменен с нов такъв, а именно В.Ц.. В края на 2015 г. и последния бил сменен с нов, а именно със свидетеля Н.Г., като междувременно В.С. /първият от синдиците/ починал.

След откриване на двата автомобила, същите били оставени на отговорно пазене у лицата, които са установени като последни владелци. Така с протокол за отговорно пазене от 11.04.2017 г., МПС с рег. №*, е оставено на отговорно пазене на Й.Ч., а с протокол за отговорно пазене от 08.03.2017 г., МПС с рег. №*, е оставено на отговорно пазене на З.И..

Видно от видеоклип /стр.142/ се установява, че е заснето извършване на технически преглед на МПС марка „М.“ с рег. №*, като на 2-та минута и 5-тата секунда видеоклипа прекъсва.

От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването автотехническа оценителна експертиза се установява, че към датата на деянието МПС с рег. №* е на стойност 47`500,00 лева.

От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването автотехническа оценителна експертиза се установява, че към датата на деянието МПС с рег. №* е на стойност 6`300,00 лева.

От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза /стр.96/ се установява, че поради непълна документация при синдика няма договори между „С.”Е. и „М.с.”Е. или „С.”Е. за продажба на товарен автомобил, марка и модел „М.310Д“, както и за извършени плащания по повод продажбата му в периода 2009 г. – 2016 г.

От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /стр.199/ се установява, че поради непълна документация при синдика и в дружеството няма счетоводни документи от които да е видно изваждане от активите на дружеството на двата инкриминирани автомобила. За МПС с рег. №* не е констатиран Договор за наем на стойност 1`500.00 лева, както и осчетоводени извършени плащания по него от страна на „Б.К.”ООД.

Видно от заключението по изготвената и приложена по делото графическа експертиза, подписа за наемодател в „Договор за наем на ПС” от 01.01.2016 г. не е изпълнен и положен от подсъдимият.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници: показанията на свидетелите Н.А.Г., Й.И.З., Й.И.Ч., З.Д.И., Я.С.Т., Й.Г.Д. и М.Ф., многобройни писмени доказателства надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК доказателства и доказателствени средства, събрани в наказателното производство, както и заключенията по експертизите.

Така установената фактическа обстановка се оспорва частично от подсъдимият и изцяло от неговият защитник. Първият твърди, че сумата от продажбата на автомобилът, който е предал за скраб е била осчетоводена в дружеството. Това се поддържа и от адвокат С., който освен това сочи, че МПС с рег. №* и МПС с рег. №* не са били собственост на управляваното от подзащитният му дружество. Излага също така, че е имало решение на общото събрание на дружеството обективирано в протокол, което е давало право на управителя да продава бракуваното имущество. От друга страна защитата излага довод, че инкриминирания период на присвояване на автомобилите не е доказан. Така МПС с рег. №* е придобит от свидетеля Т. през 2010 г. – 2011 г.,  а МПС с рег. №* е предаден за ползване много преди датата на сключване на договора за наем.

Съдебните заседатели споделят частично тези доводи на подсъдимият А.Д.Д. и защитникът му – адвокат С., защото съображенията на които се мотивират също частично намират опора в доказателствата по делото, поради следното:

Макар да се оспорва от защитата липсват каквито и да било доказателства, които да установят, че към момента на прекратяване дейността на „.Е. и правомощията на управителя му, МПС с рег. №* и МПС с рег. №*, не са били собственост на това дружество. За този факт са налице писмени доказателства – справка от КАТ и талони. От друга страна на по-късен етап първият от автомобилите е установен във владение на свидетеля Й.Ч., като му е предаден за отговорно пазене с протокол от 11.04.2017 г. Вторият от тези автомобили пък е открит в базата, стопанисвана от управляваното от З.И. дружество в г.П., като е оставена на този свидетел за отговорно пазене с протокол от 08.03.2017 г. При тези безспорни факти следва да се установи единствено /с оглед и на застъпената защитна позиция/ как всеки един от тези автомобили е попаднал в лицата, при които са открити, като се проследи хронологията назад във времето, до това, в което за всеки от тях е издаден талон от КАТ.

За установяването на тези обстоятелства са събрани свидетелски показания.

Условно се констатират три групи свидетели. В първата от тях попадат свидетелите З.Д.И. и М.Ф.. Във втората са свидетелите Й.И.Ч., Я.С.Т. и Й.Г.Д.. В третата група пък са свидетелите  Н.А.Г. и Й.И.З..

Съдебните заседатели кредитират изцяло показанията на свидетелите З.Д.И., Й.И.З., Я.С.Т. и Н.А.Г., дадени в хода на съдебното следствие. При констатирано противоречие на тези им показания /за първите трима само за противоречията, а за последния изцяло/, с тези приобщени Ч. прочитането им в съдебно заседание, не следва да се кредитират последните, тъй като същите не намират нужната опора в доказателствената съвкупност.

На първо място следва да се отчете, че първите трима свидетеля не са заинтересовани от изхода на делото.

На следващо място се констатира, че показанията на свидетелите Я.С.Т. и Й.И.З. /дадени в хода на съдебното следствие/ са обективни, логични и последователни. Не са противоречиви помежду си и с останалите доказателства, и по конкретно с показанията на свидетеля Й.Г.Д.. И двамата установяват причината поради която в хода на ДП са дали показания, установяващи фактическа обстановка, различна от тази, очертана в показанията им от съдебното заседание. Показанията на двамата взаимно се допълват, поради което и не възниква съмнение в тяхната правилност.

В съществената за доказване част, най-общо в показанията си, които съдебните заседатели кредитират, свидетеля Я.И.Т. установява, че е закупил автомобила от подсъдимият през есента на  2011 г. за сумата от 1`300.00 лева - 1`600.00 лева, а през лятото на 2012 г. го разменил със свидетеля Й.И.З. за микробус. В тази им част показанията му се подкрепят от тези на последния, който пък от своя страна твърди, че именно през тази година е получил микробуса от свидетеля Я.И.Т..

Съдебните заседатели считат, че достоверни са показанията на свидетеля З.Д.И., дадени отново в хода на съдебното следствие. Този извод се извлича от тяхната непротиворечивост и последователност. Същите съдържат гласни доказателства, относно периода от време /края на 2010 г./, когато този свидетел е получил от подсъдимият А.Д.Д. МПС с рег. №* /автомобила бетон-помпа/. От същите се установява още, че е изпълнил условието за предоставяне, а именно, да го отремонтира, след което и го ползвал за стойността на ремонта, възлязла на сума от около 6`000.00 лева. След като ползвал камиона около 2 години, през 2015 г. – 2016 г. същият се развалилл, а той /свидетеля З.Д.И./, се обадил на подсъдимия и му казал, че следва отново да се ремонтира, като не може повече да го поддържа. 

Показанията на свидетеля Н.А.Г., съдебните заседатели също кредитират частично. Поради заинтересоваността на този свидетел, приемат за достоверни единствено тези дадени в хода на съдебното следствие, като останалите следва да се игнорират напълно.

