П Р И С Ъ Д А    4176

 

Номер   4176

Година   05.09.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Стела Шипковенска

Секретар:

Катя Самарова

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20161240200463

по  описа  за

2016

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.Н.Б., родена на 11.05.1972 г. в Г.А., Р.Ф., с адрес: Г.Б., У.„.С.”№39, българка, с българско гражданство, разведена, неосъждана, със средно образование, управител на „И.”ООД-Б. с ЕГН*, ЗА ВИНОВНА в това, че: На 27.12.2015 г. около 05:10 часа в Г.Б. по У.„Г.“ е управлявала МПС – товарен автомобил марка  и модел „Т.Р.-4“ с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,20 на хиляда – 1,30 на хиляда, установено по надлежния ред с комплексна съдебно-медицинска  и химическа експертиза – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради К. и на основание чл.343б, ал.1 НК, вр. чл.54 НК, й налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА Г. и ГЛОБА от 400.00 лева, като на основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Налага на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК, на подсъдимата М.Н.Б., с ЕГН*, наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 ГОДИНА.

ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.4 НК при изпълнение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ времето, през К. за същото деяние подсъдимата М.Н.Б., е била лишена по адм. ред от това свое право със Заповед да прилагане на ПАМ №15-3794-000084/27.12.2015 г., считано от 27.12.2015 г.

ОСЪЖДА  на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимата М.Н.Б., с ЕГН*, да заплати по сметка на ОД на М.-Б. сумата от 392,76 лв., представляваща разноски за вещи лица, както и сумата от 5.00 лв. по сметка на Рг.РС, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА  на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимата М.Н.Б., с ЕГН*, да заплати по сметка на Рг.РС сумата от 254,52 лв., представляваща разноски за свидетели и вещи лица в съдебното производство, както и сумата от 5.00 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Бл.ОС по реда на глава 21 от НПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 10.09.2019 година

към ПРИСЪДА №4176 от 05.09.2019 г.

по НАК.Д. №463 от 2016 г. по описа на РС-Разлог

 

РП-Р. е повдигнала с обвинителен акт обвинение против М.Н.Б. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 27.12.2015 г. около 05:10 часа в Г.Б. по У.„Г.“ е управлявала МПС – товарен автомобил марка и модел „Т.Р.-4“ с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,20 на хиляда – 1,30 на хиляда, установено по надлежния ред с комплексна съдебно-медицинска  и химическа експертиза.

Представителят на РП-Р. в съдебно заседание поддържа обвинението. Счита същото за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали. В подкрепа на тезата си, прокурорът сочи показанията на свидетелите, като последователни, логични и непротиворечиви, подкрепящи се от приложените доказателства – заключението по назначената КСМХЕ. Сочи смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващо обстоятелство – допуснати множество нарушения по ЗДвП. Прокуратурата счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер от една година, К. следва да бъде отложено за срок от три години, по реда на чл.66, ал.1 НК. Счита, че следва да бъде наложено наказание „глоба“ около минимума предвиден от закона, а именно 400.00 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.

Защитникът на подсъдимата М.Б. счита, че съдът следва да постанови присъда с оправдателен диспозитив. Твърди, че няма категорични доказателства по делото каква е била концентрацията на алкохол на водача към момента на управление на автомобила, с оглед преценка съставомерността на деянието. С оглед на горното счита, че по делото са останали недоказани съществени елементи от престъплението, в К. е обвинена доверителката й. Заявява, че КСМХЕ е изцяло компрометирана от всички останали доказателства по делото, а и самата тя си противоречи в своята същност при наличието на данни за използване на непозволени вещества, чието използване би направило пробата изцяло негодна за изследване и при наличието на три самостоятелни химически експертизи, в които поне едната от тях посочва, че концентрацията на алкохол в кръвта установено у подзащитната й не осъществява състава на престъплението, за К. е повдигнато обвинение.  Сочи, че липсва безспорност на установеното, че е извършено престъпление, К. от своя страна е предпоставка за оправдаването на подзащитната й.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