Съдебните заседатели се доверяват изцяло на заявеното от свидетелите Й.Г.Д. и М.Ф.. Показанията на първия, източник на косвени доказателства, са логически последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се намират в кореспонденция с останалите доказателства, поради което не се откри основание да се дискредитират, включително на база липса на пристрастност и заинтересованост.

Съдебните заседатели оценяват като верни и правдиви показанията на свидетеля Й.Г.Д., защото кореспондират със събраните писмени доказателства в съществените за предмета на доказване части. Свидетеля Й.Г.Д. дава категорични сведения за това, че са издирвани всички автомобили собственост на „.Е.. Свидетелства за това, че е заемал длъжността „разузнавач” в ОД на МВР-Б.. Съобщава още, че в хода на ОИМ било установено местонахождението на МПС с рег. №*, а именно в г.П. във бетонов възел „Б.б.”, стопанисван от „Б.К.”ООД, управлявано от З.Д.И.. Било установено също така, че този автомобил е застрахован в ЗАД„ОЗК-З.”. За МПС с рег. №* пък било установено, че през 2016 г. му е извършен годишен технически преглед, а автомобила е представен за такъв от Й.И.Ч..

Съдебните заседатели кредитират и показанията на свидетелката М.Ф.. Тя също е лице, което е напълно незаинтересована от изхода на делото. Предвид характера на работата и, и изтеклия период от време не би могло да се очаква да помни подробности за всяка една застраховка. От показанията и най-общо се установява, че не си спомня такива за застраховката на МПС с рег. №*, освен това, че е направена в г.П..

Съдебните заседатели кредитират частично събраните по делото писмени доказателства, като намират, че същите допринасят за установяване на обективната истина по делото вр. с релевантните по делото факти, а именно: че към инкриминираните период и дата, автомобилите са били собственост на дружеството, чийто управител преди прекратяване на правомощията му е бил подсъдимият, но владението им е било предадено на З.Д.И. и Я.С.Т., много преди това.

От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват както справка за съдимост, така и справки от Гаранционен фонд, протоколи за отговорно пазене, експертна справка, свидетелства за регистрация, застрахователни полици, контролни талони, удостоверения за техническа изправност, справки от търговския регистър, писмо от ОД на МВР-Б., таблица от отдел „П.”, отчети по сметки на о.Б., приходни квитанции, справка от КАТ, писмо и обвинителен акт, справка за актуално състояние на трудови договори, Договор за наем на ПС от 01.01.2016 г.

Съдът кредитира всичките писмени доказателства по делото, с изключение на Договор за наем на ПС от 01.01.2016 г. /с който „.Е. предоставя за ползване на наемателя „Б.К.”ООД МПС с рег. №*, за цена от 1`500.00 лева за 1 година/, в частта на положения подпис за наемодател. Установява се, че същият не е подписан от подсъдимият в качеството му на управител на дружеството, а от неустановено лице. Така се установява, че договора е с невярно съдържание, защото е установено, че не е подписан от подсъдимия.

Накратко следва да се посочи, че посредством справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан. Видно от справка от Гаранционен фонд МПС с рег. №*, е застраховано  на 15.08.2015 г. с крайна дата на покритие 14.08.2016 г. От справка от Гаранционен фонд МПС с рег. №*, се установява, че това МПС е застраховано  на  09.11.2012 г. с крайна дата на покритие 10.11.2013 г. Застраховката е прекратена на 24.02.2013 г. след това е подновена на 05.09.2013 г. От свидетелства за регистрация /част 1 и част 2/ от 22.08.2006 г. на МПС с рег. №*, се установява, че като собственик е вписано „.Е.. Видно от протокол №12152448 от 07.12.2016 г. е извършен преглед на МПС с рег. №*, като ПС е представено от Й.Ч., а като собственик е посочен „.Е.. Видно от застрахователна полица на МПС с рег. №*, същата е сключена на 13.08.2016 г., от ОЗК„З.”, Ч. агента му М.Ф.. От Контролен талон към застрахователна полица на МПС с рег. №*, се установява, че е сключена на 13.08.2016 г., от ОЗК„З.”, Ч. агента му М.Ф.. От протокол за отговорно пазене от 11.04.2017 г., се установява, че МПС с рег. №*, е оставено на отговорно пазене на Й.Ч.. От протокол за отговорно пазене от 08.03.2017 г., се установява, че МПС с рег. №*, е оставено на отговорно пазене на З.И.. От удостоверение за техническа изправност на МПС с рег. №*, по протокол №12152448 от 07.12.2016 г., се установява, че това ПС е издържало техническия преглед на посочената дата. От удостоверение за техническа изправност на МПС с рег. №*, по протокол №10532801 от 14.05.2016 г. се установява, че това ПС е издържало техническия преглед на посочената дата. От справка от търговския регистър от 05.06.2017 г. на „.Е. се установява, че управителя А.Д. е с прекратени правомощия. От свидетелства за регистрация /част 1 и част 2/ от 31.08.2005 г. МПС с рег. №*, е видно , че като собственик е вписано „.Е.. Видно от писмо от ОД на МВР-Б. на подсъдимият няма данни да е извършвана криминалистическа регистрация. От таблица от отдел „П.”, отчети по сметки на о.Б. и приходни квитанции, се установява, че Й.З. е заплатил на 23.03.2016 г. и 14.05.2016 г. данък за МПС с рег. №*, посочено като собственост на „.Е.. Видно от справка от КАТ-Б. /от 06.08.2015 г./ МПС с рег. №* и МПС с рег. №*, са вписани като собственост на „.Е.. Видно от писмо и обвинителен акт на 19.01.2017 г. в Рг.РС е образувано НОХД №65/2017 г. по внесен срещу подсъдимият обвинителен акт за престъпление по чл.227 г. вр. с чл.227в, ал.2, вр. с чл.227в, ал.1, т.1 пр.1, пр.2 и пр.34 и т.8, пр.2 от НК. Видно от справка за актуално състояние на трудови договори Й.З. е работил по трудов договор в „.Е. от 01.06.2003 г. до 20.02.2008 г. От справка от търговския регистър от 01.02.2019 г. на „Б.К.”ООД се установява, че управител е З.И..

Експертната справка няма характеристиките на експертизата, като способ на доказване по НПК, но има същността на официален документ, по смисъла на чл.93, ал.1, т.5 от НПК. Поради което и съгласно чл.127 от НПК следва да се приеме за годно писмено доказателствено средство (документ), което е валиден доказателствен източник, с който се установяват и/или проверяват доказателства. В случая съдът кредитира Експертна справка №14/21.04.2017 г. с приложени снимки, които установяват, че по номера на рамата на МПС с рег. №*, не са констатирани следи от интервенции или технически поправки.

Изброените до тук писмени доказателства са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, поради което съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче са неотносими към предмета на спора, същите не следва да се обсъждат.

По делото е приложено веществено доказателство1 брой видеозапис, записан на компактдиск, който съдът кредитира. Вещественото доказателство е било изпратено с писмо от ИА „АА”. Съдът кредитира в конкретния случай писмо от ИА „АА” и отразеното в него. Приложения по делото компактдиск и съдържащият се на него видеозапис са категорично свидетелство за идентичността между изпратеното с писмото веществено доказателство и това предявено на страните в съдебно заседание.

Съдът кредитира и заключенията по две автотехнически оценителни експертизи, съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, както и графическа експертиза. Тези заключения не се оспорват от страните, изготвени са съгласно процесуалните правила, безпристрастно и непротиворечиво, а заключенията са пълни и обосновани, поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът няма основания да се съмнява в компетентността и обективността на експертите. Същевременно изготвените заключения по петте експертизи съдържат отговори на поставените задачи.

От заключенията на назначените и изготвени в хода на разследването две автотехнически оценителни експертизи с категоричност са формирани изводи, каква е стойността към датата на деянието на инкриминираните вещи - МПС с рег. №* е на стойност 47`500,00 лева, а МПС с рег. №* е на стойност 6`300,00 лева. Съдът счита за професионално и обективно изготвено всяко едно от тези две заключения на изслушаните по делото автотехнически оценителни експертизи, като ползва същите при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Тези експертни заключения на вещото лице се основават на обоснован научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания.

Видно от заключението на назначените и изготвени в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в документацията при синдика няма договори между „С.”Е. и „М.с.”Е. или „С.”Е. за продажба на товарен автомобил, марка и модел „М.310Д“, както и за извършени плащания по повод негова продажба в периода 2009 г. – 2016 г. Вещото лице установява още, че в документацията при синдика и в дружеството няма счетоводни документи от които да е видно изваждане от активите на дружеството и на двата инкриминирани автомобила. Отделно от това, за МПС с рег. №* не е констатиран Договор за наем на стойност 1`500.00 лева, както и осчетоводени извършени плащания по него от страна на „Б.К.”ООД.

Видно от заключението по изготвената и приложена по делото графическа експертиза, подписа за наемодател в „Договор за наем на ПС” от 01.01.2016 г. не е изпълнен и положен от подсъдимият.

Съдът намери представените от трите вещи лица заключения и направените от тях в съдебно заседание разяснения за обосновани и непредубедени и изгради на тях фактическите си изводи.

За да отговорят на един от основните въпроси поставени в чл.301, ал.1 от НПК, а именно: дали подсъдимият е автор на престъпленията, за които е привлечен да отговаря, съдебните заседатели обсъдиха всички доказателства, върху които се гради приетата за установена фактическа обстановка в обвинителния акт. На базата на установените фактически дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за предмета на делото, съдебните заседатели намират, че не се установи безспорно подсъдимият А.Д.Д. да е осъществил от обективна и субективна страна при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1, пр.2 НК, следните престъпления:

1. След като е бил лишен от правото да се разпорежда и управлява като едноличен собственик на капитала на Е.„., ЕИК*, обявено в несъстоятелност с Решение №590/18.02.2013 г. по ТД №130/2011 г. по описа на Бл.ОС, на неустановена дата в периода около м.04. - м.05.2013 г. в г.Б., о.Б., противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - МПС с рег. №*, вид: товарен автомобил, марка/модел „М.310Д“, собственост на „.Е., ЕИК*, на стойност 6`300.00 лв. - престъпление по чл.206, ал.1 НК.

2.След като е бил лишен от правото да се разпорежда и управлява като едноличен собственик на капитала на Е.„., ЕИК*, обявено в несъстоятелност с Решение №590/18.02.2013 г. по ТД №130/2011 г. по описа на Бл.ОС, на 01.01.2016 г. в Г.П., о.Б., противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - МПС с рег. №*, вид: специален автомобил, марка/модел „М.2629“, собственост на „.Е. на стойност 47`500.00 лева, като обсебването е в големи размери - престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 НК, вр. с чл.206, ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

От анализа на доказателствената съвкупност, не могат да се направят безспорни изводи за съставомерните елементи от обективната и субективната страна на състава на престъпленията съгласно обвинението.

На първо място, съдебните заседатели са приели, че обект на престъпленията са обществените отношения, свързани със собствеността.

Характеристиките на присвоителното престъпление "обсебване", чийто признаци са описани конкретно в нормата на чл.206 НК сочат, че предмет на престъпление са винаги движими вещи, а деецът има фактическата власт върху предмета на престъпление на каквото и да е правно основание. На основата на тази фактическа власт се осъществява от дееца и изпълнителното деяние - акта на противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги в свой или чужд интерес. За да е налице обсебване от обективна страна е необходимо вещта да е чужда и тя да се владее от дееца на определено правно основание, като изпълнителното деяние се осъществява Ч. акт на противозаконно присвояване, Ч. който се засяга възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея. Не е необходимо да са налице последващи действия, с които деецът да се е разпоредил с вещта, тъй като умисълът, респ. намерението му за своене следва да се преценява към момента на противозаконното присвояване. Престъплението се явява довършено в момента, в който собственикът е лишен от възможността да се разпорежда с вещта си.

Съдебните заседатели отчитат наличието на две абсолютно противоположни версии относно извършените престъпления и участието на подсъдимия в тях - от една страна това е тезата на обвинението, която е оборена от анализираните по-горе доказателства, а друга страна - версията на подсъдимия, надлежно обоснована и получаваща убедителна доказателства подкрепа.

Съдебните заседатели споделят довода на защитата, че всяко от деянията за които е повдигнато обвинение на подсъдимия е несъставомерно, защото не се установява да са извършени през инкриминираните време и период. Така не е доказано по безспорен начин извършване на престъпните деяния от страна на подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна. Събраните до този момент доказателства сочат само на  предположение,  че подсъдимият е извършил двете престъпления.

Според съдебните заседатели липсата на фактическа установеност на деянието е правилна, съответна на наличните по делото доказателства.

Обвинителната теза, очертана от фактическите твърдения в обвинителния акт предполага установяването, че в периода около м.04. - м.05.2013 г. в г.Б., о.Б., както и на 01.01.2016 г. в Г.П., подсъдимият противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел - МПС с рег. №* и МПС с рег. №*, съответно за първото и за второто от деянията.

От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият А.Д.Д. е предоставил на свидетеля З.Д.И. МПС с рег. №* /автомобила бетон-помпа/, след което е продал на Я.И.Т. МПС с рег. №*. Тези действия обаче е извършил в края на 2010 г. /за първото от деянията/ и през есента на 2011 г. /за второто от деянията/. Ето защо, от правна страна с оглед на така повдигнатото обвинение съдебните заседатели приемат, че липсва обективният признак от състава на престъпленията – посочените в обвинителния акт инкриминирани период и време.