М.Н.Б., родена на 11.05.1972 г. в Г.А., Р.Ф., с адрес: Г.Б. У.„.С.”№39, българка, с българско гражданство, разведена, неосъждана, със средно образование, управител на „И.”ООД-Б. с ЕГН*

На 27.12.2015 г. около 05:10 часа в Г.Б. по У.„Г.“ подсъдимата М.Б. управлявала МПС – товарен автомобил марка  и модел „Т.Р.-4“ с рег. №*, като преди това употребила алкохол. Полицейските служители при РУ-Б. извършили проверка на управлявания от подсъдимата автомобил. Пристъпили към проверка на подсъдимата за употреба на алкохол. Проверката извършили като използвали техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в издишания от подсъдимата въздух „Алкотест Дрегер“ 7510 с инв. Номер №0019, К. отчело 1,34 на хиляда промила алкохол.. Бил издаден Талон за медицинско изследване №0420947/27.12.2015 г., след К. двамата полицейски служители отвели със служебния автомобил подсъдимата Б. в Ф.Р., за медицинско изследване. От назначената химическа експертиза с №1001/28.12.2015 г. на СНТЛ към ОД на М.-Б. /л.9 от ДП/ се установила концентрация на алкохол в кръвта на водача към момента на деянието – 1.36 на хиляда. На Б. бил съставен акт за установяване на адм. нарушение - бл.№567632/27.12.2015 г. по описа на РУ-Б. за това, че управлява МПС след употреба на алкохол, като акта бил подписан от нарушителя без възражения. Със Заповед за прилагане ПАМ №15-3794-000084/27.12.2015 г. на РУ-Б. свидетелството за управление на подсъдимата било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността. По повод искане от подсъдимата Б. била назначена повторна химическа експертиза с №66/19.01.2016г. на Н. към ОД на М.-Б. /л.35 от ДП/, от която се установила същата концентрация на алкохол в кръвта на водача към момента на деянието, като по първоначалната експертиза с №1001/28.12.2015 г. – 1.36 на хиляда. Последвало назначаване и нова химическа експертиза с №171/25.02.2016г. на СХЛ към УМБАЛ„С.А.-С.“ /л.54 от ДП/, от която се установила концентрация на алкохол в изследваната кръвна проба, взета от М.Б. – 1.1 на хиляда. Последвало назначаване на КСМХЕ, от която след съобразяване на всички данни и резултати, време между изследването с техническо средство и вземането на кръвната проба, е прието от експертите концентрация на алкохол в кръвта на водача към момента на деянието – 1.3 g/kg /промила/.

Така възприетата фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от приобщените по делото доказателства, приложени по ДП №383/2015 г. по описа на РУ на М.-Б., показанията на свидетелите, писмените доказателства – автобиография, декларация за семейно и материално положение, справка за съдимост, справка за нарушител, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, АУАН .№567632/27.12.2015 г. по опис на РУ-Б., разпечатка от паметта на „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабр.№ARВВ-0019, експертни заключения по четири химически експертизи, една от които КСМХЕ, справки от ЦСМП-Р., и др.

Така установеното във фактическо отношение се базира на анализ на цялата доказателствена съвкупност както на гласните, така и на писмените доказателства. Показанията на свидетелите са последователни и пълни и без противоречия помежду им. Те кореспондират с писмените доказателства по делото. Настоящият състав намира, че показанията на свидетели следва да се кредитират, тъй като са непротиворечиви, последователни и дадени при липса на данни за каквато и да е заинтересованост и с тях по несъмнен начин се установява авторството на деянието в лицето на Б.. От представените писмени доказателства АУАН .№567632/27.12.2015 г. по опис на РУ-Б., разпечатка от паметта на техническото средство, талон за медицинско изследване и показанията на разпитаните свидетели е видно, че подсъдимата Б. е управлявала процесното МПС. Описаната фактическа обстановка, съдът намира за съставомерна по чл.343б, ал.1 от НК. Посоченото деяние е на просто извършване, като субектът му е всеки, който управлява МПС. За да е осъществен състава на престъплението е необходимо деецът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, като концентрацията следва да е установена по надлежен ред, а именно: съгласно разпоредбите на Наредба 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