Обстоятелството, че МПС с рег. №* е бил предаден за ползване на свидетеля З.Д.И., още в края на 2010 г., се установява от показанията на същият този свидетел /в кредитираната им част/. От тогава автомобила е бил паркиран в базата на управляваното от него дружество, като той го е ползвал, докато се развали отново след първоначалният му ремонт. Свидетеля З.Д.И. пряко е контактувал с подсъдимия и е възприел непосредствено фактите по случая. Показанията му са логически свързани и липсват вътрешни несъответствия в изложението му.

Следва да се посочи още, че сключването на застраховка гражданска отговорност на едно МПС или представянето му за извършване на годишен технически преглед е изпълнение на едно законово задължение от собственика на автомобила, доколкото след като същото е в движение и не е бракувано и снето от отчет в Пътна полиция - КАТ, независимо дали същото се ползва или не, то за него следва да бъде сключена застраховка гражданска отговорност и да бъде представяно в срок за извършване на технически преглед. Това задължение може да бъде изпълнено и от всяко трети лице, което има интерес. Това не е действие на разпореждане или присвояване, а вменено законово задължение. Ето защо в случая е без значение кой е предал автомобила за преглед, съответно сключил застраховка „ГО“ за него.

Един от основните свидетели по делото - Я.И.Т., също непосредствено е договарял подсъдимия, като е възприел поведението му. Обстоятелството, че МПС с рег. №* е било продадено от последния на него още през есента на 2011 г., се установява, както от показанията му, така и от тези на свидетеля Й.И.З.. Първият установява, че е закупил автомобила от подсъдимият през есента на  2011 г. за сумата от 1`300.00 лева - 1`600.00 лева, а през лятото на 2012 г. го разменил със свидетеля Й.И.З. за микробус. В тази им част показанията му се подкрепят от тези на последния, който пък от своя страна твърди, че именно през тази година е получил микробуса от свидетеля Я.И.Т..

Соченото от свидетелите З.Д.И., Я.И.Т. и Й.И.З. /в крадитираните им части/, несъмнено допринася за изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, което от своя страна води до оборване тезата на обвинението, а освен това изцяло кореспондира и с останалия доказателствен материал, като не са налице обстоятелства, които да ги опровергават и внасят съмнение в тях.

Съдебните заседатели дават вяра на посочените свидетелски показания на свидетелите З.Д.И., Я.И.Т. и Й.И.З. /в крадитираните им части/, тъй като са последователни, без противоречия относно релевантните за делото факти. Тези показания сами по себе си са достатъчни да създадат пълно убеждение за това, че в случая не са налице извършени престъпления, включително и твърдените от прокуратурата, защото освен, че не се установява инкриминираните период и време, при първото от деянията, автомобила е предаден за ремонт, а след отремонтирането му е ползван за сумата на ремонта. При второто от деянията пък, за сумата от продажбата липсват данни, че не е влязла в патримониума на дружеството. Липсват доказателства, че някой от назначаваните от съда синдици на „.Е. включително и първият такъв по време, е направил опис на имуществото на дружеството. Също така не е установена каква счетоводна документация е намерена /предадена/, като липсват и съставени протоколи за предаването на същата между последвалите синдици. Поради не свършена работа на синдиците и липсата на документация не може да бъдат направени изводи за наличието или липсата на определено имущество към определен момент. Синдиците на дружеството не са положили необходимите усилия, за да съберат счетоводната документация на „.Е., като от това обстоятелство, не може да се прави извод във вреда на подсъдимия. Приемането на противното би било базирано изцяло на предположения, а както е известно /чл.303, ал.1 НПК/, това е недопустимо. 

Така съдебните заседатели приемат че подсъдимият не е извършил което и да е от деянията от обективна страна.

При тези аргументи в съвкупност и водим от разпоредбите на чл.303 и чл.304 НПК, съдебните заседатели намират, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан в извършване на инкриминираните престъпления, предвид несъставомерността им от обективна и субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.6 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, съдът му налага административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на НК случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ.

В настоящия случай събраните в производството и приети доказателства, безспорно сочат, че не е налице доказано по безспорен начин и административно нарушение. 

По отношение на сторените по делото разноски, същите следва да останат в тежест на държавата с оглед изхода на делото.

С оглед изхода на делото - признаване на подсъдимия за невинен, на основание чл.190, ал.1, вр. чл.189, ал.1 от НПК, направените разноски по делото следва да останат в тежест на Държавата.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

16.09.2019 г.

Районен съдия: …………………………………

 

Съд. заседатели:

1. /И.К./ …………….

2. /С.П./……………..

 

Особено мнение на съдията-докладчик Божков.

 

По  Наказателно общ характер дело, № 931/2017 г., към  ПРИСЪДА   №4140   от  дата  03.09.2019 г.

Намирам, че подсъдимият А.Д.Д. следваше да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпления по чл.206, ал.1 НК и по чл.206, ал.3, пр.1 НК, вр. с чл.206, ал.1 НК, извършени при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1, пр.2 НК.

Не споделям така установената от съдебните заседатели фактическа обстановка, както и част от изложените мотиви към присъдата.

Съдията-докладчик приема за установено следното:

А.Д.Д. е роден на 27.12.1964 г. в г.Б., о.Б., с адрес: г.Б., о.Б., У.„В.Л.”№2., българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН*.

„.Е., ЕИК*, притежавало множество автомобили, сред които и МПС с рег. №*, както и МПС с рег. №*. Двете последни били регистрирани в КАТ като собственост на „.Е., второто от тях на 22.08.2006 г., а първото на 31.08.2005 г., за което на търговеца били издадени свидетелства за регистрация /част 1 и част 2/. От 21.07.2010 г. като управител на дружеството в ТР бил вписан подсъдимият А.Д.Д..

Междувременно в резултат на световната икономическа криза от 2008 г., същата година и следващите такива дружеството започнало да изпитва затруднения при осъществяване на дейността си. Това довело до откриване на производство по несъстоятелност срещу него в окръжния съд по седалището му, а именно в ОС-Б.. По образуваното дело било постановено решение, с което правомощията на подсъдимият А.Д.Д., в качеството му на управител на „.Е. били прекратени, като същевременно била прекратена и дейността на дружеството. Това решение било вписано в ТР на 21.02.2013 г., като със същото за синдик бил назначен В.С.. Тогава същият започнал действия по осребряване на масата на несъстоятелността и разпределяне на осребреното имущество, като писмено уведомил подсъдимият, че няма право да управлява „.Е. и да се разпорежда с активите му, без съгласие и одобрение на синдика. Въпреки това подсъдимият не предал на синдика счетоводната документация на дружеството, както и финансовите му отчети, като отказал и всякакви срещи с него. По-късно на мястото на В.С., бил назначен нов синдик, а именно В.Ц..

Междувременно в периода м.05. - м.04.2013 г. свидетеля Я.И.Т., който притежавал морга за стари автомобили в г.Б. се разбрал с подсъдимият А.Д.Д. да закупи МПС с рег. №*, вид: товарен автомобил, марка/модел „М.310Д“, за сумата от 1`600.00 лева. В същия този период свидетеля Я.И.Т. предал на последния тази сума лично на ръка, а последния му откарал автомобила и предал владението върху него, без двамата да сключат писмен договор. Подсъдимият обаче му обещал, че в последствие ще сключат такъв.

След като ремонтирал автомобила, който по представения му талон /част 1/ се водел собственост на „.Е., през 2014 г. свидетеля Я.И.Т. го разменил със свидетеля Й.И.З. за микробус. По-късно последния му се обадил като поискал големия талон на автомобила, за да го прехвърли на свое име. Тогава Я.И.Т. се обадил на подсъдимия, който обещал, че ще прехвърли собствеността върху автомобила. Й.И.З. също разговарял с подсъдимият, който и на него обещал да намери големия талон на автомобила и да му прехвърли собствеността върху вещта. Известно време след това подсъдимият заявил на Й.И.З., че обещаното не може да бъде изпълнено. Тогава м.03.2015 г. първият продал автомобила за сума от 3`500.00 лева на Й.И.Ч., но без да сключат писмен договор, като му обяснил, че ПС е на „.Е..

В края на 2015 г. и синдика В.Ц. бил сменен с нов, а именно със свидетеля Н.Г., като междувременно В.С. /първият от синдиците/ починал.

Отново в края на 2015 г. подсъдимият постигнал договорка със свидетеля З.Д.И., същият да ползва МПС с рег. №*, което било оставено на съхранение /още в периода 2009 г. - 2010 г./ в бетоновия възел на управляваното от последния дружество „Б.К.”ООД, находящ се в г.П.. На 01.01.2016 г. двамата сключили писмен договор за наем на същия автомобил, който за наемодателя „.Е. не бил подписан от подсъдимият, а от неустановено лице. На тази дата З.Д.И. предал на подсъдимият на ръка сума от 1`500.00 лева за наема на автомобила за същата г. по-късно в края на годината след като елементи от автомобила се повредили, свидетеля З.Д.И. уведомил подсъдимият, че прекратява сключения договор. 

След откриване на двата автомобила, същите били оставени на отговорно пазене у лицата, които са установени като последни владелци. Така с протокол за отговорно пазене от 11.04.2017 г., МПС с рег. №*, е оставено на отговорно пазене на Й.Ч., а с протокол за отговорно пазене от 08.03.2017 г., МПС с рег. №*, е оставено на отговорно пазене на З.И..

Видно от видеоклип /стр.142/ се установява, че е заснето извършване на технически преглед на МПС марка „М.“ с рег. №*, като на 2-та минута и 5-тата секунда видеоклипа прекъсва.

От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването автотехническа оценителна експертиза се установява, че към датата на деянието МПС с рег. №* е на стойност 47`500,00 лева.

От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването автотехническа оценителна експертиза се установява, че към датата на деянието МПС с рег. №* е на стойност 6`300,00 лева.

От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза /стр.96/ се установява, че поради непълна документация при синдика няма договори между „С.”Е. и „М.с.”Е. или „С.”Е. за продажба на товарен автомобил, марка и модел „М.310Д“, както и за извършени плащания по повод продажбата му в периода 2009 г. – 2016 г.

От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /стр.199/ се установява, че поради непълна документация при синдика и в дружеството няма счетоводни документи от които да е видно изваждане от активите на дружеството на двата инкриминирани автомобила. За МПС с рег. №* не е констатиран Договор за наем на стойност 1`500.00 лева, както и осчетоводени извършени плащания по него от страна на „Б.К.”ООД.

Видно от заключението по изготвената и приложена по делото графическа експертиза, подписа за наемодател в „Договор за наем на ПС” от 01.01.2016 г. не е изпълнен и положен от подсъдимият.

По доказателствата:

Съдията-докладчик кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.А.Г., Й.Г.Д., М.Ф. и Й.И.Ч., като се съгласява с изложеното в мотивите на съдебните заседатели при обсъждането им.

Не се съгласява обаче с кредитиране показанията на свидетелите З.Д.И., Й.И.З. и Я.С.Т., дадени в хода на съдебното следствие, а не тези, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени в съдебно заседание Ч. прочитането им.

Съдията-докладчик приема за установено, че свидетелите З.Д.И. и Й.И.З., са заинтересовани от изхода на делото. Първият като лице, на което подсъдимият е предал за ползване единият от автомобилите, включително за пазене, а вторият от тях, като бивш служител в „.Е.. Преценявайки съвкупно доказателствения материал по делото, отчитайки тази заинтересованост, съдията-докладчик прие за частично достоверни показанията на свидетелите З.Д.И. и Й.И.З., както и на свидетеля Я.С.Т. /за което ще бъдат изложени съображения по-долу/, и за напълно достоверни тези на свидетелите Й.И.Ч., М.Ф., Н.А.Г. и Й.И.З..

На първо място в показанията на всеки от свидетелите Я.С.Т. и Й.И.З. са налице противоречия, относно съобщеното от всеки от тях в съдебно заседание с тези дадени пред орган на ДП. Поради това обстоятелство съдът е приобщил Ч. прочитане последните. Съдията-докладчик, счита, че при констатирани противоречия между показанията на всеки от тях дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени пред орган на ДП, които бяха прочетени в съдебно заседание, следва да се даде вяра на прочетените показания от ДП, като същите следва да бъдат кредитирани като достоверни, макар всеки от свидетелите категорично ги отрича, защото са депозирани в момент, много по-близък във времето до извършването на деянията. Тези последни показания са дадени през 2017 г., т.е. около година преди разпита им в съдебно заседание и при очевидно пресен и запазен спомен у свидетелите за възприетите от тях събития. Показанията на двамата дадени в хода на ДП са изключително подробни, непротиворечиви и хронологически издържани, като Ч. тях същите пресъздават преките си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства. 

Поради изложеното по-горе съдията-докладчик прие за източник на доказателства показанията на свидетелите Й.И.З. и Я.И.Т. по отношение на следните факти:

За свидетеля Я.И.Т.: че е притежавал морга за стари автомобили в г.Б.. През м.05. - м.04.2013 г. за сумата от 1`600.00 лева предадени лично от него на ръка на подсъдимият закупил от същия товарен автомобил, марка и модел „М.310Д“, но без да сключват писмен договор. След като ремонтирал автомобила, който по талон се водел собственост на „.Е., през 2014 г. го разменил със свидетеля Й.И.З. за микробус. По-късно последния му се обадил да иска големия талон на автомобила, за да го прехвърли на свое име. Тогава Я.И.Т. се обадил на подсъдимия, който обещал, че ще прехвърли собствеността върху автомобила, но така и това не станало.