Относно възражението на защитата, а именно, че деянието е несъставомерно, тъй като количеството на алкохол в кръвта на Б. не е установено по надлежния ред, съдът намира следното:

Този  надлежен ред е установен в нормите на Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /по-долу - Наредбата/. Настоящият съдебен състав приема на база на писмените доказателства и показанията на свидетелите, че при установяване на употребата на алкохол от водача Б. въз основа на показанията на техническото средство, респ. изготвената КСМХЕ са спазени всички изисквания на Наредбата, поради К. и твърдението на държавното обвинение, че Б. е управлявал автомобила с алкохолна концентрация от 1.3 промила е доказано по несъмнен начин. Количеството на алкохол в кръвта на Б. е установено по надлежния ред, съгласно Наредба №30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /по-долу - Наредбата/ – чрез химическа експертиза. От КСМХЕ се установява, че при третото химическо изследване  - два месеца по-късно/в УМБАЛ„С.А.-С./, където се установява понижение на концентрацията на алкохол /1,1 g/kg/промила/ или изразено по Наредба №30/2001г. /0,2 на хиляда/, биохимичните процеси продължават, тъй като кръвната проба след първото й отваряне и потапяне на пипета, води до допълнително микробиално замърсяване, доколкото химическите лаборатории не работят при асептични условия. Протичащите процеси в пробата се доказват и от последвалото четвърто изследване на кръвната проба /при КСМХЕ/, показващо очаквания още по-нисък резултат. Експертите по КСМХЕ са приели за достоверен резултатът от първото изследване на пробата, извършено на 28.12.2015 г. в СНТЛ при ОД на М.-Б., при К. е установена концентрация на алкохол в кръвта – 1,36 g/kg/промила/, като този резултат кореспондира напълно с резултата от техническото средство /1,34 промила/. Съобразени са данните от медицинския протокол за употреба на алкохол – употребена напитка – водка в 05,00 ч. на 27.12.2015 г., при извършено изследване с техническо срество в 05,11ч., като това количество не е напълно резорбирано /45-60 мин. след приема/  и не може да бъде причина за отчетената стойност, т.е. категорично преди посочената употреба в медицинския протокол в 05,00 ч. лицето е било употребило алкохол, на който  се дължи  реално отчетената концентарция.

Настоящият съдебен състав приема на база на писмените доказателства и показанията на свидетелите, че при установяване на количеството на алкохол в кръвта на подсъдимата са спазени всички изисквания на Наредбата, поради К. и твърдението на държавното обвинение, че Б. е управлявал автомобила с алкохолна концентрация в кръвта си от 1,3 промила е доказано по несъмнен начин.