За свидетелия Й.И.З.: че работел като водач на автомобил във „.Е..  По това време управител на това дружество бил подсъдимият. След като работил там пет години напуснал, защото подсъдимият започнал да бави изплащането на заплатите му. По-късно през 2014 г. от лице с прякор „Т.”, от автоморга в г.Б. закупил МПС с рег. №*. Този автомобил по талон бил записан като собственост на „.Е., поради което „Т.” се обадил в полицията и от там му казали, че автомобила не се издирва. След това Й.И.З. взел автомобила и започнал да го ползва. Разговарял с подсъдимият, като същия му обещал да намери големия талон на автомобила и да му прехвърли собствеността върху него. След това отново разговаряли, като подсъдимият отново му обещал да му прехвърли автомобила. Известно време след това подсъдимият му казал, че не може да му прехвърли собствеността върху МПС-то. По-късно, през м.03.2015 г. Й.И.З. продал автомобила на Й.И.Ч.. Когато двамата отишли в О.Б., за да плати последния данъка за автомобила, двамата разбрали, че дружеството има синдик, който издирва същия автомобил, както и другите автомобили на дружеството.

Показанията на свидетелите Й.И.З. /в кредитираната част/ и Я.И.Т. /в кредитираната част/, се подкрепят изцяло от показанията на свидетеля Й.И.Ч., които съдията-докладчик кредитира изцяло. От същите се установява, че през пролетта на 2015 г. или 2016 г. за сума от 3`500.00 лева купил от Й.И.З. МПС с марка/модел „М. 310“, номера на който не помни. По-късно същият му обяснил, че ПС е на „.Е., като писмен договор за сделката не бил сключен. По-късно в една от следващите години при него /Й.И.Ч./ пристигнали полицаи, които съставили протокол за отговорно пазене на ПС, което останало при него.

Така са налице взаимно допълващи се гласни доказателствени средства относно периодите от време през които всеки от свидетелите Я.И.Т., Й.И.З. и Й.И.Ч., е осъществявал владението върху МПС с рег. №*. Показанията на тези свидетели /в кредитираните части/ са източник на преки доказателствени факти. Те кореспондират не само помежду си, но и на събраните по делото писмени доказателства.

За да не приеме тезата на защитата, на следващо място съдията-докладчик отхвърля частично показанията на свидетеля З.Д.И..

В показанията си дадени в хода на съдебното следствие свидетеля твърди, че в периода 2009 г. или 2010 г. посетил г.Б. и след като видял автомобила бетон-помпа, убедил подсъдимият да му го даде, за да го ползва, като преди това го отремонтира. Тогава камиона бил транспортиран в г.П., където го ремонтирал, а след това започнал и да го ползва за стойността на ремонта възлязла на сума от около 6`000.00 лева. Така ползвал камиона около 2 години. След това през 2015 г. – 2016 г. същият се развалил. Тогава се обадил на подсъдимия и му казал, че следва отново да се ремонтира, като не може повече да го поддържа. Тогава подсъдимият му казал, че ще дойде да си го прибере, но така и не изпълнил обещанието си. Знае за договор за наем на камиона, но предполага, че той е направен от шофьора му в случай, че му се извърши проверка от органите на полицията. Така подсъдимият не знае за този договор. З.И. не е плащал и пари по този договор.

Тези показания на свидетеля З.Д.И. влизат в противоречие с показанията дадени от него в хода на ДП, които са приобщени Ч. прочитането им. От последните се установява, че през 2009 г. или 2010 г. подсъдимият откарал в г.П., като оставил за съхранение при него в неговия бетонов възел МПС с рег. №*. Обяснил му, че бетоновия възел в г.Б. е спрял дейност и е останал без охрана, като са започнали кражби в него. След това по някога идвал с водач, който взимал автомобила и го откарвал някъде, като след една-две седмици го връщал отново на мястото му на съхранение в г.П.. В края на 2015 г. З.Д.И. постигнал договорка с подсъдимият той да ползва МПС с рег. №*. На 01.01.2016 г. двамата сключили договор за наем на същия автомобил, като първия предал на втория сума от 1`500.00 лева за наем на автомобила за една г. В края на същата година елементи от автомобила се повредили, З.Д.И. престанал да плаща наем, като уведомил за това обстоятелство подсъдимият. През м.03.2017 г. при З.Д.И. пристигнали полицаи, които огледали автомобила, след което съставили протокол за отговорно пазене на вещта, който му връчили. За случилото се З.Д.И. уведомил подсъдимият, който му казал, че знае, че автомобила се търси.

Свидетеля З.Д.И. е последователен и в двата си разпита, проведени в хода на досъдебното производство. Този свидетел в разпитите си от ДП от една страна, и в разпита си в хода на съдебното следствие от друга, излага коренно различни факти относно случилото се между него и подсъдимия. Очевидно е, че в случая се касае за промяна на показанията на свидетеля З.Д.И.. Прави впечатление обстоятелството, че не се касае за разминаване в отделни детайли или незначителни подробности, които биха могли да се обяснят с изминалия период от време, а за факти, свързани с основния предмет на доказване – ползвал ли е автомобила, от кога, при какви условия, срещу заплащане или не.  От друга страна този свидетел не е обяснил и на какви обстоятелства се дължи промяната в показанията му. Същата съдията-докладчик отдава на деловите му отношения с подсъдимия, както и на собствената им свързаност със случая, високата моралната укоримост на собственото поведение на свидетеля З.Д.И. и страха да не уличи себе си в престъпление /сключил фиктивен договор и платил сума от 1`500.00 лева на ръка на подсъдимия, въпреки, че МПС е било собственост на дружество/.

На следващо място показанията на свидетеля З.Д.И., в коментираната по-горе част /дадени в хода на съдебното следствие/ са и нелогични. Не може да се приеме за вероятна тезата, че договор за наем ще бъде сключен от работник на „Б.К.”ООД, а не от управителя на това дружество, както и, че последният няма да знае за него. Ето защо не звучат логично показанията на свидетеля З.Д.И., относно тези му твърдения. Без съмнение свидетеля З.Д.И. е бил наясно за така сключения договор и именно той е заплатил на подсъдимия сума от 1`500.00 лева за наем на МПС с рег. №*, съгласно посоченото в договора.

Така съдията-докладчик намира, че в показанията на свидетеля З.Д.И., дадени в хода на съдебното следствие определено прозира стремеж за изопачаване и укриване на истината, а съпоставени с останалите доказателства в тази им част не намират нужната опора, съответно не отговарят на обективната действителност. Поради изложеното съдията-докладчик и не им даде вяра, а кредитира тези дадени пред орган на ДП, съответно приобщени Ч. прочитането им в съдебно заседание. Така показанията му в кредитираните им части се явяват в подкрепа на извода за съпричастността на подсъдимия към вмененото му деяние. Същите съдържат гласни преки доказателства, относно ползването от подсъдимия на вещта - МПС с рег. №*, след откарването и в г.П., както и датата на която е сключен договора за наем на същата, съответно плащането на сумата от 1`500.00 лева за ползването и, включително началната дата за ползване.

В основата на своите фактически изводи съдията-докладчик поставя показанията на свидетеля Н.А.Г., който логично, последователно и безпротиворечиво дава сведения за това, че от 10.12.2015 г. е бил назначен за синдик на Е.„.. Тогава установил, че един от предходните синдици на дружеството В.С. писмено е уведомил подсъдимият, че няма право да го управлява и да се разпорежда с активите му, без съгласие и одобрение на синдика. Установил също така, че подсъдимият не е предал на предходните синдици счетоводната документация на дружеството, както и финансовите му отчети, като е отказвал всякакви срещи с тях. Усановил още, че освен имот в местността „С.”в г.Б., другото имущество на дружеството, представляващо автомобили, липсвало, като същите не били предадени от подсъдимият и на двамата предходни синдика. Вида и марките на тези автомобили били установени от справка от КАТ. Тези ПС били регистрирани и в О.Б., където се плащали данъци за тях. Сред тях били и МПС с рег. №* и МПС с рег. №*.

Съдията-докладчик кредитира писмените доказателства, с изключение на представения договор за наем. Кредитира и заключенията по приетите експертизи, включително и вещественото доказателство, по основанията изложени в мотивите на съдебните заседатели.

Правни изводи:

За виновното извършителство от страна на подсъдимия на описаните в обвинителния акт деяния са налице както преки, така и косвени доказателства, които в своята съвкупна преценка предпоставят именно произнасянето на осъдителна присъда.

От обективна страна: подсъдимият А.Д.Д. след като е бил лишен от правото да се разпорежда и управлява като едноличен собственик на капитала на Е.„., ЕИК*, обявено в несъстоятелност с Решение №590/18.02.2013 г. по ТД №130/2011 г. по описа на Бл.ОС:

1. На неустановена дата в периода около м.04. - м.05.2013 г. в г.Б., о.Б., противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - МПС с рег. №*, вид: товарен автомобил, марка/модел „М.310Д“, собственост на „.Е., ЕИК*, на стойност 6`300.00 лв.;

2. На 01.01.2016 г. в Г.П., о.Б., противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - МПС с рег. №*, вид: специален автомобил, марка/модел „М.2629“, собственост на „.Е. на стойност 47`500.00 лева, като обсебването е в големи размери.

Престъпление обсебване е налице, когато дееца получи на някакво правно основание (определено конкретно – било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване) чуждо имущество, да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като недвусмислено манифестира промяната на отношението си към него като към свое, засягайки възможността на собственикът на вещта да се разпорежда с нея. Владението е институт на вещното право и е законово уреден с двата му елемента: обективен /corpus/ - изразява се в упражняване на фактическа власт върху вещта/ и субективен /animus/ - държане на вещта като своя, в която хипотеза деецът упражнява такива действия, каквито би упражнявал и собственикът на вещта.

В правната теория и съдебната практика е прието еднопосочно, че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с чуждата вещ, така и в отказ същата да бъде върната на собственика й. Във втората хипотеза отказът да се върне вещта следва да е противозаконен, като поведението на дееца да бъде в разрез правното основание, на което той владее тази вещ (в тази насока Решение №231/2001 г. на I НО на ВКС и Решение №35/2009 на III НО на ВКС). За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ, която владее или пази на законно основание, а своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към вещта, който престава да я счита за чужда и започва да я държи като своя. Невръщането на чуждата вещ след поискването й от собственика или на лицето на което е следвало да бъде върната, се определя като акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. Престъплението е резултатно и като такова, може да бъде извършено само с пряк умисъл, деецът трябва да съзнава, че поведението му ще увреди защитените обществени отношения, свързани със собствеността (интелектуалния момента на умисъла) и да желае настъпването на общественоопасния резултат (волевия момент).

От обективна страна:

В конкретния случай се установи, че „.Е., ЕИК*, притежавало множество автомобили, сред които и МПС с рег. №*, както и МПС с рег. №*. Първото от тях било регистрирано в КАТ на 31.08.2005 г. /като собственост на „.Е./, а второто на 22.08.2006 г. /също като собственост на „.Е./, за което на търговеца били издадени свидетелства за регистрация /част 1 и част 2/. По това време управител на дружеството бил подсъдимият А.Д.Д.. В това си качество последният осъществявал владение върху посочените вещи. Няколко години след световната икономическа криза през 2008 г., „.Е. било обявено в несъстоятелност, а управителя му бил лишен от правата си, като на негово място бил назначен синдик. В последствие последния бил сменен с нов такъв, а на по-късен етап и той бил сменен с нов синдик. Първият от тях уведомил подсъдимия за прекратените му права на управител на дружеството. Последният обаче отказал да се срещне с него и не му предал счетоводната документация на дружеството. По този начин подсъдимият постъпил и с последващите синдици.

Безспорно е установено още, че към момента на откриване на автомобилите с рег. №* и рег. №* и оставянето им за отговорно пазене /с протоколи/, „.Е. е продължавало да е собственик на тези МПС-та. Дружеството не е губило собствеността си върху тях, защото самото то не е извършвало сделки на разпореждане със същите, включително и в полза на подсъдимия.

В периода м.05. - м.04.2013 г. свидетеля Я.И.Т., който притежавал морга за стари автомобили в г.Б. се разбрал с подсъдимият А.Д.Д. да закупи МПС с рег. №*, вид: товарен автомобил, марка/модел „М.310Д“, за сумата от 1`600.00 лева. В същия този период свидетеля Я.И.Т. предал на последния тази сума лично на ръка, а последния му откарал автомобила и предал владението върху него, без двамата да сключат писмен договор. Подсъдимият обаче му обещал, че в последствие ще сключат такъв. След като ремонтирал автомобила, който по представения му талон /част 1/ се водел собственост на „.Е., през 2014 г. свидетеля Я.И.Т. го разменил със свидетеля Й.И.З. за микробус.

В края на 2015 г. подсъдимият постигнал договорка със свидетеля З.Д.И., същият да ползва МПС с рег. №*, което било оставено на съхранение при него /още в периода 2009 г. - 2010 г./ в бетоновия възел на управляваното от последния дружество „Б.К.”ООД, находящ се в г.П.. На 01.01.2016 г. двамата сключили фиктивен писмен договор за наем на същия автомобил, който за наемодателя „.Е. не бил подписан от подсъдимият, а от неустановено лице. На тази дата З.Д.И. предал на подсъдимият на ръка сума от 1`500.00 лева за наема на автомобила за цялата 2015 година, като от тази дата започнал да ползва ПС. По-късно в края на годината след като елементи от автомобила се повредили, свидетеля З.Д.И. уведомил подсъдимият, че прекратява сключения договор.

След откриване на двата автомобила, същите били оставени на отговорно пазене у лицата, които са установени като последни владелци. Така с протокол за отговорно пазене от 11.04.2017 г., МПС с рег. №*, е оставено на отговорно пазене на Й.Ч., а с протокол за отговорно пазене от 08.03.2017 г., МПС с рег. №*, е оставено на отговорно пазене на З.И..