Видно е, че тъй като кръвта е взета в медицинско заведение в Г.Р. „съответната“ научно-техническа лаборатория /Н./ при ОД на М.-е Т. в Б., където е и извършено изследването на кръвта на Б.. Специализираните химически лаборатории, посочени в ал.2 на чл.15 от Наредбата са само едната от трите алтернативни места, където може да бъде извършено изследването на кръвната проба и в настоящият казус е спазена цитираната разпоредба. На следващо място заключенията на вещите лица при Н. при ОД на М.-Б. следва да се кредитират и поради обстоятелството, че при извършено двукратно изследване, и двата резултата са еднакви- 1,36 промила, т.е между тях няма разлика по-голяма от 0,2 на хиляда /чл.16, ал.2 от Наредбата/. Така от посоченото по-горе с пълна категоричност, при извършване на едно законосъобразно изследване, по надлежният ред предвиден в цитираната Наредба е установено количеството на алкохола в кръвта на подсъдимата от 1,3 промила на хиляда. При изслушване на експертите по КСМХЕ се установява, че отчетените разлики на концентрацията на алкохол в кръвната проба се дължат на четирикратното отваряне на кръвната проба, намаляване на обема  на пробата в резултат на вземане на части от нея за изследване и увеличаване на съдържанието на въздух в кръвната проба.  Освен това отбелязват, че разликата от 0,2 промила по действащата към процесния момент Наредба е допустима разлика между две изследвания. Становището на експертите по КСМХЕ в съдебно заседание кореспондира с представените по делото справки от ЦСМП-Б. /л.177 и сл./, съгласно които се установява, че към процесната дата – 27.12.2015 г.  при вземане на кръв за изследване на употреба на алкохол е използван като стабилизатор единствено натриев флуорит, и поставянето на стабилизатора се извършва от ст. Ф. при Ф.-Р.. Независимо, че не е установено съдържание на стабилизатор – натриев флуорид, в представената проба  на КСМХЕ, с оглед възраженията на защитата, експертите изчерпателно изброяват причините за настъпилите разлики в концентрацията на алкохол в пробата, като посоченото обстоятелство не е едно от тях.  Съдът възприе като достоверни, последователни, безпристрастни и изчерпателни, кореспондиращи помежду си, показанията на свидетелите – медицински работници, както и свидетелите отговарящи за дейностите по изследване употребата на алкохол в Ф. – ст. фелдшир и З. на Ф.-Р.. Разбира се, с оглед възраженията на защитата, в показанията на свидетелите – медицински работници, се наблюдават противоречия в първоначалните им показания относно ползвания стабилизатор при пробите за алкохол, но те са незначителни и отстранени при преразпита на свидетелите в следващо съдебно заседание.

С оглед на изложеното по-горе настоящият състав намира, че подсъдимия Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.343б, ал.1 от НК.

Подсъдимия Б. е извършила деянието при форма на вината-пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Причините и условията за извършване на деянието от Б. са незачитане на законния ред в страната в това число: пренебрегване на разпоредбите на ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намери, че при условията на чл.54 от НК на Б. следва да се наложи наказание в минималният размер, предвиден в нормата на чл.343б, ал.1 от НК - а именно една г. лишаване от свобода и ГЛОБА от 400.00 лв. Съдът  обсъди наличието на смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете множеството нарушения на ЗДвП.. Налице са предпоставки за приложение на чл.66 от НК, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на определеното наказание, К. е по-малко от три години. Съдът счете, че приложението на чл.66, ал.1НК в необходимата степен би осъществило адекватното и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия. По тези съображения съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

По отношение на лишаването от право на подсъдимия да управлява МПС, съобразно разпоредбата на чл.343г от НК, съдът определя срок от една година. Съдът приспадна на основание чл.59, ал.4 НК при изпълнение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ времето, през К. за същото деяние времето, подсъдимата М.Н.Б., е била лишена по адм. ред от това свое право със Заповед да прилагане на ПАМ №15-3794-000084/27.12.2015 г., считано от 27.12.2015 г.

При така определените наказания, съдът прие, че ще бъдат реализирани целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – за осъществяване на индивидуалната и генералната превенция и възпиране  подсъдимия да върши нови престъпления.

С оглед изхода по делото и разпоредбата на 189, ал.3 от НПК, съдът осъди  М.Н.Б., с ЕГН*, да заплати по сметка на ОД на М.-Б. сумата от 392,76 лв., представляваща разноски за вещи лица, както и сумата от 5.00 лв. по сметка на Рг.РС, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С оглед изхода по делото и разпоредбата на 189, ал.3 от НПК, съдът осъди  подсъдимата М.Н.Б., с ЕГН*, да заплати по сметка на Рг.РС сумата от 254,52 лв., представляваща разноски за свидетели и вещи лица в съдебното производство, както и сумата от 5.00 лв. представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................................