Дори само отказът на подсъдимия да върне владяната чужда вещ на законния й собственик е достатъчен, за да обуслови наказателната отговорност за "обсебване".  В случая обаче не може да се приеме за установено, че е налице отказ на подсъдимият да върне владените чужди вещи на законния им собственик – дружеството, включително и МПС с рег. №*, както и МПС с рег. №*, защото не са му търсени от синдиците, след като е бил лишен от правата си на управител на същото. При това установено обстоятелство, следва да се приеме, че изпълнителното деяние за престъплението по чл.206, ал.1 НК /за МПС с рег. №*/ е било извършено с продажбата на този автомобил на Я.И.Т., а за престъплението по чл.206, ал.3, пр.1 НК, вр. с чл.206, ал.1 НК /за МПС с рег. №*/, Ч. отдаването му под наем на „Б.К.”ООД. В конкретния случай от обективна страна изпълнителното деяние на всяко едно от двете престъпления е осъществено Ч. действие.

Именно в качеството си на управител на „.Е. подсъдимият е осъществявал фактическото положение на пазене и реално владение на двата автомобила. Владението върху инкриминираните ПС е било получено и е продължавало от него по правомерен начин. След като правата на подсъдимият като управител на „.Е. са били прекратени, това фактическо положение е било променено. От този момент същият е дължал връщане на вещите на дружеството, защото собственик на същите е било именно то. Въпреки знанието на фактическите обстоятелства, подсъдимият се е разпоредил с инкриминираните вещи. Така от обективна страна е доказана присвоителната дейност на подсъдимия по отношение на намиращия се у него два автомобила. Той е манифестирал недвусмислено промяна на отношението си към всеки от тях като към свои. Извършил е действия по разпореждане с вещите, Ч. които се е проявило промененото му отношение към тях – престанал е да ги счита за чужди. Променил е намерението си от такова да владее вещта в такова да я свои като своя. Продажбата на МПС с рег. №* и отдаването под наем на МПС с рег. №* е имало за последица отклоняване на вещите от патримониума на „.Е.. В същото време сумите получени от тези сделки, подсъдимият е използвал за лични цели. Вместо сумите да бъдат предадени на дружеството, подсъдимият ги задържал за себе си, т.е. разпоредил се с тях като със свои и по този начин лично се облагодетелствал. Подсъдимият с действията си, изразяващи се в сключване на устен договор за покупко-продажба в периода м.05. - м.04.2013 г. със свидетеля Я.И.Т., за МПС с рег. №*, предавайки владението му върху вещта и получавайки за това сума от сумата от 1`600.00 лева, както и отдаване под наем на 01.01.2016 г. на „Б.К.”ООД, Ч. управителя му - свидетеля З.Д.И. на МПС с рег. №*, за което същият ден получил от последния сума от 1`500.00 лева, ясно съзнавайки, че поведението му излиза извън допустимото, съобразно правното основание, на което се владее всяка една от тези вещи, при липса на правно основание да упражнява фактическа власт върху всяка една от тях, е осъществил поведение в разрез с правото на собственост, предвид което следва да се приеме, че е обективирал присвоително намерение. Тези действия на подсъдимият, доказват умисъла на му да свои всяка една от двете вещи.

При определяне размера на всяка от обсебените от страна на подсъдимият вещи съдът счита, че следва да бъдат кредитирани съдебно-икономическата експертиза, които дават отговор на въпроса относно стойността им и към момента на извършване на съответното деяние. Същите са изготвени при най-задълбочен анализ на фактическата обстановка, кореспондират напълно с останалия по делото доказателствен материал и дават категорични отговори на поставените им въпроси. Съдът възприема тези заключения като изготвени с необходимите професионални знания и опит и при съобразяване със събраните по делото доказателства.

Налице са обаче предпоставките за ангажиране на отговорността на подсъдимия по квалифицирания състав на престъплението /за деянието извършено на 01.01.2016 г. в Г.П./, тъй като като обсебването е в големи размери. Установените фактически положения по делото обосновават правните изводи за наличие на изпълнителното деяние на престъплението по чл.206, ал.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК. В практиката на ВКС е утвърден обективен критерий, гарантиращ предвидимостта на правосъдието, който обвързва този обективен съставомерен признак с размера на минималната работна заплата, като за "големи размери", се приема стойността на предметът на престъплението надвишаваща 70 пъти стойността на минималната работна заплата към датата на деянието, която тогава е била в размер на 420.00 лева.

От приетите по делото съдебно-икономически експертизи се установява стойността на всяка от присвоените чужди движими вещи, а именно: стойността на МПС с рег. №*, е в размер на 6`300.00 лева, а стойността на МПС с рег. №*, е в размер на 47`500.00  лева.

В случая е налице хипотезата на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния, извършени от подсъдимият А.Д.Д., осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл при извършване и на двете престъпления. Обсебването като престъпление е възможно само при условията на пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 НК и при никаква друга форма на вина, а интелектуалният и волевият моменти на субективната страна на престъплението са ясно изразени. Първият /интелектуалният момент/ включва съзнанието на дееца, че предметът на престъпление е чужда движима вещ, че я владее или пази на правно основание с право да извършва определени фактически и правни действия с нея, предвиждайки едновременно с това, че в резултат на разпореждането, предметът ще премине в полза на него или друг правен субект, а самото разпореждане излиза извън предоставените му правомощия. Вторият /волевият момент/ характеризира прякото искане на дееца това да се случи - целта да се разпореди с предмета на престъпление в свой или в чужд интерес. Изследваните фактически положения относно инкриминираното поведение на подсъдимият с акцент на разпоредителните действия с предмета на посегателство в периода м.05. - м.04.2013 г. /за МПС с рег. №*/, и на 01.01.2016 г. /за МПС с рег. №*/, при знанието, че собственика на всяка една от вещите не е бил дал разрешение да се разпорежда с тях, обосновават по категоричен начин съзнателно обмислена и волево мотивирана дейност, индицираща на съдържанието на пряк умисъл, като форма на вина. Подсъдимият е съзнавал, че предметът на престъплението /при всяко едно от двете/ е чужда вещ, че правното основание на което вещите са му били поверени да ги ползва и пази е отпаднало, като е бил наясно и, че няма право да върши каквито и да било действия с тях. Подсъдимият е предвиждал, че в резултат на всяко от разпорежданията съответната вещ ще премине в негова полза, а за МПС с рег. №* от там и в полза на трето лице и е съзнавал, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателство, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на всяко от деянията си и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Във волево отношение деецът е имал за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой интерес. Ето защо, анализирайки двете деяния от субективната им страна, съдът счита, че същите са извършени при пряк умисъл.

Причини и условия за извършеното престъпление - незачитане правото на собственост.

По изложените мотиви подписах присъдата при особено мнение.

16.09.2019 г.

Районен съдия: ………………………………………